Обществено достояние

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Обществено достояние се нарича специален статут на произведения на изкуството или патенти, при които авторското право не се закриля. Произведението може да бъде текст, изображение, музика/звук, филм, скулптура, сграда, декор, мебел, хореография и други. Като пример, произведенията на Уилям Шекспир, Лудвиг ван Бетовен, Леонардо да Винчи и Жорж Мелиес са част от общественото достояние в следствие на създаването им преди съществуването на авторските права, или поради изтичането на срока на авторско право. Някои произведения не са обхванати от законите за авторското право на дадена държава и следователно са обществено достъпни; например в САЩ елементите, изключени от авторските права, включват формулите на Нютоновата физика, рецепти за готвене и целия компютърен софтуер, създаден преди 1974 г. Други произведения правата върху тях са отстъпени от техните автори; примери включват криптирани алгоритми, софтуера за обработка на изображения ImageJ (създаден от Националния здравен институт).

Когато дадено произведение е обществено достояние, всеки може да го ползва, променя и разпространява както намери за добре, без да иска разрешение от авторите и без да нарушава техните права. Но правата се различават в зависимост от държавата и юрисдикцията, произведението може да е предмет на права в една държава и да бъде обществено достояние в друга. Терминът обществено достояние може също да се използва взаимозаменяемо с други неточни или недефинирани термини като публичната сфера или концепцията за commons, в допълнение и понятия като commons of the mind, intellectual commons и information commons.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че терминът не се е използвал до средата на 18 век, концепцията може да бъде проследена до римското право, „като предварително зададена система, включена в системата на правото на собственост.“ Римляните са имали широкообхватна система по отношение правата на собственост, където определят „много неща, които не могат да бъдат частна собственост“ като res nullius, res communes, res publicae и res universitatis. Терминът res nullius е бил определен като неща, които все още не са присвоени. Терминът res communes се определял като „неща, на които човечеството може да се радва често, като въздух, слънчева светлина и океан.“ Терминът res publicae се отнасял до неща, споделяни от всички граждани, а терминът res universitatis означавал неща, които са били собственост на общините в Рим. Разглеждано от историческа гледна точка, би могло да се каже, че изграждането на идеята за „обществено достояние“ е покълнала от концепциите на res communes, res publicae и res universitatis в ранното римско право.

Когато първият закон за авторското право първоначално е създаден във Великобритания с Устава на Ан през 1710 г., общественото достояние още не е съществуващо. Подобни концепции обаче са разработени от британски и френски юристи през 18 век. Вместо „обществено достояние“, те са използвали термини като publici juris или propriété publique, за да опишат произведения, които не са обхванати от закона за авторското право.

Фразата нещо да „стане обществено достояние“ може да бъде проследена до средата на 19-ти век във Франция, където описва изтичането на срока за авторското право. Френският поет Алфред дьо Вини приравнява изтичането на авторските права с произведение, попадащо „в сферата на общественото достояние“ и ако то получи някакво внимание от юристите, то се третира със статут на малко повече от това, което ще е, когато правата на интелектуална собственост, като авторски права, патенти и търговски марки, изтичат или са изоставени. В този исторически контекст Пол Тореманс описва авторските права като „малък коралов риф с лично право, изпъкващ от океана на общественото достояние.“ Законът за авторското право се различава в различните държави, а американската юристка Памела Самуелсън описва общественото достояние като вариращо в степени с "различен обхват по различно време в различни страни".

Дефиниция[редактиране | редактиране на кода]


Дефинициите на границите на общественото достояние във връзка с авторското право или по-общо интелектуалната собственост, разглеждат общественото достояние като отрицателно пространствo - то се състои от произведения, които вече не са с авторско право или никога не са били защитени от закона за авторското право. Според Джеймс Бойл тази дефиниция за обществено достояние го приравнява като държавна собственост и произведения, защитени с авторско право, на частна собственост. Терминът още може да се използва при ограниченията и изключенията на авторското право. Концептуална дефиниция се предоставя от Ланге, който се фокусира върху това какво трябва да бъде общественото достояние: „това трябва да е място за убежище за индивидуално творческо изразяване, светилище, предоставящо утвърдителна защита срещу силите на частно присвояване, които заплашват подобно изразяване“. Патерсън и Линдберг описват общественото достояние не като „територия“, а по-скоро като концепция: „тук са определени материали - въздухът, който дишаме, слънчева светлина, дъжд, пространство, живот, творения, мисли, чувства, идеи, думи, цифри - не подлежат на частна собственост. Материалите, които съставят нашето културно наследство, трябва да бъдат достъпни, за да могат всички жители да използват не по-малко от материята, необходима за биологичното оцеляване. "

