Световна търговска организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Членове на Световната търговска организация (основателите са в тъмнозелено)

Световната търговска организация (СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995 година с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994 г., с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 година Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като създава обща рамка от търговски споразумения и система от правила за разрешаване на спорове.[1] Основните области на търговската политика, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в рамките на ГАТТ, най-вече от последния успешно приключил Уругвайски кръг (1986 – 1994).

По отношение на Кръга преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни, страните членки срещат много затруднения, породени от противоречията между големите износители на селскостопански продукти и страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за завършване на преговорите несигурни.[2]

В СТО членуват 162 държави,[3] които реализират над 97% от международната търговия в света,[4] както и над 20 наблюдатели или страни в процес на присъединяване. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда на всеки 2 години, Общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите, и генерален директор, назначаван от конференцията. Секретариатът на СТО е в Женева, Швейцария.[4]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Все по-нарастващата роля на световната търговия принуждава индустриалните страни още през 19 век да поддържат на международно ниво ограничено сътрудничество по въпросите на митата и таксите. Разразилата се през 1929 г. глобална икономическа криза и опитите за нейното преодоляване в отделните развити страни по пътя на пряка защита на вътрешното производство чрез високи мита показва, че при все по-нарастващите обеми на външната търговия е необходима нейната институционализация и наднационално регулиране в международно признати правни рамки. За икономически фундамент на либерализацията на външната търговия служи икономическата теория за сравнителното преимущество, разработена в началото на 19 век от Давид Рикардо.

Идеята за създаване на международна организации, призвана да регулира международната търговия, възниква още с края на Втората световна война. Главно с усилията на САЩ и Великобритания, през 1944 г. на Бретънуудската конференция са основани Международният валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие. Третата опора на новия икономически ред, наред със споменатите организации, е създаването на Международна търговска организация (МТО). За целта, през 1946 г. в Хавана е свикана международна конференция за търговия и заетост, която трябва да изработи материално-правните рамки на международното съглашение за намаляване на митата, да предложи на заинтересованите страни устава на организацията, да поеме координираща роля по въпросите на външната търговия и понижаване на митата по пътя на стоките от страна в страна. Още през октомври 1947 г. е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), което първоначално се разглежда само като част от всеобщо споразумение в рамките на новата международна търговска организация. Това споразумение, считано за временно, влиза в сила на 1 януари 1948 г. и остава част от многостранната търговска система и след създаването на СТО.

Една от следвоенните световни сили, СССР, не е поканена за участие в Хаванската конференция, тъй като отказва да участва и в МВФ и МБВР. Съветското правителство се опасява от това, че голямото влияние, което има САЩ в тези организации, и началото на противопоставянето между идеологическите блокове (Студената война) не позволяват в нужната степен да се защитават интересите на СССР в рамките на подобни организации.

Общо споразумение за митата и търговията[редактиране | редактиране на кода]

Правната основа на СТО е Общото споразумение за митата и търговията, въз основа на което се провеждат преговори в редица области на търговската политика и се създава система от споразумения и правила, регулиращи търговията със стоки. Съвсем скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната de facto международна организация, известна като „ГАТТ“.

Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и МВФ, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификационния процес в някои държави членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през януари 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.

Въпреки дългия си живот, Споразумението винаги е било замислено като преходен документ, като му липсва формалната страна, за да получи международна правосубектност като пълноправна международна организация. През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори.

Кръгове преговори в рамките на ГАТТ[редактиране | редактиране на кода]

Година Място на провеждане Тема на преговорите Брой на държави-участници
1947 Женева Митнически тарифи 23
1949 Анси Митнически тарифи 13
1951 Торки Митнически тарифи 38
1956 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Дилън) 1960 – 1961 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Кенеди) 1964 – 1967 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 62
(Токийски кръг) 1973 – 1979 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 102
(Уругвайски кръг) 1986 – 1994 Женева Митнически тарифи, нетарифни мерки, правила, право на интелектуалната собственост, процедура за уреждане на търговски спорове, споразумение по текстила, селското стопанство, създаване на СТО и др. 123

Познатият като „Уругвайски кръг“ преговори продължава 8 години и води до сключването на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация. СТО и правилата на многостранната търговска система обхващат търговията със стоки, услуги и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (например географски марки и означения, промишлен дизайн, авторски права и др.).

СТО след 1995 г.[редактиране | редактиране на кода]

След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария. Пълноправните страни членкѝ към март 2016 г. са 162. Бюджетът на организацията за 2012 г. е 169 милиона швейцарски франка.

Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.

Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.

Критики[редактиране | редактиране на кода]

Една от критиките към СТО е, че не обръща в достатъчна степен внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. Според някои критици – тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана организация.

Критично се разглеждат правилата за налагане на наказателни митнически ставки в случай на подбиване на цената – антидъмпингови мерки. Според критиците, тези правила са в противоречие със самата цел за либерализация на търговията.

Критикуват се ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите защитават пазарите си, например под формата на парична помощ (субсидии и др.) за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция.

Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласата всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.

Общата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.

Практически СТО се критикува от развиващите се страни по две основни линии:

  • че създадените от нея правила са така обработени, че да облагодетелстват развитите държави.
  • че се прилага двойна мярка при прилагането на тези правила – развитите страни на практика не прилагат върху себе си правилата, които самите те създават.

Отделни решения[редактиране | редактиране на кода]

Някои решения на Органа за решаване на спорове в СТО предизвикват голям обществен отзвук:

  • Решението от 1992 г. в рамките на ГАТТ по отношение закона на САЩ, регулиращ вноса на риба тон. Американският закон за защита на морските бозайници забранява вноса на риба, уловена с използването на определен тип мрежи, при употребата на които се убиват делфини. Законът се прилага както за американски, така и за чуждестранни продавачи на риба и по мнението на правителството на САЩ, той има за легитимна цел защитата на околната среда. Мексико, като страна, в която този начин на улов на риба тон е позволен, подава жалба срещу закона, твърдейки, че нарушава споразумението за свободна търговия и сам по себе си е забрана в рамките на нетарифните ограничения на ГАТТ. Предшественикът на Комисията действително признава, че законът е в противоречие с нормите на свободната търговия и посочва, че макар и правителството на САЩ да преследва легитимна цел за защита на делфините, тази цел може да бъде постигната с други методи, които да не нарушават споразумението за свободна търговия.Tuna/Dolphin Case I
  • Подобен спор по отношение на закона за забрана на вноса на скариди в САЩ, уловени по методи, опасни за морските костенурки, е представен на Комисията в рамките на СТО през 2000 г. Някои азиатски страни (Индия, Пакистан, Малайзия и Тайланд), които използват този метод на риболов, са на мнение, че такива ограничения на вноса в САЩ не са нищо друго, освен „зелен протекционизъм“, зад който в действителност стои желанието на развитите страни да ограничат евтиния внос, а екологичната обосновка е само претекст. Що се отнася до този въпрос, Комисията, макар и да признава в мотивите за решението си възможността, че мерките за опазване на околната среда теоретично могат да бъдат законна причина за ограничаването на вноса на някои стоки, но в конкретния случай закона за забрана на вноса на скариди, според нея, не отговаря на нормите на Световната търговска организация, и САЩ са длъжни да го отменят.Shrimp/Turtle Case
  • По-голямата част от търговските спорове в рамките на СТО са споровете между основните участници в международната търговия – Европейският съюз и САЩ. Например, широк отглас получава конфликтът при налагането от САЩ през март 2002 г. на високи вносни мита за европейска стомана, с цел да подкрепи американската стоманодобивна индустрия. Европейският съюз оценява това като дискриминация и забрана на споразуменията на СТО и оспорва мерките с жалба до Комисията, която признава мерките за защита на пазара в САЩ като нарушение на правилата на СТО. Съединените щати са принудени да премахнат дискриминационните тарифи.

Встъпване и членство в СТО[редактиране | редактиране на кода]

Списък на страните-членки на СТО[редактиране | редактиране на кода]

Към края на ноември 2015 г. в Световната търговска организация влизат 162 членки, в това число 158 международно признати държави-членки на ООН, частично признатият Тайван, 2 зависими територии (Хонконг и Макао) и Европейския съюз [5].

