Васил Пандурски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Пандурски
български църковен археолог и изкуствовед
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Богословски факултет (Софийски университет)
Марбургски университет
Научна дейност
Област Изкуствознание
Работил в Софийска духовна семинария
Софийски университет

Васил Иванов Пандурски е български църковен археолог и изкуствовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юни 1912 г. Завършва богословие в Софийския университет (1932) и получава докторска степен в Марбургския университет (1945). Той е преподавател в Софийската духовна семинария (1945 – 1946), асистент (1946 – 1954), доцент (1954 – 1959) и професор (1960 – 1985) по литургика, църковна археология и християнско изкуство в Богословския факултет на Софийския университет (от 1950 г. – Духовна академия), директор на Църковния историко-археологически музей в София (1959 – 1981).

Умира на 18 ноември 1985 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Църковната живопис в България и нейното културно-национално значение“. – Годишник на Духовната академия, 5, 1956, 1 – 42.
  • „Стенописите в Илиенския манастир край София“. – Известия на Института по изкуствознание, 13, 1969, 5 – 31.
  • Куриловският манастир: архитектура и стенописи. С., 1975.
  • Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей. С., 1977.
  • Елешнишкият манастир. С., 1981.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 240.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]