Благодат (християнство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Благодат, в Западната християнска теология, е „любовта и милостта, дадена ни от Бога, защото Бог иска да я имаме, не непременно, защото сме направили всичко, за да я заслужим“. Това не е създадена субстанция от който и да е вид[1]. „Благодат е ползата, безплатната и незаслужена помощт, която Бог ни дава, за да отговорим на призива му да станем Божии чада, осиновени синове, участници в божественото естество и на вечния живот.“[2] Благодатта се разбира от християните като спонтанен дар от Бога за хората: „щедър, безплатен и напълно неочакван и незаслужен“[3], под формата на божествено благоволение, любов, милосърдие и дял в божествения живот на Бога[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Communications, United Methodist. The United Methodist Church. // Посетен на 2019-04-06.
  2. Catechism of the Catholic Church – IntraText. // Посетен на 2019-04-06.
  3. 'Grace', Komonchak et al (eds), Joseph A. The New Dictionary of Theology. Dublin, Gill and oMacmillan, 1990. с. 437.
  4. Diderot, Denis. Encyclopédie ou Dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métiers. 1757. с. Vol. 7, pp. 800 – 803.