# Страна Дата на
присъединяване
1 Австралия Австралия 01.01.1995
2 Австрия Австрия 01.01.1995
3 Антигуа и Барбуда Антигуа и Барбуда 01.01.1995
4 Аржентина Аржентина 01.01.1995
5 Бангладеш Бангладеш 01.01.1995
6 Барбадос Барбадос 01.01.1995
7 Бахрейн Бахрейн 01.01.1995
8 Белиз Белиз 01.01.1995
9 Белгия Белгия 01.01.1995
10 Бразилия Бразилия 01.01.1995
11 Бруней Бруней 01.01.1995
12 Великобритания Великобритания 01.01.1995
13 Унгария Унгария 01.01.1995
14 Венецуела Венецуела 01.01.1995
15 Габон Габон 01.01.1995
16 Гаяна Гаяна 01.01.1995
17 Гана Гана 01.01.1995
18 Германия Германия 01.01.1995
19 Хондурас Хондурас 01.01.1995
20 Хонконг Хонконг 01.01.1995
21 Гърция Гърция 01.01.1995
22 Дания Дания 01.01.1995
23 Доминика Доминика 01.01.1995
24 ЕС ЕС 01.01.1995
25 Грешка в Lua: not enough memory. Замбия 01.01.1995
26 Грешка в Lua: not enough memory. Индия 01.01.1995
27 Грешка в Lua: not enough memory. Индонезия 01.01.1995
28 Грешка в Lua: not enough memory. Ирландия 01.01.1995
29 Грешка в Lua: not enough memory. Исландия 01.01.1995
30 Грешка в Lua: not enough memory. Испания 01.01.1995
31 Грешка в Lua: not enough memory. Италия 01.01.1995
32 Грешка в Lua: not enough memory. Канада 01.01.1995
33 Грешка в Lua: not enough memory. Кения 01.01.1995
34 Грешка в Lua: not enough memory. Коста Рика 01.01.1995
35 Грешка в Lua: not enough memory. Кот д'Ивоар 01.01.1995
36 Грешка в Lua: not enough memory. Кувейт 01.01.1995
37 Грешка в Lua: not enough memory. Люксембург 01.01.1995
38 Грешка в Lua: not enough memory. Мавриций 01.01.1995
39 Грешка в Lua: not enough memory. Макао 01.01.1995
40 Грешка в Lua: not enough memory. Малайзия 01.01.1995
41 Грешка в Lua: not enough memory. Малта 01.01.1995
42 Грешка в Lua: not enough memory. Мароко 01.01.1995
43 Грешка в Lua: not enough memory. Мексико 01.01.1995
44 Грешка в Lua: not enough memory. Мианмар 01.01.1995
45 Грешка в Lua: not enough memory. Намибия 01.01.1995
46 Грешка в Lua: not enough memory. Нигерия 01.01.1995
47 Грешка в Lua: not enough memory. Нидерландия [6] 01.01.1995
48 Грешка в Lua: not enough memory. Нова Зеландия 01.01.1995
49 Грешка в Lua: not enough memory. Норвегия 01.01.1995
50 Грешка в Lua: not enough memory. Пакистан 01.01.1995
51 Грешка в Lua: not enough memory. Парагвай 01.01.1995
52 Грешка в Lua: not enough memory. Перу 01.01.1995
53 Грешка в Lua: not enough memory. Португалия 01.01.1995
54 Грешка в Lua: not enough memory. Румъния 01.01.1995
55 Грешка в Lua: not enough memory. Свазиленд 01.01.1995
56 Грешка в Lua: not enough memory. Сенегал 01.01.1995
57 Грешка в Lua: not enough memory. Сейнт Винсент и Гренадини 01.01.1995
58 Грешка в Lua: not enough memory. Сейнт Лусия 01.01.1995
59 Грешка в Lua: not enough memory. Сингапур 01.01.1995
60 Грешка в Lua: not enough memory. Словакия 01.01.1995
61 Грешка в Lua: not enough memory. Суринам 01.01.1995
62 Грешка в Lua: not enough memory. САЩ 01.01.1995
63 Грешка в Lua: not enough memory. Тайланд 01.01.1995
64 Грешка в Lua: not enough memory. Танзания 01.01.1995
65 Грешка в Lua: not enough memory. Уганда 01.01.1995
66 Грешка в Lua: not enough memory. Уругвай 01.01.1995
67 Грешка в Lua: not enough memory. Филипини 01.01.1995
68 Грешка в Lua: not enough memory. Финландия 01.01.1995
69 Грешка в Lua: not enough memory. Франция 01.01.1995
70 Грешка в Lua: not enough memory. Чехия 01.01.1995
71 Грешка в Lua: not enough memory. Чили 01.01.1995
72 Грешка в Lua: not enough memory. Швеция 01.01.1995
73 Грешка в Lua: not enough memory. Шри Ланка 01.01.1995
74 Грешка в Lua: not enough memory. Република Южна Африка 01.01.1995
75 Грешка в Lua: not enough memory. Южна Корея 01.01.1995
76 Грешка в Lua: not enough memory. Япония 01.01.1995
77 Грешка в Lua: not enough memory. Тринидад и Тобаго 01.03.1995
78 Грешка в Lua: not enough memory. Зимбабве 05.03.1995
79 Грешка в Lua: not enough memory. Доминиканска република 09.03.1995
80 Грешка в Lua: not enough memory. Ямайка 09.03.1995
81 Грешка в Lua: not enough memory. Турция 26.03.1995
82 Грешка в Lua: not enough memory. Тунис 29.03.1995
83 Грешка в Lua: not enough memory. Куба 20.04.1995
84 Грешка в Lua: not enough memory. Израел 21.04.1995
85 Грешка в Lua: not enough memory. Колумбия 30.04.1995
86 Грешка в Lua: not enough memory. Салвадор 07.05.1995
87 Грешка в Lua: not enough memory. Ботсвана 31.05.1995
