Църковна археология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Християнска археология)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Църковната археология е направление в археологията, което изследва християнската култура и изкуство във всичките им проявления в общия контекст на късноантичната култура – топография, обществени и сакрални сгради (базилики, баптистерии, църкви, манастири, некрополи), както различни аспекти на късноантичното приложно изкуство.

Наименование и сродни направления[редактиране | редактиране на кода]

Църковната археология е известна под това наименование единствено на чешки (Církevní archeologie), като в Чехия тя няма традиции или школа. На други езици специалността е обозначена по-коректно като Християнска археология – Christliche Archäologie, на немски, или „Палеохристиянска археология“ – Archeologia paleocristiana, на италиански.

Теологическата дисциплина „Библейската археология“ като хронология и предмет е далеч от изследването на късноантичната християнска култура от началото на III в. сл. Хр.

История на специалността[редактиране | редактиране на кода]

Християнската (църковна) археология възниква в контекста на Контрареформацията в Рим през ХVI в. През 1578 г. откриването на фрески в един късноантичен некропол в Рим – катакомбата на Via Anapo, става повод за представянето им като дългоочаквано свидетелство за примата на Римокатолическата църква и нейния неподправен през вековете култ към мъчениците, който реформаторите отричали. Този апологетичен характер на дисциплината вече е отживелица; още от средата на ХIХ в. тя влиза в програмите на богословските, а впоследствие и на други факултети в европейските университети.

За разлика от други университети (Солун, Атина, Ерланген-Нюрнберг, Фрайбург, Марбург, Берлин, Бон и Рим) особеното на направлението в СУ "Св. Климент Охридски" е не ограничаването само върху материалните късноантични и ранновизантийски свидетелства, а съзнателното разширяване на изследователския обсег. Това дава възможност за осмисляне на въпроси като възприемането на християнската култура и функцията на богослужебните сгради, развитието на сакралната топография и проследяването на културно-историческите изменения през вековете.

Църковната археология в България[редактиране | редактиране на кода]

В България Църковната археология е въведена през 1923 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където се преподава до днес. Първоначално (1923 – 1957) тя се преподава от акад. протопрезвитер Иван Гошев в контекста на литургиката, по интерпретационния модел на римоцентристката литургическа школа. Впоследствие при Васил Пандурски се отдава изцяло приоритет на византийското изкуство и медиевистиката. От 2010 г. тя се развива като практическа и научно-терминологично наложена Християнска археология в контекста на Историческите науки и Археологията на Късната античност и Средновековието. Този интердисциплинарен подход дава възможност да се изяснят компетентно въпроси за влиянието на езическите религии върху културата на ранното християнство, особено върху раннохристиянската живопис, скулптура (раннохристиянска скулптура) и приложното изкуство, както и въпроси от сферата на културната антропология. Всичко това обвързва дисциплината с един по-широк дискурс, което е и целта на преподаването.

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Просопография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ivanov, E. Die Theologische Schuhle der Christlichen Archäologie in Bulgarien. – Römische Quartalschrift 1, 2010, 61 – 78.
  • Heid, S., M. Dennert (Hrsg.). Personenlexikon zur Christlichen Archäologie (16.-21. Jh.), Bd. 1 – 2, Citta del Vaticano 2012.
  • Иванов, Е. Начало на църковната археология в България (1923 – 1965). – Сборник доклади: К. Нушев (съст.). Развитие на практическото и нравственото богословие в България. София, 2012, 243 – 274.

Въведителни пособия[редактиране | редактиране на кода]

Аладжов, А.Византийският град и българите (VII-IХ в.). Дисертации НАИМ БАН, т. 4. С. 2010.

Грабар, А. Император в византийском искусстве. М., 2000 (1 Paris, 1936).

Димитров, З. Архитектурна декорация в провинция Долна Мизия (I-III в. сл. Хр.). Дисертации НАИМ БАН, т. 2. С. 2007.

Иванов, Е. Фрагменти от миналото. За някои особоности на саркофазната пластика от IV век. С., 2008.