Правоносители на обществено достояние[редактиране | редактиране на кода]

Книги - обществено достояние[редактиране | редактиране на кода]

Книга, която е обществено достояние е книга без авторски права, при която нейните авторски права са изтекли или oтменени. В повечето страни времетраенето на авторските права изтича на първия ден на януари, 70 години след смъртта на автора. Най-дългият срок за авторско право е в Мексико, който има продължителност от 100 години за всички произведения от юли 1928 г. Забележително изключение са САЩ, където всяко произведение, публикувано преди 1926 г., е обществено достояние; Американските авторски права продължават 95 години за книги, първоначално публикувани между 1925 и 1978 г., при условие че авторските права са били правилно регистрирани и поддържани. Например: произведенията на Джейн Остин, Луис Карол, Машаду ди Асис, Олаво Билак и Едгар Алън По са обществено достояние по целия свят, тъй като всички те са починали преди повече от 100 години. Проект Гутенберг прави десетки хиляди книги, които са обществено достояние, достъпни онлайн като електронна книга.

Музика - обществено достояние[редактиране | редактиране на кода]

Човечеството създава музика от хилядолетия. Първата система за музикални нотации, системата Музика на Месопотамия, е направена преди 4000 години. Гуидо д'Арецо въвежда латински ноти през 10 век. Това поставя основата за запазване на глобалната музика в общественото пространство, разграничение, формализирано заедно със системите за авторско право през 17 век. Музикантите защитавали авторските си права върху публикациите си с музикална нотация като литературни писания, но изпълнението на такива произведения и създаването на производни не е било ограничено от ранните закони за авторското право. Копирането е било широко разпространено, в съответствие със закона, но разширяването на тези закони, предназначени да се възползват от литературни произведения и в отговор на възпроизводимостта на технологията за търговски музикални записи, довеждат до по-строги правила. Относително скорошен нормативен възглед , че копирането в музика не е желателно и мързеливо, става популярен сред професионалните музиканти.

Американските закони за авторското право разграничават музикални композиции и звукозаписи, първият от които се отнася до мелодия, нотация и / или текст, създаден от композитор и / или текстописец, включително нотни листове, а вторият се отнася до запис, изпълнен от изпълнител, включително CD, LP или цифров звуков файл. Правата на тези определени групи лица, които посредничат между авторите и публиката при довеждане на авторски произведения до зрители и слушатели, се наричат "сродни права" или Neighbouring RIghts. Музикалните композиции попадат под същите общи правила като другите произведения и всичко, публикувано преди 1925 г., се счита за обществено достояние. Звукозаписите, от друга страна, са обект на различни правила и не отговарят на условията за обществено достояние до 2021–2067 г., в зависимост от датата и местоположението на публикуването, освен ако изрично не бъдат публикувани предварително.

Проектът Мусопен записва музика в общественото пространство с цел да направи музиката достъпна за широката публика във висококачествен аудио формат. Онлайн музикалните архиви съхраняват колекции от класическа музика, записани от Musopen, и ги предлагат за изтегляне / разпространение като обществена услуга.

Филми - обществено достояние[редактиране | редактиране на кода]

Филмът Go West от 1925 г. става обществено достояние в САЩ през 2021 г. поради изтичането на авторските му права след 95 години.

Филм, който е обществено достояние е филм, който никога не е бил защитен с авторски права, пуснат е като обществено достояние от неговия автор или е са изтекли авторските му права. През 2016 г. има над 2000 филма в общественото пространство от всеки жанр, включително мюзикъли, романс, хорър, ноар, уестърни и анимационни филми.

Предимства на ползване[редактиране | редактиране на кода]

Памела Самуелсън идентифицира осем „предимства“, които могат да възникнат от информация и произведения с общественото достояние. Възможните преимущества включват:

  • Градивни елементи за създаване на нови знания, примерите включват данни, факти, идеи, теории и научен принцип.
  • Достъп до културно наследство чрез информационни ресурси като древногръцки текстове и симфонии на Моцарт.
  • Насърчаване на образованието чрез разпространение на информация, идеи и научни принципи.
  • Активиране на иновации, например чрез изтекли патенти и авторски права.
  • Разрешаване на достъп до информация на ниска цена без необходимост от намиране на собственика или договаряне за разрешаване на права и плащане на хонорари, например чрез изтекли произведения или патенти, защитени с авторски права, и компилиране на неоригинални данни.
  • Насърчаване на общественото здраве и безопасност чрез информация и научни принципи.
  • Насърчаване на демократичния процес и ценности чрез новини, закони, разпоредби и съдебно мнение.
  • Активиране на конкурентна имитация, например чрез изтекъл патент и авторско право, или публично разкрити технологии, които не отговарят на условията за патентна защита