88 Грешка в Lua: not enough memory. Гвинея-Бисау 31.05.1995
89 Грешка в Lua: not enough memory. Джибути 31.05.1995
90 Грешка в Lua: not enough memory. Лесото 31.05.1995
91 Грешка в Lua: not enough memory. Мавритания 31.05.1995
92 Грешка в Lua: not enough memory. Малави 31.05.1995
93 Грешка в Lua: not enough memory. Мали 31.05.1995
94 Грешка в Lua: not enough memory. Малдиви 31.05.1995
95 Грешка в Lua: not enough memory. Того 31.05.1995
96 Грешка в Lua: not enough memory. Централноафриканска република 31.05.1995
97 Грешка в Lua: not enough memory. Буркина Фасо 03.06.1995
98 Грешка в Lua: not enough memory. Египет 30.06.1995
99 Грешка в Lua: not enough memory. Полша 01.07.1995
100 Грешка в Lua: not enough memory. Швейцария 01.07.1995
101 Грешка в Lua: not enough memory. Гватемала 21.07.1995
102 Грешка в Lua: not enough memory. Бурунди 23.07.1995
103 Грешка в Lua: not enough memory. Сиера Леоне 23.07.1995
104 Грешка в Lua: not enough memory. Кипър 30.07.1995
105 Грешка в Lua: not enough memory. Словения 30.07.1995
106 Грешка в Lua: not enough memory. Монако 26.08.1995
107 Грешка в Lua: not enough memory. Лихтенщайн 01.09.1995
108 Грешка в Lua: not enough memory. Никарагуа 03.09.1995
109 Грешка в Lua: not enough memory. Боливия 12.09.1995
110 Грешка в Lua: not enough memory. Гвинея 25.10.1995
111 Грешка в Lua: not enough memory. Мадагаскар 17.11.1995
112 Грешка в Lua: not enough memory. Камерун 13.12.1995
113 Грешка в Lua: not enough memory. Катар 13.01.1996
114 Грешка в Lua: not enough memory. Фиджи 14.01.1996
115 Грешка в Lua: not enough memory. Еквадор 21.01.1996
116 Грешка в Lua: not enough memory. Хаити 30.01.1996
117 Грешка в Lua: not enough memory. Сейнт Китс и Невис 21.02.1996
118 Грешка в Lua: not enough memory. Бенин 22.02.1996
119 Грешка в Lua: not enough memory. Гренада 22.02.1996
120 Грешка в Lua: not enough memory. Обединени арабски емирства 10.04.1996
121 Грешка в Lua: not enough memory. Руанда 22.05.1996
122 Грешка в Lua: not enough memory. Папуа Нова Гвинея 09.06.1996
123 Грешка в Lua: not enough memory. Соломонови острови 26.07.1996
124 Грешка в Lua: not enough memory. Чад 19.10.1996
125 Грешка в Lua: not enough memory. Гамбия 23.10.1996
126 Грешка в Lua: not enough memory. Ангола 23.11.1996
127 Грешка в Lua: not enough memory. България 01.12.1996
128 Грешка в Lua: not enough memory. Нигер 13.12.1996
129 Грешка в Lua: not enough memory. Демократична република Конго 01.01.1997
130 Грешка в Lua: not enough memory. Монголия 29.01.1997
131 Грешка в Lua: not enough memory. Република Конго 27.03.1997
132 Грешка в Lua: not enough memory. Панама 06.09.1997
133 Грешка в Lua: not enough memory. Киргизстан 20.12.1998
134 Грешка в Lua: not enough memory. Латвия 10.02.1999
135 Грешка в Lua: not enough memory. Естония 13.11.1999
136 Грешка в Lua: not enough memory. Йордания 11.04.2000
137 Грешка в Lua: not enough memory. Грузия 14.06.2000
138 Грешка в Lua: not enough memory. Албания 08.09.2000
139 Грешка в Lua: not enough memory. Оман 09.11.2000
140 Грешка в Lua: not enough memory. Хърватия 30.11.2000
141 Грешка в Lua: not enough memory. Литва 31.05.2001
142 Грешка в Lua: not enough memory. Молдова 26.07.2001
143 Грешка в Lua: not enough memory. Китай 11.12.2001
144 Грешка в Lua: not enough memory. Тайван 01.01.2002
145 Грешка в Lua: not enough memory. Армения 05.02.2003
146 Грешка в Lua: not enough memory. Република Македония 04.04.2003
147 Грешка в Lua: not enough memory. Непал 23.04.2004
148 Грешка в Lua: not enough memory. Камбоджа 13.10.2004
149 Грешка в Lua: not enough memory. Саудитска Арабия 11.12.2005
150 Грешка в Lua: not enough memory. Виетнам 11.01.2007
151 Грешка в Lua: not enough memory. Тонга 27.07.2007
152 Грешка в Lua: not enough memory. Украйна 16.05.2008
153 Грешка в Lua: not enough memory. Кабо Верде 23.07.2008
154 Грешка в Lua: not enough memory. Черна гора 29.04.2012
155 Грешка в Lua: not enough memory. Самоа 10.05.2012
156 Грешка в Lua: not enough memory. Русия 22.08.2012
157 Грешка в Lua: not enough memory. Вануату 24.08.2012
158 Грешка в Lua: not enough memory. Лаос 02.02.2013
159 Грешка в Lua: not enough memory. Йемен 26.07 2014
160 Грешка в Lua: not enough memory. Таджикистан 02.03.2013
161 Грешка в Lua: not enough memory. Сейшели 26.04 2015
162 Грешка в Lua: not enough memory. Казахстан 27.07.2015

