Интелектуална собственост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Интелектуална собственост е сравнително ново понятие (от 1950-те години), определящо изключителните права на творенията на човешкия ум и човешкия интелект.

Реализирана в контекста на пазарната икономика има огромно значение за изграждането на висококачествени стоки и услуги, насърчава изследователската и развойната дейност, подпомага разпространяването на идеи, закриляйки съзидателните усилия.

Интелектуалната собственост се дели на 2 големи области: индустриална собственост и художествена собственост.

  • Индустриалната собственост се отнася основно към патентите за изобретения, търговски марки и услуги, географски наименования за местопроизход на стоки и други индустриални означения. В тази група влизат и фирмените научно – технически и мениджърски тайни и секрети обединени в понятоето „know how“.
  • Художествената собственост включва собствеността върху произведенията на литературата, науката и изкуствата, аудио – визуални произведения, произведения в областта на архитектурата, фотографията, компютърните програми и авторски изпълнения.

Приликата между двете групи е в това, че в двата случая става дума за обекти – продукт на интелектуалния творчески труд на човека.

Разликата между тях е в начина им на приложение – индустриалната собственост се реализира основно в индустрията, а художествената – в духовната сфера на човека, неговия живот и дейност, в областта на културата и науката.

Интелектуалната собственост може да се раздели на 4 категории:

  • патент – издава се за изобретения на притежателя на изобретателската стъпка, приложими във всички области на техниката за определен период от време. Означава, че никой друг освен изобретателя не може да произвежда даден продукт;
  • търговска марка – символ, име, фраза, звук, които асоциират с определен продукт. Създателят на продукта е собственик на търговската марка;
  • авторски права – отнасят се към литературни и художествени произведения, романи, аудио – визуални творби. Възникват за автора автоматично, веднага със създаването на произведението;
  • търговски тайни – неразкрита информация, позната още като „know how“ или „промишлена тайна“. В случая става дума за закрила върху дадена информация, ценна по една или друга причина за дадено предприятие, което полага специални усилия за запазването и́ в тайна.

Интелектуалната собственост обхваща кръг от различни права, които се хармонизират с крайна цел – осигуряване на високо равнище на закрила, гарантиращо свободно движение на стоки и услуги. Ефективна и подходяща защита на интелектуалната собственост е необходимо средство за развитие на страната ни и приобщаването и́ към европейските структури. Мерките, предприети от Европейската общност по отношение на интелектуалната собственост са необходими за действието на единния Общ пазар, създавайки хармонизирана правна среда за иновациите в промишлеността и търговията, премахване на пречките за пълното използване на научния потенциал.

Закрилата на интелектуалната собственост включва голям брой международни спогодби, подготвяни с помощта на Световната организация за интелектуална собственост” (WIPO) и Световната търговска организация (WTO). Освен това Европейският съюз е създал допълнителни закони, целящи постигане на по-ефективна защита на интелектуалната собственост.

  • Търговските марки са защитени чрез създаването на валидни в целия ЕС търговски марки.
  • Патентите – от най-голяма важност за тях са 2 спогодби: Мюнхенската – даваща възможност патентите да бъдат получени с обикновена молба до Европейската патентна служба; Люксембургската – целяща еднакъв ефект върху европейските патенти навсякъде в Европейската общност.
  • Авторските права – по-важните международни актове в областта са: Бернска конвенция за закрила на литературните и художествени произведения (1886); Универсална конвенция за авторското право (1952); Римска конвенция за закрила на артистите – изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващи организации (1961); Женевска конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено използване на техните записи (1971); Договор за международна регистрация на аудиовизуални произведения (1989); Конвенция за създаване на световна организация за интелектуалната собственост (1967).

Нормативните актове в България са съобразени с изискванията на международните норми, най – важните от които са Конституцията на Република България и Закона за авторско право и сродните права (ЗАПСП).

Източници[редактиране | edit source]