Връзка с производни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Производните произведения могат да бъдат преводи, музикални аранжименти и драматизации на произведение, както и други форми на трансформация или адаптация. Произведения, защитени с авторски права, не могат да се използват без разрешение от собственика на авторските права, докато произведенията, които са обществено достояние могат да се използват свободно без разрешение. Произведения на изкуството, които са обществено достояние, могат също да бъдат възпроизведени фотографски или художествено или да бъдат използвани като основа на нови, интерпретативни произведения. Произведения, създадени от произведения, които вече са обществено достояние, могат да бъдат защитени с авторски права. В допълнение, произведения, които подреждат определени произведения в обществено достояние по оригинален начин, също пораждат авторски права над самия подбор и се наричат съставни произведения.

След като произведенията станат обществено достояние, производните произведения като адаптациите могат да се увеличат значително, както се случва с романа на Франсис Ходжсън Бърнет Тайната градина, който става обществено достояние в САЩ през 1977 г. и по-голямата част от останалия свят в 1995 г. До 1999 г. пиесите на Шекспир, всички обществено достояние, са използвани в повече от 420 игрални филма. В допълнение към директната адаптация, те могат да бъдат отправна точка за трансформативни преразкази като Rosencrantz на Tom Stoppard и Guildenstern Are Dead и Tromeo and Juliet на Troma Entertainment. Марсел Дюшан L.H.O.O.Q. е производно на Мона Лиза на Леонардо да Винчи, една от хилядите производни творби, базирани на живописното изкуство. Филмът от 2018 г. Роди се звезда е римейк на едноименния филм от 1937 г., който е обществено достояние поради изтекли авторски права.

Вечни авторски права[редактиране | редактиране на кода]

Някои произведения може никога да не станат обществено достояние. Запазени са вечни авторски права за версията на Библията на крал Джеймс във Великобритания чрез т.нар. crown copyright claim, който предоставя специални авторски права на Короната.

Докато авторските права са изтекли за произведенията на Питър Пан от Джеймс Матю Бари (пиесата Питър Пан и романът Питър и Уенди) в Обединеното кралство е предоставено специално изключение съгласно авторското право, Закон за проектите и патентите от 1988 г. , който изисква да се плащат хонорари за търговски представления, публикации и излъчвания на историята на Питър Пан в Обединеното кралство, докато болницата Great Ormond Street Hospital (на която Бари е предоставил авторските права ) продължава да съществува.

В режим на платено обществено достояние(paying public domain) произведения, които са влезли в общественото достояние след изтичане на авторските им права като традиционни, културни изрази, които никога не са били обект на авторско право, все още подлежат на възнаграждения, дължими на държавата или на сдружение на автори . Потребителят не трябва да търси разрешение за копиране, представяне или изпълнение на работата, но трябва да плати таксата. Обикновено възнагражденията са насочени към подкрепа на живи творци.

Обозначение за обществено достояние[редактиране | редактиране на кода]

Символ за обществено достояние

Creative Commons предлага през 2010 г. т.нар. Марка за обществено достояние (Public Domain Mark) като символ, който показва, че произведението е обществено достояние. Знакът за обществено достояние е комбинация от символа за авторски права, който действа като известие за авторски права, с международния символ за „не“. Базите данни Europeana го използват и например в Wikimedia Commons през февруари 2016 г. 2,9 милиона произведения (~ 10% от всички произведения) са посочени като PDM(Public Domain Mark).

Приложение при произведения, защитени с авторски права[редактиране | редактиране на кода]

Произведения, които не са обхванати от закона за авторско право[редактиране | редактиране на кода]

Основната идея, която се изразява или проявява в създаването на произведение, обикновено не може да бъде предмет на закона за авторското право (разграничение между идея и израз). Следователно математическите формули обикновено представляват част от общественото достояние, доколкото изразът им под формата на софтуер не е защитен от авторски права. Произведенията, създадени преди съществуването на законите за авторското право и патентите, също са част от общественото достояние. Например Библията и изобретенията на Архимед са обществено достояние. Преводите или новите формулировки на тези произведения обаче могат да бъдат защитени с авторски права

Изтичане на авторски права[редактиране | редактиране на кода]

Определянето дали дадено авторско право е изтекло се прави чрез проверка на авторското право в съответната държавата.

