Луций Порций Катон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
L.P. Cato

Луций Порций Катон (Lucius Porcius Cato; + 89 пр.н.е.) e политик на късната Римска република.

Той е най-малкият син на Марк Порций Катон Салониан и брат на Марк Порций Катон Салониан Млади (народен трибун). Луций е внук на Марк Порций Катон Стари и чичо на Катон Млади.

През 100 пр.н.е. той е народен трибун, 92 пр.н.е. става претор, 90 пр.н.е. по време на съюзническата война е пропретор. Той е командир на войска и побеждава етруските. През 89 пр.н.е. той е избран за консул заедно с Гней Помпей Страбон. Той поема недисциплинираните войскови части и напада марсите. След първоначални успехи той напада техния лагер при Лаго Фучино в днешния регион Абруцо, губи битката и е убит.[1] [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Апиан, Римская история. Гражданские войны, I, 50
  2. Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology > v. 1, page 645