Евърет Роджърс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евърет Роджърс
Everett M. Rogers
американски учен
Роден
Починал
21 октомври 2004 г. (73 г.)

Евърет Роджърс (на английски: Everett M. Rogers ) е изследовател в сферата на комуникациите, социолог, писател и учител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евърет Роджърс е роден на 6 март 1931 в семейство на фермери в Карол, щата Айова. Интересът му към иновациите е предопределен: баща му с удоволствие приема всички електромеханични нововъведения в селскостопанската техника с едно голямо изключение – генномодифицираните семена. След завършване на основното си образование Роджърс първоначално не обмисля да продължи напред, но, подтикнат от свой учител, в крайна сметка решава да следва Агрономство в Щатския университет в Айова.

През 1957 година той се връща в университета, за да защити докторантура по социология и статистика. В началото на 90-те години на 20 век се обръща към друга сфера – образованието чрез развлечение – и изследва начина, по който развлекателното съдържание подобрява здравето и социалните умения на човека. Към края на живота си Роджърс започва работа в Университета в Ню Мексико, където стартира докторантска специалност в сферата на комуникациите. През 2004 година се пенсионира заради болест в бъбреците.

Евърет Роджърс умира на 21 октомври 2004 година.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Евърет Роджърс добива известност след публикуването на книгата „Дифузия на иновациите” през 1962 година, когато работи като асистент в Щатския университет в Айова. Теорията му обяснява как, защо и до каква степен се разпространяват сред културите новите идеи и технологии. Научният му труд разделя потребителите, които възприемат дадена нова технология или нов продукт на пет категории: иноватори, ранни получатели, ранно мнозинство, късно мнозинство и изоставащи, като най-голям е процентът на ранното и късното мнозинство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]