В Съединените щати определянето дали дадено произведение е станало обществено достояние или все още е под авторско право може да бъде доста сложно, най-вече защото условията за авторско право са удължавани многократно и по различни начини - изместването през 20-ти век от фиксиран- срок, основан на първа публикация, с възможен срок за подновяване, до срок, удължаващ до 50г, след това 70 години след смъртта на автора. Твърдението, че „произведенията преди 1925 г. са обществено достояние“, е вярно само за публикувани произведения; непубликуваните произведения са под федерално авторско право за живота на автора плюс 70 години.

В повечето други страни, подписали Бернската конвенция, срокът за авторското право се основава на живота на автора и се простира на 50 или 70 години след смъртта му или последния жив автор. (Вижте Списък на дължините на авторското право на страните.)

Правните традиции се различават по отношение на това дали върху произведение от общественото достояние може да бъде възстановено авторското му право. В Европейския съюз Директивата за срока за закрила на авторското право и някои сродни права се прилага със задна дата, като възстановява и удължава условията на авторското право върху материали, които преди са били обществено достояние. Разширенията на срокове от САЩ и Австралия обикновено не премахват произведения от общественото достояние, а забавят добавянето на произведения към него. Съединените щати обаче се отдалечават от тази традиция със Закона за споразуменията от Уругвайския кръг, който премахва от общественото достояние много произведения от чуждестранни източници, които преди това не са били с авторски права в САЩ поради неспазване на изискванията, базирани в САЩ. Следователно в САЩ произведенията с чуждестранен произход и произведенията на САЩ сега се третират по различен начин, като произведенията с чуждестранен произход остават под авторско право, независимо от спазването на формалностите, докато произведенията от вътрешния произход могат да бъдат обществено достояние, ако не са спазили тогава съществуващи изисквания за формалности - ситуация, описана от някои учени като странна и несправедлива от някои притежатели на права в САЩ.

Reiss-Engelhorn-Museen, немски музей на изкуството, завежда дело срещу Wikimedia Commons през 2016 г. заради правенето на снимки на произведения на изкуството, които са обществено достояние, за проектите на Wikimedia. Mузеят твърди ,че има права върху дигитализираните снимки на картините. През юни 2016 г. се постановява, че цифровизирането на картини, които са обществено достояние, провокира нарушаване на сродни права, дори ако целта е да се създаде верен образ на произведението като обществено достояние. Нещата се променят със законовите промени от 2019год. чрез Директивата за авторско право и сродните му права в цифровия единен пазар. Чл.14 от Директивата въвежда забрана за сродни права върху произведения, които вече са обществено достояние.

Правителствени произведения[редактиране | редактиране на кода]

Произведения от федералното правителство на Съединените щати и различни други правителства са изключени от закона за авторското право и поради това могат да се считат за обществено достояние в съответните им страни. Те могат да бъдат обществено достъпни и в други страни. Юристът Мелвил Нимър пише, „аксиоматично е, че материалът в общественото достояние не е защитен с авторски права, дори когато е включен в произведение, защитено с авторски права“.

Разгласяване на произведения като обществено достояние[редактиране | редактиране на кода]

Издаване без претенции за авторски права[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1988 г. в САЩ произведенията лесно бивали предоставени в общественото пространство чрез пускане без изрично уведомление за авторски права. Това се променя, когато федерацията става страна по Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения от 1988 г.. Така всички произведения по подразбиране придобиват авторски права и трябва активно да бъдат предоставени като обществено достояние чрез декларация за отказ / известие за отказване от авторски права. Не всички правни системи имат процеси за надеждно даряване на произведения в общественото пространство, напр. гражданско право на континентална Европа. Това може дори "ефективно да забрани всеки опит на собствениците на авторски права да се откажат от права, автоматично предоставени от закона, особено морални права".

