Лугдунум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Colonia Copia Claudia Augusta Lugdunum /Лугдунум/ (съвр.: Лион) е важен римски град в Галия. Основан е през 43 пр.н.е. от Луций Мунаций Планк. Той служи като столица на римската провинция Лугдунска Галия. За 300 години след своето основаване Лугдун е най-важният град в североизточна Европа. Двама императори са родени тук — Клавдий и Каракала.

Същинският римски град е разположен на запад от сливането на реките Рона и Сона на Фурвиерските височини. В късните векове на империята голяма част от населението е разположено в долината на Сона в подножието на Фурвиер.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Римският град е основан като Colonia Copia Felix Munatia, име търсещо благоденствието на боговете. Той обаче започва все по-често да бъде споменаван като Лугдунум (дори понякога Лугудунум) към края на първи век сл. Хр.[1]

Етимологията на Лугудунум е латинизация на галското име на местността Лугодунон /Lugodunon/. Галският е доминиращият език в региона, когато е завладян от римляните. Но докато „dunon“ означава хълмово укрепление, произходът на Lug е неясен. Най-често предлаганото значение е името на келтския бог Лугус, чийто пратеник е гарвана и който е асоцииран с петела, най-големия символ на днешна Франция.

Повечето препратки към Меркурий в Галия всъщност се отнасят към Луг, тъй като той е келстският бог, за когото се смята, че отговаря на римския върховен бог. Луг е популярен в Ирландия и Британия, но няма доказателство за неговия култ в Лугдунум, с изключение на несъмнената употреба на гарвани като по-ранен символ на града. По време на Средните векове Лугдунум е трансформирано на Лион поради естествена звукова промяна.

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Неолит и бронзова епоха[редактиране | редактиране на кода]

Доказано е, че има човешко присъствие по различно време на мястото на сегашния град Лион, но не е доказано, че е постоянно.[2]

Открити са многобройни обекти: кремъчни върхове за стрели от мезолитния период (-12 000), кости от домашни животни и топка от скален кристал, датиращ от началото на неолита (-5 500 до -4 900). Културата на Chassey-Cortaillod-Lagozza е засвидетелствана през Средния неолит (-4 800 до -3 500), а след това и селскостопанска колония по време на близкия неолит (-4 000 до -3 000). От края на неолита (-3 500 до -2 500) се намират дупки за стълбове, вази и зърнени делви, кости от говеда, котки и зайци.

В бронзовата ера (-2 200 до -800), мястото е слабо населено, вероятно поради редовното изчерпване на почвите: откриват се огнища за готвене (около -2 000 до -1 500) и погребална кремационна урна, следи от местообитания и находище от бронзови предмети.

Ранножелязна епоха[редактиране | редактиране на кода]

Много от следите от местообитания са открити в околностите на квартал Вез: парчета синьо стъкло от Родос, следи от стълбове, дървени къщи и масла, домашни огнища, хранителни останки, палисади, гробове, зърнени култури, изобилие от керамика (предимно амфори от етруски и марсийски произход), железни предмети (меч).

Тези следи свидетелстват за съществуването на връзка за търговия с вино между средиземноморското крайбрежие и север (5-ти век пр.н.е.). При липсата на по-сложни артефакти не може да се говори за село или град.

Късножелязна епоха[редактиране | редактиране на кода]

През късножелязната епоха са открити множество обекти.

В района на хълма Фурвиер те са предимно животински кости и амфори от италианския полуостров. Поради липсата на предмети, свързани с ежедневния живот, не може да се говори за постоянно население. Откритите находки са по-скоро типични за светилище.

В квартала Сен-Винсен, разкопките, извършени в три пункта на зоната, показват постоянно население по време на Халщатския период: следи от въглен, фрагменти от домашна керамика. От началото на първия век пр.н.е. до IV в. Пр. Хр. се откриват работилница за грънчарство, кръгли пещи, складово помещение и керамика от Кампания.

Основаване на римския град[редактиране | редактиране на кода]

През 44 г. пр. Хр., десет години след завладяването на Галия, Юлий Цезар е убит и избухва гражданска война. Според историкът Dio Cassius, през 43 пр. Хр. римският сенат нарежда създаването на селище за римски бежанци от Виен в следствие на война, които са се заселили при сливането на реките Сона и Рона.

