Географско означение
Понятието „Географско означение“ се отнася до и включва два обекта на интелектуална собственост, а именно – Наименование за произход и Географско указание. Наименованието за произход посочва страната, района или друга местност от тази страна като така се означава стока, произхождаща от съответното място, и чиито качества или свойства се предопределят изключително от това място. Географското указание посочва страната, района или друга произхождаща от даденото място, и чиито качества или друга характеристика могат да се отдадат на този географския произход.
| Право на интелектуалната собственост |
|---|
 |
| Основни институти |
| Авторско право |
| Сродни права на авторското право |
| Индустриална собственост |
| Търговска марка |
| Географски означения |
| Промишлен дизайн |
| Изобретения |
| Полезни модели |
| Сертификати за допълнителна закрила – (SPC) |
| Сортове растения |
| Порода животни |
| Топология |
|
|
| Особен вид авторски права |
| Бази данни |
| Компютърни програми |
| Закрила |
|
Наказателноправна закрила на интелектуалната собственост |
Разликата между Наименованието за произход и Географското указание[редактиране | редактиране на кода]
Следователно, разликата между Наименованието за произход и Географското указание е степента, в която географския произход предопределя качествата на стоките, които произхождат от съответното място. При Наименованието за произход тази връзка е по-висока – качествата на стоките се дължат предимно или изключително на географския район от който стоките произхождат. При Географските указания връзката географски район – качества на стоката не е толкова силна – качествата на стоката биха могли да се отдадат на географския район. Общото понятие Географско означение обобщава различните степени на връзка между географския район и качествата/характеристиките на определени стоки и е начин да се манифестира тази връзка в търговията и обществото.
Правна закрила на регистрирано географско означение[редактиране | редактиране на кода]
Споразумението ТРИПС (чл. 22 – 24) съдържа минимални стандарти и изисквания към договорящите страни относно закрилата на географските означения.
Правна закрила върху географски означения се придобива след регистрация в Патентното ведомство. Регистрираното географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател.
Регистрирани географски означения в България[редактиране | редактиране на кода]
В България има регистрирани 117 географски означения, от тях 69 са наименования за произход, а 48 са Географски указания. Най-много географски означения в България има за виното – 48, за минералните води – 14, за тютюна – 10. По международен ред най-много български наименования за произход има за тютюна – 15, за мрамора – 6, за кварцовия пясък – 5. През 1985 година са направени най-много регистрации по национален ред. Тогава са регистрирани 19 географски означения.