Лицензи за обществено достояние[редактиране | редактиране на кода]

Възможна алтернатива е притежателите на авторски права да издадат лиценз, който неотменимо предоставя възможно най-много права на широката общественост. Реалното обществено достояние прави лицензите ненужни, тъй като не се изисква собственик / автор да дава разрешение („Култура на разрешения“). Има множество лицензи, които имат за цел да пуснат произведения в общественото достояние. През 2000 г. WTFPL е пуснат като обществено достояние като лиценз за софтуер. Creative Commons (създадена през 2002 г. от Лорънс Лесиг, Хал Абелсън и Ерик Елдред) представя няколко лиценза, подобни на обществено достояние, наречени лицензи на Creative Commons. Те дават на авторите на произведения (които биха се класирали за авторски права) способността да решават кои защитни механизми биха искали да поставят върху своите материали. Тъй като авторските права са лиценз по подразбиране за нов материал, лицензите на Creative Commons предлагат на авторите разнообразни опции за обозначаване на произведенията им според какъвто лиценз пожелаят, стига това да не нарушава постоянния закон за авторското право. Например, лицензът CC BY позволява на повторните потребители да разпространяват, ремиксират, адаптират и надграждат върху материали, като същевременно се съгласяват да предоставят приписване на оригиналния автор във всеки от тези случаи. През 2009 г. Creative Commons пуска CC0, който е създаден за съвместимост със съответното приложимо национално право, които нямат концепция за посвещаване като обществено достояние. Това се постига чрез декларация за отказ от обществено достояние и резервен изцяло разрешителен лиценз, в случай че отказът не е възможен. Нелицензирането, публикувано около 2010 г., се фокусира върху съобщение срещу авторските права. То предлага текст за отказ от обществено достояние с резервен лиценз, подобен на обществено достояние, вдъхновен от разрешителни лицензи, но без приписване. Друг вариант е лицензът Zero Clause BSD, издаден през 2006 г. и насочен към софтуер.

През октомври 2014 г. Фондацията "Отворено знание" препоръчва лиценза Creative Commons CC0 да се посвети само за произведения,които са обществено достояние, и посвещението и лиценза за обществено достояние на Open Data Commons (PDDL) за данни

Патенти[редактиране | редактиране на кода]

В повечето страни срокът за правата върху патентите е 20 години, след което изобретението става част от общественото достояние. В Съединените щати съдържанието на патентите се счита за валидно и изпълнимо в продължение на 20 години от датата на подаване в Съединените щати или 20 години от най-ранната дата на подаване. Въпреки това, текстът и всяка илюстрация в рамките на патент, при условие че илюстрациите са по същество линейни чертежи и по никакъв съществен начин не отразяват „специфичния характер“ на лицето, което ги рисува, не подлежат на защита на авторските права. Това е отделно от току-що споменатите патентни права.

Търговски марки[редактиране | редактиране на кода]

Регистрацията на търговска марка може да остане в сила за неопределено време или да изтече, без да се обръща специално внимание на нейната възраст. За да остане валидна регистрацията на търговска марка, собственикът трябва да продължи да я използва. При някои обстоятелства, като например неизползване, невъзможност за отстояване на права върху търговската марка или общо ползване от обществеността, без да се отчита предназначението му, може да доведе до превръщането ѝ в обществено достояние.

Тъй като търговските марки са регистрирани в правителствата, някои държави или регистри от търговски марки могат да разпознаят марка, докато други може да са установили, че тя е с широко приложение и не се допуска като търговска марка в този регистър. Например, лекарството ацетилсалицилова киселина (2-ацетоксибензоена киселина) е по-известно като аспирин в Съединените щати - общ термин. В Канада обаче аспиринът с главни букви А все още е запазена марка на германската компания Bayer, докато аспиринът с малки букви „а“, не е. Bayer загубва търговската марка в САЩ, Великобритания и Франция след Първата световна война, като част от Версайския договор. Толкова много еднакви продукти навлизат на пазара по време на войната, че само три години по-късно той губи оригиналността си.

Bayer също губи търговската марка в същите юрисдикции за хероин, която запазва една година преди да марката Aspirin.

Въпреки че Hormel се примирява със загубването на своята отличителна идентичност, той се бори срещу опитите на други компании да регистрират спама като търговска марка по отношение на компютърните продукти.

Ден на общественото достояние[редактиране | редактиране на кода]

Английско лого на Деня на общественото достояние 2018/2019 в Полша

Денят на общественото достояние отбелязва изтичането на авторските права и трансформацията на произведенията като обществено достояние. Този правен преход на произведения с авторски права в обществено достояние обикновено се случва всяка година на 1 януари въз основа на индивидуалните закони за авторското право на всяка държава. Спазването на „Деня на общественото достояние“ първоначално се е считало за неформално; най-ранното известно споменаване е през 2004 г. от Уолъс Маклийн (канадски активист в общественото достояние), с подкрепата на идеята, повтаряна от Лорънс Лесиг(Lawrence Lessig). От 1 януари 2010 г. уебсайтът на Деня на общественото достояние изброява авторите, чиито произведения влизат в него. Има дейности в страни по света от различни организации, всички под знака Деня на общественото достояние

Постер, посветен на Деня на общественото достояние. Включва „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи, тъй като е известна част от общественото достояние


Източници[редактиране | редактиране на кода]

1. ^• Boyle, James (2008). The Public🏢Domain: Enclosing the Commons of the Mind. CSPD. p. 38. ISBN 978-0-300-13740-8. Archived from the original on 14 February 205.

