Презвитерианство
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по християнски деноминации/протестантство. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
| Част от серията статии за |
| Християнство |
|---|
 |
| Иисус Христос |
| Библията |
| Християнска теология |
| История и традиции |
| Култура и ритуали |
| Деноминации |
|
Западни:
Източни: |
| Личности |
Презвитерианството е част от реформаторската (калвинистка) традиция в протестантството, която се е отделила от Римокатолическата църква. Презвитерианските църкви получават името си от презвитерианската форма на църковно управление чрез представителни събрания на презвитерите. Много реформирани църкви са организирани по този начин, но думата презвитериански, когато се пише с главна буква, често се прилага за църквите, чиито корени водят началото си от Шотландската църква или от английските дисидентски групи, формирани по време на Английската гражданска война.
Презвитерианското богословие обикновено набляга на Божия суверенитет, авторитета на Писанията и необходимостта от благодат чрез вяра в Христос. Презвитерианското църковно управление е осигурено в Шотландия чрез Акта за съюз от 1707 г., с който се създава Кралство Великобритания. Всъщност повечето презвитерианци, които се намират в Англия, могат да проследят шотландска връзка, а презвитерианската деноминация е пренесена и в Северна Америка, най-вече от шотландци и шотландско-ирландски имигранти. Презвитерианските деноминации в Шотландия се придържат към реформисткото богословие на Жан Калвин и неговите непосредствени наследници, въпреки че в съвременното презвитерианство има редица богословски възгледи. Местните събрания на църквите, които използват презвитерианска политика, се управляват от сесии, съставени от представители на събранието (старейшини), съборен подход, както и при другите нива на вземане на решения (презвитерий, синод и общо събрание). В света има приблизително 75 милиона презвитерианци.
Корените на презвитерианството са в Реформацията от XVI в., като особено влияние оказва примерът на Женевската република на Жан Калвин. Повечето реформирани църкви, които водят началото си от Шотландия, са или презвитериански, или конгрегационалистки по управление. През ХХ в. някои презвитерианци играят важна роля в икуменическото движение, включително в Световния съвет на църквите. Много презвитериански деноминации са намерили начини за съвместна работа с други реформаторски деноминации и християни от други традиции, особено в Световната общност на реформаторските църкви. Някои презвитериански църкви са влезли в съюзи с други църкви, като конгрегационалистите, лутераните, англиканите и методистите. Презвитерианците в Съединените щати произхождат предимно от шотландски имигранти, шотландско-ирландски имигранти, а също и от общности в Нова Англия, които първоначално са били конгрешански, но са се преориентирали поради договорения План за уния от 1801 г. за граничните райони.
