Луций Корнелий Цина
Вижте пояснителната страница за други значения на Луций Корнелий Цина.
Луций Корнелий Цина[1] (поч. 84 пр.н.е.) е четири пъти консул на Римската република, служил последователни мандати от 87 до 84 пр.н.е., и член на древноримската фамилия Цина от рода Корнелии. Цина подкрепя Гай Марий в съревнованието на Марий със Сула. След като служи във войната с марсите като преториански легат, той е избран за консул през 87 пр.н.е. След заминаването на Сула на Изток, Цина предлага даване на политически права на италийските съюзници, които дълго време са били проблем в римската политика, но това среща ожесточена опозиция на форума и той е изгонен от Рим в изгнание. [2]
Като нарушава клетвата, която е дал на Сула, че няма да организира никакъв бунт в републиката, Цина се съюзява с Марий, събира армия от италианци и завзема властта в града. Резултатът е масово клане на съюзниците на Сула, макар че на Цина се приписва спирането на насилствените кланета. [3]. Марий умира след като получава трети инсулт на седмия ден от седмото си консулство. Луций Валерий Флак става колега на Цина през 86 пр.н.е., но е убит от Гай Флавий Фимбрия в Никомедия. През 85 пр.н.е. новият колега на Цина е Гней Папирий Карбон. През 84 пр.н.е. Цина по време на четвъртата си година като консул е принуден да нападне Сула; но докато товари войските си за Либурния, Илирик, е убит от разбунтували се легионери. (App. BC iv.1.77 – 78).
Цина се жени за Ания (Annia) и има две дъщери и един син. Неговата най-малка дъщеря Корнелия се жени 83 пр.н.е. за Юлий Цезар и умира млада през 68 пр.н.е., раждайки му единственото легитимно дете – Юлия Цезарис, която се жени за Гней Помпей Магнус. Неговият син, също кръстен Луций Корнелий Цина става претор. Другата му дъщеря Корнелия Цина се омъжва за Гней Домиций Ахенобарб.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ на латински: L·CORNELIVS·L·F·L·N·CINNA; на български: „Луций Корнелий Цина, син на Луций, внук на Луций“.
- ↑ The Fall of Marius
- ↑ From the Gracchi to Nero, HH Scullard, p71
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Lovano, Michael. The Age of Cinna: Crucible of Late Republican Rome. Franz Steiner Verlag, 2002. Limited preview online.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.
