Квинт Цецилий Метел Пий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Квинт Цецилий Метел.

Квинт Цецилий Метел Пий

Квинт Цецилий Метел Пий (Quintus Caecilius Metellus Pius; † 64 пр.н.е. / 63 пр.н.е.) е римски политик и генерал от 1 век пр.н.е.

Метел Пий е единствен син на Квинт Цецилий Метел Нумидийски, при когото е на служба през 108 пр.н.е. в Африка. Името си Пий (значи: изпълняващ „задълженията“) получава през 99 г. пр.н.е., когато се застъпва за освобождението на баща си от заточение.

През 89 пр.н.е. е претор, след това промагистрат с военно командване, първо в Самниум. Когато Сула е на изток и Популари вземат властта в Рим, се оттегля в Северна Африка, после в Лигурия, откъдето отива през 83 г. пр.н.е. в Кампания, за да се включи към върналият се в Италия Сула. През Гражданската война е един от най-важните военачалници на Сула и разбива през 82 г. пр.н.е. до Фаенца в Горна Италия Гней Папирий Карбон и Гай Норбан. Сула го издига затова за Понтифекс Максимус, след като от 97 г. пр.н.е. вече е Понтифекс. За 80 г.пр.н.е. е консул заедно със Сула, след това е изпратен като проконсул в испанските провинции. Следващите осем години е на Иберския полуостров и води дълго безуспешно война против бунтовника Квинт Серторий, до 77 г., когато в помощ му е изпратен Помпей. Двамата спират войната едва през 71 г. пр.н.е. и са чествани за победите им в Испания с триумф. Пий печели с похода си против Серторий респекта на римските военни историци, особено на Фронтин, който в книгата си Stratagemata често сочи неговите дела.

Метел Пий умира около 63 г. пр.н.е. Неговият осиновен син е Квинт Цецилий Метел Пий Сципион, който през 52 пр.н.е. става консул.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Плутарх: Pompeius. Deutsche Übersetzung: Große Griechen und Römer. Übersetzt von Konrat Ziegler. Band 3, dtv, München 1980, ISBN 3-423-02070-9 (englische Übersetzung). Für Quintus Caecilius Metellus Pius sind die Bücher 17–20 relevant.
  • Плутарх: Sertorius. Deutsche Übersetzung: Große Griechen und Römer. Übersetzt von Konrat Ziegler. Band 5, dtv, München 1980, ISBN 3-7608-3610-0 (englische Übersetzung).