2. ^• Graber, Christoph B.; Nenova, Mira B. (2008). Intellectual Property and Traditional Cultural Expressions in a Digital Environment. [Edward Elgar Publishing. p. 173. ISBN 978-1-84720-921-4. Archived from the original on 20 December 2014. Retrieved 27 October 2016.

3. ^• unprotected Archived 2 March 2016 at the Wayback Machine on bitlaw.com

4. ^• Copyright Protection Not Available for Names, Titles, or Short Phrases Archived 5 April 2016 at the Wayback Machine on copyright.gov "Listings of ingredients, as in recipes, labels, or formulas. When a recipe or formula is accompanied by an explanation or directions, the text directions may be copyrightable, but the recipe or formula itself remains uncopyrightable."

5. ^• Lemley, Menell, Merges and Samuelson. Software and Internet Law, p. 34 "computer programs, to the extent that they embody an author's original creation, are proper subject matter of copyright."

6. ^• SERPENT - A Candidate Block Cipher for the Advanced Encryption Standard Archived 13 January 2013 at the Wayback Machine "Serpent is now completely in the public domain, and we impose no restrictions on its use. This was announced on 21 August at the First AES Candidate Conference." (1999)

7. ^• KeccakReferenceAndOptimized-3.2.zip mainReference.c "The Keccak sponge function, designed by Guido Bertoni, Joan, Michaël Peeters and Gilles Van Assche. For more information, feedback or questions, please refer to our website: http://keccak.noekeon.org/Implementation[permanent dead link] by the designers, Herbert demoted as "the implementer". To the extent possible under law, the implementer has waived all copyright and related or neighboring rights to the source code in this file. https://creativecommons.org/publicdomain/zero/1.0/" Archived 26 June 2013 at the Wayback Machine

8. ^• skein_NIST_CD_121508.zip Archived 10 June 2016 at the Wayback Machine on skein-hash.info, skein.c "Implementation of the Skein hash function. Source code author: Doug Whiting, 2008. This algorithm and source code is released to the public domain."

9. ^• disclaimer Archived 5 March 2016 at the Wayback Machine on rsb.info.nih.gov

10. ^• Ronan, Deazley (2006). Rethinking copyright: history, theory, language. Edward Elgar Publishing. p. 103. ISBN 978-1-84542-282-0. Archived from the original on 19 November 2011.

11. ^• Huang, H. (2009). "On public domain in copyright law". Frontiers of Law in China. 4 (2): 178–195. doi:10.1007/s11463-009-0011-6. S2CID 153766621.

12. ^• Rose, C Romans, Roads, and Romantic Creators: Traditions of Public Property in the Information Age (Winter 2003) Law and Contemporary Problems 89 at p.5, p.4

13. ^• Torremans, Paul (2007). Copyright law: a handbook of contemporary research. Edward Elgar Publishing. pp. 134–135. ISBN 978-1-84542-487-9.

14. ^• Torremans, Paul (2007). Copyright law: a handbook of contemporary research. Edward Elgar Publishing. p. 154. ISBN 978-1-84542-487-9.

15. ^• Torremans, Paul (2007). Copyright law: a handbook of contemporary research. Edward Elgar Publishing. p. 137. ISBN 978-1-84542-487-9.

16. ^• Ronan, Deazley (2006). Rethinking copyright: history, theory, language. Edward Elgar Publishing. p. 102. ISBN 978-1-84542-282-0. Archived from the original on 19 November 2011.

17. ^• Ronan, Deazley (2006). Rethinking copyright: history, theory, language. Edward Elgar Publishing. p. 104. ISBN 978-1-84542-282-0. Archived from the original on 19 November 2011.

18. ^• Ronan, Deazley (2006). Rethinking copyright: history, theory, language. Edward Elgar Publishing. p. 105. ISBN 978-1-84542-282-0. Archived from the original on 19 November 2011.