Списък на страните-наблюдателки в СТО[редактиране | редактиране на кода]

Наблюдатели към СТО са[7]:

На 11 декември 2005 г. е взето официално решение за приемането в Световната търговска организация на Саудитска Арабия, която става 149-та членка.

На 15 декември същата година в Хонконг председателят на министерската конференция на СТО Джон Цанг заявява готовността на организацията да приеме Кралство Тонга.

На 7 ноември 2006 г. СТО официално предлага на Виетнам да встъпи в организацията, след 11-годишни преговори. По мнение на представители на организацията, Виетнам успешно е провел всички необходими реформи.

На 10 ноември 2006 г. президентът на Руския съюз на промишлениците и предприемачите Александър Шохин, заявява, че Русия и САЩ са постигнали компромис в преговорите по встъпване в СТО. На 18 ноември, на среща на върха в Ханой, се провежда пореднит етап от двустранните преговори между Русия и САЩ по повод встъпването на Русия в организацията. В резултат е подписано двустранно съглашение.

На 1 – 2 декември 2006 г. в Женева се състои Петата интерпарламентарна конференция на СТО. В работата на форума вземат участие над 400 представители от 70 страни. Темата на конференцията е сривът на кръга от преговори в Доха и възможността за реанимация на преговорния процес. В заключителния документ на конференцията е изразена загриженост, че преговорите в рамките на Дохийския кръг „практически са застинали в мъртва точка“. Парламентаристите също така подчертават, че специално внимание на преговорите в рамките на Дохийския кръг е длъжно да се отдели на защитата на интересите на развиващите се страни.

На 11 януари 2007 г. Виетнам официално влиза в редовете на СТО и става 150-та членка на организацията.

На 31 юли 2007 г. Кралство Тонга [8] влиза в СТО.

На 23 юли 2008 г. Кабо Верде официално става 153-та страна-членка на организацията.[9][10][11].

На 26 октомври 2011 г. е обявено, че Вануату се присъединява към СТО.[12][13]

На 28 октомври Грузия се съгласява с влизането на Русия в организацията, а на 9 ноември в Женева, при посредничеството на Швейцария, двете страни подписват съглашение по присъединяването.[14] Това е последното двустранно съглашение по пътя за влизане на Русия в СТО.

На следващият ден са приети Черна гора и Самоа [15].

На 22 август 2012 г. Руска федерация влиза в Световната търговска организация и става 156-та членка [16].

Два дни по-късно, на 24 август, Вануату също встъпва в организацията и става 157-та страна-членка.[17].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Споразумения в СТО[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]