Иванов, Е. Готското арианство през VI в. според исторически и археологически свидетелства. – ГСУ, БгФ, т. VII. С., 2012.

Пандурски, В. Св. св. първовърховни апостоли Петър и Павел в богослужението и иконографията. – ГДА, т. II, 1951/52, с. 26 – 483. Besevliev, V. Spätgriechische und spätlateinische Inschriften aus Bulgarien. Berlin, 1961. Claude, D. Die byzantinische Stadt im 6. Jh. München,1969. Deichmann, F. Ravenna, Hauptstadt des spätantiken Abendlandes. Bd. 1 – 2, Wiesbaden 1969. Deichmann, F. Einführung in die Christliche Archaeologie. Darmstadt, 1983. Grabar, A. Scuptures Byzantines de Constantinople (IV-X siecles). Paris, 1962. Grabar, A. Le premier art chretien (200 – 395). Paris, 1966. Grabar, A. Christian iconography. A Study of its Origins. Paris, 1968. Koch, G. Frühchristliche Kunst. Stuttgart, 1995. Koch, G. Christliche Sarkophage. München, 2001. Krautheimer, R. Early Christian and Byzantine architecture. Yale, 1992. Mango, C. Le developpement urbain de Constantinople (IV-VII siecles). Paris, 1985. Nestori, A. I catacombi romani. Roma, 1977. Restle, M. Istanbul. Bursa, Edirne, Iznik. Baudenkmäler und Museen. Stuttgart, 1967. Weitzmann, K. Ancient book illumination. Cambridge, 1959. Wilpert, J. Die römischen Mosaiken und Malereien der kirchlichen Bauten vom IV.-XIII. Jh. Bd. I-IV, Freiburg, 1916.

Справочна литература[редактиране | редактиране на кода]

DACL = Dictionaire d’ Archéologique crétienne et de Liturgie (1924 – 1953); RAC = Reallexikon für Antike und Christentum. Hrsg. T. Klauser. Stuttgart, 1950–; RBK = Reallexikon zur byzantinische Kunst. Hrsg. K. Wessel. Stuttgart, 1966-; Laag, H. Wörterbuch der altchristlichen Kunst. Kassel, 1959; LCI = Lexikon der christlichen Ikonographie. Freiburg in Bresgau, 1968 – 1976; MEE = Megalh Ellhnikh Έgkuklopaideίa Pirsou; PLRE – The Prosopography of the Later Roman Empire. Cambridge, vol. 1, 1971 (edit. A. Jones, J. Martindale), vol. 2 – 3, 1980 – 1992 (edit. J. Martindlae); Repertorium der christlich-antiken Sarkophage, I-III (Bd. I, 1967), (Bd. II, 1998), (Bd. III, 2004); TIB = Tabula imperii byzantini.

Периодика[редактиране | редактиране на кода]

АОР = Археологически открития и разкопки; ВВ = Византийский Временник; ГСУ = Годишник на СУ„Св. Климент Охридски”; АА = Archäologischer Anzeiger; ByZ = Byzantinische Zeitschrift. Hrsg. K. Krumbacher – Leipzig, 1924 ff., Hrsg. F. Dölger, München, 1950-; CArch = Cahier Archelogique. Hrsg. A. Grabar. Paris, 1964-; DOP = Dumbarton Oaks Paper; ADelt = Άrcaiologikon Δeltion; AEphem = Άrcaiologikh Έfhmerhs; JbAC = Jahrbuch für Antike und Christentum. Hrsg. T. Klauser. Münster, 1958-; MDAI = Mitteilungen des Deutschen Archäologischen Instituts, München 1 – 6, 1948 – 1953: RA (Römische Abteilung, München 1886-); RivAC = Rivista di Archeologia Cristiana. Roma, 1924-; RQ = Römische Quartalschrift für christliche und Altertumskunde und Kirchengeschichte. Freiburg im Bresgau 1887-.

     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Християнство“         Портал „Християнство