В рамките на 50 години Лугдунум се увеличава значително по размер и значение, ставайки столица на Трите Галии[3]. Към края на царуването на Октавиан Август, Страбон описва Лугдунум като намиращ се на кръстопът на четири основни пътни артерии (Via Agrippa): на юг до Gallia Narbonensis, Марсилия и Италия, северно до река Рейн и Германия, северозападно до морето (Ламанша), и на запад до Аквитания.

Първите векове на Новата ера[редактиране | редактиране на кода]

В първите векове на Новата ера Лугдунум се разраства. Градът стига население от 35 000, един от най-големите градове в региона.[3] Бивайки столица на Трите Галии и основен път от Рим към северозападните провинции, градът се превръща в културен и икономически център. Благодарение на близостта си до Германия, той важна роля в римската експанзия в региона.

През 65 г., една година след пожара в Рим, в Лугдунум също пламва пожар, който опостушава голяма част от града. Според историкът Сенека:[4]

[...] никога не е бушувал толкова зловещо пожар в който и да е град, че нищо не е останало за секунда. Толкова много красиви сгради, всяка една от които би направили един град известен, бяха разрушени в една нощ. Във време на такъв дълбок мир се е случило по-лошо събитие, отколкото хората могат да се страхуват дори във време на война. Кой може да повярва? Когато оръжията са навсякъде в покой и когато мирът преобладава по целия свят, Лугдунум, гордостта на Галия липсва!

Император Нерон дарява на града 4 милиона сестерции като помощ за възстановяване, отчасти като отплата за дарението на Лугдунум към Рим предната година.[5]

През втори век в Лугдунум се установяват християни за първи път, водени от Потин Лионски. През 177 г. в Лугдунум са първите гонения срещу християни в Галия.

Упадък на Лугдунум и Римската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2 век управляват заедно Клодий Албин и Септимий Север. През 196 г. Клодий Албин се произнася за август, той влиза в директен конфликт със Септемий Север. Установявайки базата си в Лугдунум, той настъпва в Италия. Въпреки първоначалните си успехи, той загубва в битката при Торню. Финалното сражение се състои на 19 февруари 197 г. в битката при Лугдунум, в която Клодий Албин е сразен. С повече от 300 000 войници на бойното поле,[6] това се смята за една от най-големите битки между римски войски.

След битката градът не може да се възстанови. Тъй като Лугдунум поддържа претендентът Клодий Албин, Септемий Север разрешава плячкосването му и след това средната класа е изселена, а техните имоти - иззети.[3] Последващи императори също пренебрегват Лугдунум, включително и Каракала, който е роден там.

През 297 г., вследствие на административната реорганизация по време на тетрахията, Лугдунум губи качеството си на столица на Трите Галии.

В началото на 3 век управата на западащия град не може вече да поддържа аквадуците. След като важните източници на вода се прекъсват, хълмът Фурвиер, където се е намирал до тази момент, се обезлюдява и населението се мести на двата бряга на река Сона. Там се оформя центъра на бъдещия средновековен Лион.

Следващият век и половина постепенно регионите покрай реките Дунав и Рейн стават по-важни за сметка на Галия. С пренасянето на столицата от Рим в Константинопол през 330 г., западните провинции губят предишното си значение.

С падането на западната част на Римската империя през 5 век, Лугдунум става столица на новооснованото Кралство на бургундите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Louis, Jaucourt de chevalier (1765). https://quod.lib.umich.edu/d/did/did2222.0000.159?view=text;rgn=main
  2. Mathieu Poux, Hugues Savay-Guerraz, Infolio éditions, 2003, 151 p. (ISBN 2-88474-106-2)
  3. а б в http://www.gadagne.musees.lyon.fr/index.php/history_en/content/download/2948/27449/file/gallo_roman_eng.pdf
  4. Нравствени писма до Луцилий 91
  5. Анали, Тацит
  6. Dio Cassius. Histories. LXXVI

Източници и информация[редактиране | редактиране на кода]

  • Dio Cassius. Histories. XLVI, 50.
  • André Pelletier. Histoire de Lyon: de la capitale les Gaules à la métropole européene. Editions Lyonnaises d'Art et d'Histoire. Lyon: 2004. ISBN 2-84147-150-0*
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lugdunum“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.