Изобретение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Флеминг в неговото откритие на пеницилина през септември 1928 поставя началото на модерните антибиотици.
Томас Едисон се смята в САЩ за оснавна фигура в изобретенията в областта на електрификацията и осветяването на помещения, и е смятан там за изобретателят с най-много изобретения "в историята"

Изобретение е устройство или машина, предмет, процес, метод или техника/технология [1], вещество, със специален химичен състав, фармацевтично лекарство които са уникална иновация (и предстоят да бъдат нововъведение). В определени случаи дадено изобретение е под правна защита по силата на патент.

Процеса на изобретяване[редактиране | редактиране на кода]

Изобретяваето е част от общата инженерна наука и продуктовото създавае и развитие.

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

През ранните времена на човечеството, хората са изобретявали предмети (уреди на труда), а по-късно и методи за осъществяване на задачи, които са водели до даден резултат по нов или различен начин, като обикновено целта е била резултатът да бъде достигнат по-бързо, по-ефикасно, по-лесно или по-евтино.

Нова история[редактиране | редактиране на кода]

Първа страница на разработката на Флеминг върху пеницилина

В новата история, тези особено полезни предмети на труда, тяхното много умеятно обработване и нововъведенията в него, както и тяхното изящество са вече разглеждани като нововъведения (виж изобретения в изкуството, Епщайн), а и по време на индустриялната революция - това са изобретения с конкретния смисъл на думата на машини, а по-късно изобретенията в областта на химията (Алекзандър Флеминг изобретява пеницилина през 1928) и физиката (Айнщайн). Въпреки че е явно, че хората изобретяват, обстоятелствата способстващи или довеждащи до оптимум изобретяването на откритие са по-неясни. Една от мисловните школи, разпространила фразата, че "нуждата е майка на изобретението", твърди, че по същество липсата на ресурси води до изобретяване, докато противопоставяща се школа твърди, че само излишъкът от ресурси има такъв резултат. Все пак, истинната гледна точка не може да бъде достигната чрез простото посочване на някое от тези две твърдения.

Концептуалният процес на изобретяването. От идея до изобретение[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки, че често се смята, че първо възниква идеята за изобретение и то после се осъществява, на практика по-често изобретението се осъществява на база наличните материали при поставените цели. Все пак възможно е да се представи концептуален чертеж или схема за сглобяване на изобретение, особено при работа в екип.

Въпреки че нов или полезен предмет или метод може да бъде идейно и схематично разработен за осъществяване на дадена цел, тази първоначална идея може и да не бъде реализирана под формата на работещо изобретение, основно по икономически причини, тъй като концепции, които са икономически неосъществими няма как да се реализират на практика, разбира се съществуват и концепции които за настоящето научно развитие са по някакъв начин нереалистични (твърде футуристични) или дори непрактични (тоест назадничави).

За разрешаването на тези проблеми съществуват два подхода, които правят изобретението практически приложимо. Първият е този познат в Русия: това е методът на практическото "упражняване" на изобретяването, става дума за изобретателска работа, която е всекидневна и когато всеки ден се правят изобретения, дори и те да не са от особена важност, този тип опит се натрупва като изобретателски умения и това прави възможно вече и работата върху по-големи и от световна важност изобретения, както и прави работата, например, с институции, по тяхното осъществяване относително по-лесна.

Вторият е американският подход, който се заема да реши проблемът с дистанцията между "идея" и "осъщесвтено изобретение", като прилага концептуални схеми за извършване на процеса, които са наблюдавани при изобретатели в тяхната работа, тоест тук изобретателският процес, на интелектуално и прагматично ниво е наблюдаван, описан и опосреден за неговото приложение дори от неопитни изобретатели, все пак американският подход се смята за по-скъп, тъй като тук не се работи с руския подход "от всеки материал изобретение", а "от скъпи материали - изобретения", може да се каже, че този подход има по-скоро подобие на иновация, тъй като само иновациите стъпват в голяма степен на вече правени изобретения, както и на ползването на чужди подходи в изобретяването, все пак донякъде този подход е положителен, понеже помага за преодоляване на разстоянието от иновация до изобретение, като задава междинно пространство, в което също може да се работи, и това междинно ниво не е твърде критично, за разлика от общия подход към изцяло изобретателската работа. В действителност такъв критичен подход може да се наблюдава и към английските подходи към иновациите, където също има твърде много "непреодолими изисквания", тоест тук е избран един по-щадящ подход, който прави работата възможна, най-вече при направеното обещание за описване на различни изобретателски концептуални подходи, които могат да се използват и сменят, което в действителност е и практиката на изобретяването.

От друга страна, някои ограничения за въвеждане на дадено изобретение може да са поставени от нивото на наличната техника или технология, като те могат да бъдат преодолени с течение на времето от научните постижения. Историята е изпълнена с примери за идеи, на които е отнело време да достигнат практическа реализация, каквито са много от идеите, приписвани по начало на Леонардо да Винчи и които сега са ежедневно пред нас. Този проблем е свързан с поставянето на свръхфутуристични или свръхтехнологични цели, без идеята за преодоляване на научно-технологичната дистанция от "сега" на идеята до "утре" на футуристичното изобретение, виж как този проблем се решава в Русия и САЩ.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

„Вятър работа“ или „Строя въздушни кули“ може се отнася до творческа идея, която не дава плод поради практически съображения. Историята на изобретенията е пълна с подобни кули, тъй като изобретенията не се появяват в реда, в който са най-полезни. Например, дизайнът на парашута е създаден преди изобретяването на моторните полети. Други изобретения просто решават проблеми, за които няма икономически подтик да бъдат решавани, или просто те са непрактични в сравнение с техен аналог.

