Васил Пандурски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Пандурски
български църковен археолог и изкуствовед
Роден
24 юни 1912 година
Починал
18 ноември 1985 година (73 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вБогословски факултет (Софийски университет)
Марбургски университет
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вСофийска духовна семинария
Софийски университет

Васил Иванов Пандурски е български църковен археолог и изкуствовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юни 1912 г. Завършва богословие в Софийския университет (1932) и получава докторска степен в Марбургския университет (1945). Той е преподавател в Софийската духовна семинария (1945 – 1946), асистент (1946 – 1954), доцент (1954 – 1959) и професор (1960 – 1985) по литургика, църковна археология и християнско изкуство в Богословския факултет на Софийския университет (от 1950 г. – Духовна академия), директор на Църковния историко-археологически музей в София (1959 – 1981).

Умира на 18 ноември 1985 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Църковната живопис в България и нейното културно-национално значение“. – Годишник на Духовната академия, 5, 1956, 1 – 42.
  • „Стенописите в Илиенския манастир край София“. – Известия на Института по изкуствознание, 13, 1969, 5 – 31.
  • Куриловският манастир: архитектура и стенописи. С., 1975.
  • Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей. С., 1977.
  • Елешнишкият манастир. С., 1981.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 240.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]