Луций Целий Антипатър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луций Целий Антипатър
римски юрист
Роден
Починал
Семейство
Баща неизвестна
Майка неизвестна
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Антипатър.

Луций Целий Антипатър (Lucius Coelius Antipater; * 180 пр.н.е.; † 120 пр.н.е.) e римски юрист и историк.

Той е учител по реторика и философия. Неговият най-известен ученик e Луций Лициний Крас (консул 95 пр.н.е.).

През последната трета на 2 век пр.н.е. той пише историческа монография в Рим, историята на Втората пуническа война в седем книги с титлата Historiae, но Цицерон я нарича Bellum Punicum. Произведението е запазено до днес само фрагментно. Използва като източници историците Квинт Фабий Пиктор, Марк Порций Катон Стари и също Silenos от Kaleakte (придружителят на Ханибал в походите).

Произведението му има дълго влияние, Марк Юний Брут пише за него епитоми, император Адриан го харесва. Използван е като изочник от Тит Ливий, Вергилий, Валерий Максим и Фронтин.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Beck / Uwe Walter: Die Frühen Römischen Historiker II. Von Coelius Antipater bis Pomponius Atticus. WBG, Darmstadt 2004, S. 35-83, ISBN 3-534-14758-8.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Цицерон, Brutus. 102; Dig. I,2,2,40.; De Oratore. 2,54; leg. 1,6.; Att. 13,8.
  • Wilhelm Kierdorf: Artikel [I 1] C. Antipater, L. In: Der Neue Pauly 3, Sp. 56-57.
  • Ernst Badian: The early Historians. In: T. A. Dorey (Hrsg.), Latin Historians, 1966, S. 1-38.
  • W. Herrmann: Die Historien des Coelius Antipater. 1979.