Ириней Лионски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
свети Ириней
Εἰρηναῖος Λουγδούνου
Отец на Църквата

Роден
около 130 г.
Починал
около 202 г. (72 г.)
Канонизация
Празник28 юни (Общ римски календар)
свети Ириней в Общомедия

Ириней Лионски е един от църковните отци и епископ в Lugdunum, Галия (днешен Лион). Бива почитан като светец и се счита за първия систематичен теолог. Автор е на известното съчинение „Adversus Haereses“ („Срещу ересите“), с което се е борил срещу гностиците. Той изпълва със съдържание понятието regula fidei (кратко обобщение на раннохристиянското кредо).

Исторически бележки[редактиране | редактиране на кода]

Говори се, че на младини бил почитател на Поликарп, а последният бил ученик на ап. Йоан. Макар че Ириней получил образование на Изток, все пак принадлежал на Запада. Както почти всички писатели от I и II век, така и Ириней владеел гръцкия език.

Теология[редактиране | редактиране на кода]

Ириней щателно проучвал фалшивите учения. В своите съчинения аргументирано изтъквал, че както Старият завет, така и Новият завет са категорично против гностиците.

Ириней виждал „в единството на християнското вероизповедание“ най-мощното оръжие против ересите. Многократно наричал своето верую „правило на истината“. Смисълът на това верую бил един Бог-Отец всемогъщ, един Христос-Син Божи, въплътен в плът за наше спасение, и Светият Дух, Който чрез пророците възвестявал Божиите намерения: безгреховно зачатие, страдание, възкресение, възнесение на любимия Иисус Христос, нашия Господ, и Неговото второ идване, за да възкреси в тяло човешкия род. Църквата притежава само една душа, както светът имал само едно слънце.

Според Ириней авторитетът на християнската вяра се основавал на Словото Христово, а последното се съдържа в Библията, обяснено е в писанията на апостолите и е предавано чрез църквата, чиято йерархия започва от основаната от двамата славни апостоли – Петър и Павел – църква на Рим.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • М. Голубич, История на християнската църква: от I до XX век. Изд. Нов Живот, София 1999 г.