Луций Лициний Крас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луций Лициний Крас
римски политик и оратор
Роден
Починал
Семейство
Род Лицинии 
Баща неизвестна
Майка неизвестна
Съпруга Муция (съпруга на Луций Лициний Крас)
Деца Лициния
Лициния
Лициния Краса Млада
Лициния Краса Стара

Луций Лициний Крас (на латински: Lucius Licinius Crassus; * 140 пр.н.е.; † 91 пр.н.е.) e римски политик на късната Римска Република и голям оратор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от плебейската фамилия Лицинии Краси. Син е на Луций Лициний Крас.

На 19 години той е добър оратор и е квестор в Азия, където учи реторика и философия при Луций Целий Антипатър. През 107 пр.н.е. той е в Рим народен трибун, през 100 пр.н.е. едил, следващата година e проконсул в Галия, а през 92 пр.н.е. става цензор. Той е и авгур.

Когато е на 19 години през 120 пр.н.е. той напада в реч Гай Папирий Карбон, бившият привърженик на Тиберий Семпроний Гракх. Защитава Квинт Сервилий Цепион, когато е нападан от трибуна Гай Норбан през 103 пр.н.е.

През 95 пр.н.е. той става консул. Негов колега e Квинт Муций Сцевола. Те приемат закона lex Licinia Mucia, de civibus redigundis – закон, изгонващ от Рим всички намиращи се в Рим италики, които не могат да докажат правата си за римско гражданство.

През 94 пр.н.е. той e проконсул в Галия. През 92 пр.н.е. става цензор заедно с Гней Домиций Ахенобарб. През 91 пр.н.е. започва социалната война и той защитава Сената срещу консул Луций Марций Филип, оратор на оптиматите. Същата година Луций Лициний Крас се разболява и умира.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Луций Лициний Крас е женен с Муция, дъщеря на Квинт Муций Сцевола (авгур) и Лелия Младша, дъщеря на Гай Лелий (консул 140 пр.н.е.). Те имат две дъщеври:

По някои източници той е баща и на:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • T. Robert S. Broughton: The Magistrates Of The Roman Republic. Vol. 2: 99 B.C. – 31 B.C. Cleveland / Ohio: Case Western Reserve University Press, 1952. Unveränderter Nachdruck 1968. (Philological Monographs. Hrsg. von der American Philological Association. Bd. 15, Teil 2), S. 4f, S. 11, S. 17
  • Цицерон, Brutus 211f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]