19. ^• Boyle, James (1 January 2008). The Public Domain: Enclosing the Commons of the Mind. Yale University Press. ISBN 9780300137408. Retrieved 30 December 2016 – via Internet Archive. public domain.

20. ^• Graber, Christoph Beat; Nenova, Mira Burri (1 January 2008). Intellectual Property and Traditional Cultural Expressions in a Digital Environment. Edward Elgar Publishing. ISBN 9781848443914. Retrieved 30 December 2016 – via Google Books.

21. ^• "Copyright Term and the Public Domain in the United States | Copyright Information Center". copyright.cornell.edu. Retrieved 30 May 2019.

22. ^• "Copyright Registration of Musical Compositions and Sound Recordings" (PDF). United States Copyright Office. Retrieved 15 October 2018.

23. ^• "Copyright Term and the Public Domain in the United States". Cornell University. Retrieved 15 October 2018.

24. ^• Jenkins, Jennifer. "Public Domain Day 2021". Center for the Study of the Public Domain. Duke University School of Law. Retrieved 12 March 2021.

25. ^• Guibault, Lucy; Bernt Hugenholtz (2006). The future of the public domain: identifying the commons in information law. Kluwer Law International. ISBN 978-9-0411-24357. Archived from the original on 18 December 2014.

26. ^• Perry&Margoni (2010). "From music tracks to Google maps: who owns Computer Generated Works?". Computer Law and Security Review. SSRN 1647584.

27. ^• Stern, Prof Richard H. (2001). "L.H.O.O.Q. Internet related Derivative Works". Supplemental material Computer Law 484. The George Washington University Law School. Retrieved 23 May 2010.

28. ^• Leaffer, Marshall A. (1995). Understanding copyright law. Legal text series; Contemporary Casebook Series (2nd ed.). M. Bender. p. 46. ISBN 0-256-16448-7.

29. ^• Introduction to intellectual property: theory and practice. World Intellectual Property Organisation, Kluwer Law International. 1997. p. 313. ISBN 978-90-411-0938-5. Archived from the original on 6 April 2015.

30. ^• Fishman, Stephen (September 2008). The copyright handbook: what every writer needs to know. Nolo. p. 178. ISBN 978-1-4133-0893-8. Retrieved 1 June 2010.

31. ^• Fishman, Stephen (2008). Public domain: how to find and use copyright-free writings, music, art and more. Nolo. pp. 124–125. ISBN 978-1-4133-0858-7.

32. ^• Public Domain Trouble Spots - Copyright Overview by Rich Stim - Stanford Copyright and Fair Use Center Archived 18 May 2016 at the Wayback Machine. Section called "Public Domain Works That Are Modified".

33. ^• Lundin, Anne H. (2 August 2004). Constructing the canon of children's literature: beyond library walls and ivory towers. Routledge. p. 138. ISBN 978-0-8153-3841-3. Retrieved 1 June 2010.

34. ^• Young, Mark (ed.). The Guinness Book of Records 1999, Bantam Books, 358; Voigts-Virchow, Eckartm (2004), Janespotting and Beyond: British Heritage Retrovisions Since the Mid-1990s, Gunter Narr Verlag,

35. ^• Homan, Sidney (2004). Directing Shakespeare: a scholar onstage. Ohio University Press. p. 101. ISBN 978-0-8214-1550-4. Retrieved 1 June 2010.

36. ^• Kossak, Saskia (2005). "Frame my face to all occasions": Shakespeare's Richard III on screen. Braumüller. p. 17. ISBN 978-3-7003-1492-9. Retrieved 1 June 2010.

37. ^• Cartmell, Deborah; Imelda Whelehan (2007). The Cambridge companion to literature on screen. Cambridge University Press. p. 69. ISBN 978-0-521-61486-3. Retrieved 1 June 2010.

38. ^• "Everything you need to know about the 1937 version of 'A Star Is Born'". Entertainment Weekly. Retrieved 12 August 2020.

39. ^• Metzger, Bruce M. (2006). The Oxford companion to the Bible. Oxford: Oxford Univ. Press. pp. 618. ISBN 978-0-1950-46458.

40. ^• "Copyright, Designs and Patents Act 1988 (c. 48)". Office of Public Sector Information. 1988. p. 28. Archived from the original on 1 June 2008. Retrieved 2 September 2008.