Изобретение, иновация и нововъведение[редактиране | редактиране на кода]

Съществува много значителна разлика между изобретение, иновация и нововъведение. Следвайки терминологията на политическия икономист Йозеф Шумпетер, изобретението се различава от иновацията (понякога тук за синоним се смята „нововъведението“). В действителност нововъведението може да бъде полезно допълнение към изобретението, но иновацията е по-скоро "новововъведение", което се включва в цялостните технологични и социални системи, тоест иновациите водят до социо-икономически промени. Това е и причината иновациите да бъдат предпочитани в Англия, тъй като макар да нямат огромно значение в науката, иновациите имат по-скоро социален импакт, както и тези, които работят в областта на иновациите могат да имат дори по-добър имидж от самите изобретатели, които могат да бъдат смятани за "странни", "несоциални", твърде научни и т.н. Този тип разделение е валиден дори за самата Англия, където класическите изобретатели и иноватери са разделяни в научното и социалното от изброените различия и социални включвания и изключвания.

Докато изобретението може да е чисто теоретично решение, като такова то се възприема като "предмет за лично ползване", едва по-късно, когато и други намерят полза от дадено изобретение то се разпространява "в квартала" и съседите, града, а по-късно то се патентова и е потърсена негова научна и правната защита чрез държавен патент. Например иновацията е може да се каже, че е изобретение, макар не от значима величина, което е бързо осъществено на практика, има социално приложение, но не винаги иновациите биват описвани или патентовани, което е грешка, защото така някои технологични равнища биват "загубвани", дори и ако тези иновации са част от работата на корпорации, в степента, в която те не са част от "описа" на държавното патентно бюро, този технологичен напредък лесно може да бъде изцяло "изтрит" или загубен, тъй като корпорациите макар и икономически силни, са често неглижирано отнасящи се към работата на техните членове.

В история на науката, социалната антропология, социологията има отразени тези противоречия към работата на изобретателите и иноваторите, тоест има спор в различните науки, къде е основното научно и социално значение. В история на науката например работата на изобретателите се смята за по-значима, докато в социологията това е работата на иноваторите. В социологията иновацията е всичко ново за дадена култура.

Макар, че иновациите обикновено се възприемат масово, на практика няма задължение към индивида една иновацията да е възприемана или използвана, тя не е нужно да е била възприета, ако не е от практическо приложение. Теорията за (не)възприемането на нововъведение се нарича дифузия на иновации. Тази теория, първоначално издигната от Евърет Роджърс, изучава вероятността дадена иновация да бъде възприета и таксономията от хора, склонни да я възприемат или да способстват възприемането ѝ, в степента на нейната необходимост за тях. Габриел Тард е също другият автор, разглеждащ възприемането на иновациите като такива.

Пол и критика на употребата на пола[редактиране | редактиране на кода]

Макар, че например в САЩ има усещането за невъзможността жените да участват в изобретателския или дори иновационния процес, и това се осъществява като критика в джендър теорията, причината е че наличната теория за научните революции и история на науката задава на общоуниверситетско ниво, тоест и на ниво учещи студентки и дори преподаватели жени, нуждата да се включат в процесите на изобретяване, и в същото време те се срещат с общата социална бариера там, която прави почти невъзможно работата в областта или поне патентоването. Това не е индивидуална опитност в САЩ, а реалност изпитвана от много. По-разнично е например в Англия, където жените могат да участват в иновационните технологии, особено ако са способни и тяхната работа е виждана, като продуктивна, но на тях не се отдава никакво значение, тоест всяка иновация и изобретение правено в Англия бива автоматично приписвано до най-близкия (разпознаван като съпруг) мъж.

Във Франция режимът е донякъде по-либерален като позволява на жените очевидно не просто да патентоват, но дори да печелят Нобелови награди за изобретения, Мария Кюри, като обаче тяхната работа е действително проверявана, нещо което в САЩ и Англия не се прави, където много често жени крадат работа на други жени, за да си я припишат на себе си, и това е вероятно една част от причината всъщност тяхната работа да се игнорира. Във Франция съпругат има поддържаща роля, за разлика от Англия това не е жадният за чужди изобретения съпруг, който е готов да си запише на свое име патент, както и всички приходи, които идват от това.

Все пак ежедневната работа по изобретения за жените във Франция е стопирана от идеята "едно изобретение за винаги" като за Мария Кюри. И останалото е по-скоро вреден труд, който трябва дори да бъде потърсен от обществото за прилагането му върху жената изобретател, за да постигне имиджа на Кюри.

Турска критика: турската етична система не вярва много в "легендите" за Мария Кюри, като едновременно я смята за по-продуктивна, но и за по-неверна като съпруга (тука може да видим и проявата на хумор, за разлика от повечето други страни, които намират темата за много "тегава").

Източици[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]