Вануату

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вануату
Vanuatu
      
Национален девиз
Let us stand firm in God
Постоянни пред Бога
Национален химн
Yumi, Yumi, Yumi
Местоположение на Вануату
Местоположение на Вануату
География и население
Площ 12 190 km²
(на 157-о място)
Столица Порт Вила
Най-голям град Порт Вила
Официален език бислама, френски, английски
Население (2016) 270 402
Гъстота на нас. 22,7 души/km²
(на 188-о място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Талис Обед Мозес
Министър-председател Шарлот Салвай
История
Независимост от Франция
и Великобритания
30 юли 1980
Икономика
БВП (ППС, 2017) $723 млн.
БВП на човек (ППС) $2631
БВП (ном., 2017) $773 млн.
БВП на човек (ном.) $2814
ИЧР (2015) Понижение 0,597 (среден)
(на 134-то място)
Коеф. на Джини (2010) 37,2 (среден)
Валута Вату (VUV)
Други данни
Часова зона UTC+11
Код по ISO VU
Интернет домейн .vu
Телефонен код +678
Вануату в Общомедия

Вануа̀ту (на бислама, английски и френски: Vanuatu) е островна държава в югозападната част на Тихия океан, разположена на островите Нови Хебриди, с координати 16°34′00″ ю. ш. 168°18′00″ и. д. / 16.566667° ю. ш. 168.3° и. д.. Архипелагът е разположен на 1750 km източно от Австралия, на 500 km от френската територия Нова Каледония, западно от Фиджи и южно от Соломоновите острови

История[редактиране | редактиране на кода]

Островите са заселени около 2000 г. пр.н.е. от меланезийци.

Първият достигнал до островите европеец е Педро Фернандес де Кирос. На 1 май 1606 г. той им дава името Аустралия дел Еспириту Санто („Южна земя на Светия дух“), обявява територията за владение на испанския крал и основава селище, което нарича Нов Йерусалим.

Впоследствие, на 22 май 1768 г., до острова достига и френският мореплавател Луи Антоан де Бугенвил, който развенчава мита за земята-континент, доказвайки, че това е само остров, при това неголям. Бугенвил открива още два острова от архипелага, на които дава името Големи Цикладски острови.

През 1774 г. Джеймс Кук посещава архипелага и го преименува на Нови Хебриди – поради сходството с релефа на Хебридските острови в Атлантическият океан. През 1830 г. е създадено първото постоянно селище от англичани и французи.

В средата на 19 век на островите се появяват английски и френски плантатори и между Великобритания и Франция започва борба за архипелага. През 1887 г. влиза в сила конвенция за съвместното владение на територията, а през 1906 г. владението е преобразувано в кондоминиум.

На 30 юли 1980 г. е провъзгласена независимостта на Нови Хебриди, като страната получава името Република Вануату. На 250 km южно от най-южния остров на Вануату Анейтюм (Анатом) се намират два малки необитаеми вулканични острова – Матю и Хънтър, които все още са спорни между Вануату и френската задморска територия Нова Каледония.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Конституцията, приета на 30 юли 1980 г., Вануату е парламентарна република. Главнокомандващ на военните сили на страната е президентът, който се избира от избирателна колегия за срок от 5 години. Първите президентски избори са проведени на 4 юли 1980 г. и са спечелени от Ати Джордж Сокаман. Законодателната власт принадлежи на еднокамарен парламент – Националната асамблея, състояща се от 52 члена и избиран за срок от 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителството начело с министър-председател, избиран от парламента. Вануату е независима република в състава на Общността на нациите, а от 1981 г. е член на ООН.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Вануату е разделена на 6 провинции – Малампа, Пенама, Санма, Тафея, Торба и Шефа.

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на о-вите Вануату

Общата територия на Вануату е 12 220 km² и включва 83 острова (12 са по-големи), а островите Еспириту Санто и Малекула заемат почти половина от нея.

Островният архипелаг условно се подразделя на три групи – северна група, състояща се от островите Банкс и Торес, централна група – Амбрим, Амбае, Пентекост, Еспириту Санто, Маево, Ефате, Малекула и Епи, и южна група – Ероманго, Тана, Анива, Футуна и Анейтюм. Преобладават кораловите острови и островите с вулканичен произход. Общата дължина на бреговата линия е 1920 km.

На територията на страната има около 80 вулкана, 9 от които действащи. Сред тях най-известни са Ясур, Манаро, Гарет, Марум и Бенбоу. Кратерите на някои от тях са запълнени с вода и образуват кратерни езера, като Вуи и Летас. Земетресенията са често явление, но са сравнително слаби. Най-висока точка на архипелага е връх Табуемасана – 1879 m.

Бистрите морски води, великолепните плажове, клисурите, планините, покрити с тропически гори и удивителните пещерни системи оформят красивата природа на Вануату.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Вануату е тропичен и влажен. През лятото (януарифевруари) средномесечните температури достигат до 27 – 29 °С, а през зимата (юлиавгуст) температурата се понижава до 22 – 24 °С (в планините са възможни понижения до 10 °С). Силните югоизточни пасати в периода майоктомври леко понижават температурите. Температурата на водата е 28 °С през януари и 24 °С през юли.

