Портал:Археология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
редактиране 

Портал Археология

Разкопки край Созопол.

Археологията (от гръцки: „αρχαίος“ – „древен“ и „λόγος“ – „слово“; букв. „слово за миналото“) е хуманитарна наука изучаваща човешката дейност в миналото, главно чрез възстановяване и анализ на материалната култура и по данни за околната среда. Всичко това включва елементи изоставени от последните човешки популации, като – артефакти, архитектура, екологични факти и културни ландшафти. Археологията използва широка гама от различни процедури, тя може да се счита като обществена наука или хуманитарна наука. В Съединените американски щати смятат, че археологията е клон на антропологията, а в Европа тя се разглежда като съвсем отделна научна дисциплина.

Всички онези следи и дейности, оставени от човека в миналото, се изследват от археолозите. Хората, които са специализирани в това да търсят различни предмети, символи и рисунки от древни времена. Останките, които са намерени през годините се наричат културен пласт. Основните цели, които науката поставя пред себе си са:

  • Изграждане на културната история;
  • Поглед назад във времето – как са живеели хората тогава, с какво са се занимавали и как са се препитавали;
  • Вникване в същността на културните процеси.

Дисциплината включва проучване на терени, изкопна дейност и накрая анализ на събраните данни, за да се научи повече за миналото. В широк обхват археологията разчита на интердисциплинарни изследвания. Тя обхваща дялове от: антропологията, историята, история на изкуството, класика, етнология, география, геология, лингвистика, семиология, физика, информационни науки, химия, статистика, палентология, палеобиология и палеоботаника.

Археологията води своето начало от наука наречена антикуарианизъм. Това е наука, която изучава артефактите (тяхната стойност, същност и период). Така през 19 век археологията се превръща в отделна дисциплина в цяла Европа. От началото на своето развитие, различните специфични подраздели на археологията са разработени в следния ред: морска археология, археометрия, археоастрономия и множество други, които са използвани като методи за цялостното развитие на археологията.

Значителна част от сведенията за материалната (и духовната) култура на хората от миналите епохи произлизат от проучванията на животинските останки в културните пластове, които са обект на направлението археозоология. От своя страна археозоологията се поделя на няколко подразделения, едно от които изучава птиците – археоорнитология (или орнитоархеология). Макар археологията да е сравнително млада наука, тя има вече много разклонения. Разделението е или по тематически признак (например християнска археология), или по географски (например археология на Мала Азия).

редактиране 

Избрана статия

Kurgan map.png
Курганната хипотеза, наричана също Курганна теория или Степна теория, е най–широко приеманото предположение това къде е възникнал индоевропейският праезик, от който произлизат индоевропейските езици. Според теорията, хората от курганната култура в Понтийско-Каспийската степ на север от Черно море са били най–вероятните носители на индоевропейския праезик. Терминът произлиза от руския термин курган, вид погребална могила.

Курганната хипотеза е формулирана за първи път през 1950-те години от Мария Гимбутас, която използва термина, за да групира различни култури, включително културата Ямна и тези преди тях. Вместо това Дейвид Антъни използва основната култура Ямна и връзката й с други култури като отправна точка.

Мария Гимбутас определя курганската култура като съставена от четири последователни периода, като най–ранният (Курган I) включва Самарската и Сероглазовската култури от района между реките Днепър и Волга през медната епоха (началото на 4 хилядолетие пр.н.е.). Хората от тези култури са били номадски скотовъдци, които според модела до началото на 3 хилядолетие пр.н.е. са се заселили от Понтийско-Каспийската степ и в Източна Европа.

Три генетични проучвания през 2015 г. дават частична подкрепа на курганната теория на Гимбутас, по отношение на това къде е възникнал иноевропейския праезик. Според тези проучвания, хаплогрупите R1b и R1a (днес най–често срещани в Европа, а R1a често срещана в Южна Азия) биха се разпространили от степите на север от Черно и Каспийско море, заедно с индоевропейските езици. Също така, открит е автозомен компонент, присъстващ в съвременното коренно население в Европа, който не присъства при европейците през неолита, предаван по бащина линия при R1b и R1a. още »


редактиране 

Избрана картинка

Varna-eneolyth-treasure.JPG

Останки на 45-50 годишен мъж, с ръст 172 см. Вероятно владетел – жрец, съдейки по намерените златни накити и скиптър, датиран от преди 6500 – 6800 години, представител на културата Варна. Експозиция на скелета и откритите предмети в гроб №43 във Варненския археологически музей.

 
редактиране 

Методология и документация на полевата археология

Този метод в България се съдържа в Наредбата за извършване на теренни археологически проучвания на Министерството на културата.

Според тази наредба Теренното археологическо проучване се състои от следните последователно осъществими етапи:

  1. теренно проучване;
  2. обработване и анализ на откритите на терена материали и на получените данни и наблюдения;
  3. интерпретиране на резултатите;
  4. публикуване на резултатите от проучването;
  5. популяризиране на проучването.

В методическо отношение теренните археологически проучвания са три вида:

  1. издирване на археологически обекти;
  2. археологическо наблюдение;
  3. археологически разкопки.
редактиране 

Категории

редактиране 

Обекти

редактиране 

За създаване

Това е списък на статии, свързани с археологията, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в разделите на други езици в Уикипедия.

редактиране 

Свързани портали

Ако желаете да допринесете за развитието на портала,
можете да се включите в Уикипроект „Археология“.