Луций Целий Антипатър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луций Целий Антипатър
римски юрист
Роден
Починал
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Антипатър.

Луций Целий Антипатър (Lucius Coelius Antipater; * 180 пр.н.е.; † 120 пр.н.е.) e римски юрист и историк.

Той е учител по реторика и философия. Неговият най-известен ученик e Луций Лициний Крас (консул 95 пр.н.е.).

През последната трета на 2 век пр.н.е. той пише историческа монография в Рим, историята на Втората пуническа война в седем книги с титлата Historiae, но Цицерон я нарича Bellum Punicum. Произведението е запазено до днес само фрагментно. Използва като източници историците Квинт Фабий Пиктор, Марк Порций Катон Стари и също Silenos от Kaleakte (придружителят на Ханибал в походите).

Произведението му има дълго влияние, Марк Юний Брут пише за него епитоми, император Адриан го харесва. Използван е като изочник от Тит Ливий, Вергилий, Валерий Максим и Фронтин.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Beck / Uwe Walter: Die Frühen Römischen Historiker II. Von Coelius Antipater bis Pomponius Atticus. WBG, Darmstadt 2004, S. 35-83, ISBN 3-534-14758-8.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Цицерон, Brutus. 102; Dig. I,2,2,40.; De Oratore. 2,54; leg. 1,6.; Att. 13,8.
  • Wilhelm Kierdorf: Artikel [I 1] C. Antipater, L. In: Der Neue Pauly 3, Sp. 56-57.
  • Ernst Badian: The early Historians. In: T. A. Dorey (Hrsg.), Latin Historians, 1966, S. 1-38.
  • W. Herrmann: Die Historien des Coelius Antipater. 1979.