Васил Пандурски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Пандурски
български изкуствовед
Роден
Починал
18 ноември 1985 г. (73 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Софийски университет
Марбургски университет
Работил в Софийска духовна семинария
Софийски университет

Васил Иванов Пандурски е български църковен археолог и изкуствовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юни 1912 г. Завършва богословие в Софийския университет (1932) и получава докторска степен в Марбургския университет (1945). Той е преподавател в Софийската духовна семинария (1945-1946), асистент (1946-1954), доцент (1954-1959) и професор (1960-1985) по литургика, църковна археология и християнско изкуство в Богословския факултет на Софийския университет (от 1950 г. – Духовна академия), директор на Църковния историко-археологически музей в София (1959-1981). Умира на 18 ноември 1985 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Църковната живопис в България и нейното културно-национално значение“. – Годишник на Духовната академия, 5, 1956, 1-42.
  • „Стенописите в Илиенския манастир край София“. – Известия на Института по изкуствознание, 13, 1969, 5-31.
  • Куриловският манастир: архитектура и стенописи. С., 1975.
  • Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей. С., 1977.
  • Елешнишкият манастир. С., 1981.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Чолов, П. Български историци: биографично-библиографски справочник. 3-то изд. С., 2010, 240.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]