Количеството валежи варират от 1000 mm в южните части на страната, до 3000 mm в северните. В зависимост от тях се наблюдават два сезона: сух (май – октомври) и дъждовен (ноември – април), по време на който ежедневно падат силни дъждове.

В периода декември до март-април територията на Вануату е застрашена от мощни тропически урагани. Счита се, че Вануату е най-засегнатата от стихиите страна в южните части на Тихия океан. През март 2015 г. тропическият циклон Пам опустошава тежко всички острови на Вануату, причинявайки и многобройни смъртни случаи [1].

Климатични условия на Вануату
Месец Средна

температура

Количество

на валежите

януари 26 °C 200 mm
февруари 26 °C 250 mm
март 25,5 °C -
април 25 °C 140 mm
май 23 °C 120 mm
юни 21 °C 160 mm
юли 20 °C 110 mm
август 19,5 °C 80 mm
септември 20,5 °C 70 mm
октомври 22 °C 70 mm
ноември 23,5 °C 130 mm
декември 24,5 °C -

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основният поминък във Вануату е селското стопанство (20%), в което е заето 80% от трудоспособното население. Значителни площи заемат плантациите за кокосови палми. Отглеждат се още кафе, ямс, какао, памук, различни плодове. Развива се животновъдството (едър рогат добитък, свине, овце) и риболовът. Промишлеността е слабо застъпена (9%), като предприятията са главно за обработка на дървесина, производство на хранителни продукти, текстилни изделия и производство на копра и кокосово масло. На остров Ефате се добива манганова руда, а от 1988 г. на островите Малекула и Еспириту Санто започва промишлен добив на диаманти, злато и сребро.

През последните години добре се развива международният туризъм, който обезпечава значителна част от бюджетните постъпления. Средногодишно страната се посещава от 61 хил. туристи. Сферата на услугите заема 71% от икономиката на страната, а БВП за 2002 г. е бил 563 млн. долара. Принос в националния доход има и банковото дело. Страната разполага с търговки флот, като под флага ѝ плават включително кораби на 11 държави. Главни пристанища са Форари (Ефате), Порт Вила и Еспириту Санто. Функционира национална авиокомпания „Еър Вануату“ с 32 летища. Дължината на шосейната мрежа е 1070 км., като само 270 км. от тях са с твърдо покритие. Железопътни линии няма. Въоръжени сили – 2400 човека.

През 2002 г. Вануату реализира износ за 79 млн. долара главно на копра, какао, кафе, говеждо месо и дървен материал за Индонезия, Тайланд, Република Корея, Япония и Индия. За същата година е осъществен внос за 138 млн. долара, главно на горива, машини и оборудване, както и хранителни продукти от страни като: Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Фиджи, Япония и Индия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населените острови в архипелага са 65, като населението наброява приблизително около 205 754 души и принадлежи към меланезийския антропологичен тип. Гъстота – 18,3 души/km2. СтолицаПорт Вила (около 41 000 д.) се намира на о-в Ефате. Естествен прираст – 24. Средна продължителност на живота – мъже 66 години, жени 70 години. Етнически състав – вануатски меланезийци 94,4% (над 100 племена), полинезийци 2,7%, европейци 2,6%, други 0,3%. Официални езицибислама /пиджин/, английски и френски. Използват се и местни меланезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 31%. Конфесионален състав – християни 85,8% (от тях протестанти 71,4%, католици 28,6%), местни традиционни вярвания и култове 13,2%, други 1,0%.

Градове[редактиране | редактиране на кода]

Градско население – 52%. По-големите градове – Люганвил (15 хил. ж.), намиращ се на остров Еспириту Санто, Норсуп (3 хил. ж.), Исангел (2 хил. ж.) на остров Тана, Порт Олри (2 хил. ж.) и др.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Национален празник на страната е Денят на независимостта. Най-големите издания на островите са: ежедневният правителствен вестник „Вануату уикли“, който се издава в 1700 екземпляра на трите официални езика, и ежедневникът „Трейдинг пост“, който излиза в 2000 екземпляра на английски език.

Първата в света подводна пощенска станция е открита на именно на Вануату. Тя се намира в открито море в близост до малкия остров Меле (Хайдеуей) в залива Меле, недалеко от столицата Порт Вила. Съградена е в нишата на коралов риф, около който плават огромно количество разноцветни и разнообразни риби. Тази напълно функционираща четвърта пощенска станция е построена от стъкловлакна с дебелина 3 m и е напълно оборудвана за подводна работа. В магазините на столицата се продават специални непромокаеми картички, а водни марки може да се закупят направо от пощата.

С това събитие правителството на страната ознаменува 23-годишнината от придобиването на статута „рай за гмурците и водолазите“ от малкия архипелаг. Целта на акцията е да се запознаят туристите с богатството и разнообразието на подводния живот в архипелага, както и да се рекламират подводните забележителности, достъпни за тях.

Карта на Вануату[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]