Луций Лициний Крас
Луций Лициний Крас (Lucius Licinius Crassus; * 140 пр.н.е.; † 91 пр.н.е.) e римски политик на късната Римска Република и голям оратор.
Той произлиза от плебейската фамилия Лицинии Краси и е син на Луций Лициний Крас. На 19 години той е добър оратор и е квестор в Азия, където учи реторика и философия при Луций Целий Антипатър.
През 107 пр.н.е. той е в Рим народен трибун, през 100 пр.н.е. едил, следващата година e проконсул в Галия, 92 пр.н.е. става цензор. Той е и авгур.
Когато е на 19 години през 120 пр.н.е. той напада в реч Гай Папирий Карбон, бившият привърженик на Тиберий Семпроний Гракх. Защитава Квинт Сервилий Цепион, когато е нападан от трибуна Гай Норбан през 103 пр.н.е.
През 95 пр.н.е. той става консул. Негов колега e Квинт Муций Сцевола. Те приемат закона lex Licinia Mucia, de civibus redigundis — закон, изгонващт от Рим всички намиращи се в Рим италики, които не могат да докажат правата си за римско гражданство. През 94 пр.н.е. той e проконсул в Галия. През 92 пр.н.е. той става цензор заедно с Гней Домиций Ахенобарб. През 91 пр.н.е. започва социалната война. През 91 пр.н.е. той защитава Сената срещу консул Луций Марций Филип, оратор на оптиматите. В същата година Луций Лициний Крас се разболява и умира.
Луций Лициний Крас е женен с Муция, дъщеря на Квинт Муций Сцевола (авгур), (консул 117 пр.н.е.) и Лелия Младша, дъщеря на Гай Лелий, (консул 140 пр.н.е.) и има две дъщери. По-голямата му дъщеря Лициния се омъжва за Публий Корнелий Сципион Назика (претор 93 пр.н.е.). По-малката му дъщеря Лициния се омъжва за Гай Марий Младши, син на известния Гай Марий.
По някои източници той е баща и на Лициния Краса Стара, съпруга на Публий Корнелий Сципион Назика Серапион (консул 111 пр.н.е.) и на Лициния Краса Млада, съпруга на Квинт Цецилий Метел Пий (консул 80 пр.н.е.).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- T. Robert S. Broughton: The Magistrates Of The Roman Republic. Vol. 2: 99 B.C. – 31 B.C. Cleveland / Ohio: Case Western Reserve University Press, 1952. Unveränderter Nachdruck 1968. (Philological Monographs. Hrsg. von der American Philological Association. Bd. 15, Teil 2), S. 4f, S. 11, S. 17
- Цицерон, Brutus 211f.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Lucius Licinius Crassus (23), v. 1, p. 879 , 880 , 881