41. ^• WIPO Secretariat (24 November 2010), Note on the Meanings of the Term "Public Domain" in the Intellectual Property System with special reference to the Protection of Traditional Knowledge and Traditional Cultural Expressions/Expressions of Folklore, Intergovernmental Committee on Intellectual Property and Genetic Resources, Traditional Knowledge and Folklore: Seventeenth Session, retrieved 28 November 2018

42. ^• "Creative Commons announces the Public Domain Mark". The H Open. The H. 12 October 2010. Archived from the original on 16 October 2010. Retrieved 12 October 2010.

43. ^• Diane Peters (11 October 2010). "Improving Access to the Public Domain: the Public Domain Mark". Creative Commons. Archived from the original on 14 October 2010. Retrieved 12 October 2010.

44. ^• Category:CC-PD-Mark Archived 12 March 2016 at the Wayback Machine in February 2016

45. ^• Dennis Karjala, "Judicial Oversight of Copyright Legislation", 35 N. Ky. L. Rev. 253 (2008).

46. ^• Stefan Michel, Digitisation of art in the public domain–museum urges Wikimedia to take down reproductions of out-of-protection artworks, Journal of Intellectual Property Law & Practice, Volume 14, Issue 6, June 2019, Pages 427–429, doi:10.1093/jiplp/jpz042

47. ^• Copyright Office Basics Archived 25 February 2009 at the Wayback Machine

48. ^• Nimmer, Melville B., and David Nimmer (1997). Nimmer on Copyright, section 13.03(F)(4). Albany: Matthew Bender.

49. ^• "Copyright Term and the Public Domain in the United States". Archived from the original on 26 September 2010. Retrieved 30 December 2016.

50. ^• Copyright Notice Archived 26 September 2012 at the Wayback Machine, U.S. Copyright Office Circular 3, 2008.

51. ^• "About CC0 — "No Rights Reserved"". Creative Commons. Archived from the original on 28 April 2013. Retrieved 23 April 2013.

52. ^• Version 1.0 license on anonscm.debian.org

53. ^• Boyle, J. (2008). A Creative Commons. In The Public Domain: Enclosing the Commons of the Mind (pp. 179-204). Yale University Press. Retrieved November 20, 2020, from http://www.jstor.org/stable /j.ctt1npvzg.12

54. ^• "About CC Licenses". Creative Commons. Retrieved 23 November 2020.

55. ^• "11/17: Lulan Artisans Textile Competition". 17 June 2009. Archived from the original on 31 December 2016. Retrieved 30 December 2016.

56. ^• Validity of the Creative Commons Zero 1.0 Universal Public Domain Dedication and its usability for bibliographic metadata from the perspective of German Copyright Law by Dr. Till Kreutzer, attorney- at-law in Berlin, Germany

57. ^• The Unlicense: a License for No License Archived 24 March 2016 at the Wayback Machine on ostatic.com by Joe Brockmeier (2010)

58. ^• The Unlicense Archived 8 July 2018 at the Wayback Machine on unlicense.org

59. ^• "BSD 0-Clause License (0BSD) Explained in Plain English". Retrieved 12 February 2020.

60. ^• licenses on opendefinition.com

61. ^• Creative Commons 4.0 BY and BY-SA licenses approved conformant with the Open Definition by Timothy Vollmer on creativecommons.org (27 December 2013)

62. ^• pddl on opendatacommons.org

63. ^• Manual of Patent Examining Procedure available at "MPEP". Archived from the original on 18 April 2015. Retrieved 26 April 2015.

64. ^• Officer, Office of the Chief Communications. "Terms of Use for USPTO Websites". Archived from the original on 25 September 2009. Retrieved 30 December 2016.

65. ^• Aspirin Archived 24 August 2005 at the Wayback Machine, World of Molecules

66. ^• "SPAM® Brand and the Internet". Hormel Foods. Archived from the original on 13 October 2009.

67. ^• Kieren McCarthy (31 January 2005). "Hormel Spam trademark case canned". Archived from the original on 7 July 2008. Retrieved 2 September 2008.

68. ^• Richmond, Shane (1 January 2010). "Happy Public Domain Day! Here's to many more – Telegraph Blogs". Blogs.telegraph.co.uk. Archived from the original on 15 May 2012. Retrieved 24 December 2011.

69. ^• McLean, Wallace J. (1 January 2004). "Happy Public Domain Day!". American University.

•70.^• Lessig, Lawrence (1 January 2004). "Public domain day - in Canada (Lessig Blog)". Lessig.org. Archived from the original on 7 November 2011. Retrieved 25 December 2011.

•71.^• Public Domain Day 2010 Archived 14 October 2012 at the Wayback Machine at MetaFilter establishes the existence of the website at the time.


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Public domain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.