Емил Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Иванов
български археолог
Роден
1970 г. (48 г.)
Научна дейност
Област Археология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет

Емил Василев Иванов е български археолог, преподавател по Църковна археология и християнско изкуство

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1970 г. Завършва Средното специално художествено училище за приложни изкуства в Троян. Mагистър по теология в СУ „Св. Климент Охридски“ с дипломна работа на тема „Мозайките в църквата „Св. Виталий“ в Равена, иконографски анализ“ (1991-1996).

През 1997–2001 специализира с докторат по Християнска археология във Фридрих Александър университет в ЕрлангенНюрнберг. Дисертацията му е на тема „Das Bildprogramm des Narthex im Rila-Kloster in Bulgarien unter besonderer Berücksichtigung der Wasserweizyklen“.

През 2002 г. е хоноруван преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През 2003-2004 г. е научен сътрудник в Държавния архив на Бамберг. Между 2004 и 2010 г. е главен асистент, а от 2010 г. редовен доцент по Църковна археология в СУ „Св. Климент Охридски“. Същата година специализира в Германския археологически институт в Берлин. Автор на магистърска програма Християнска археология, учредител на научна периодика „Християнска археология и изкуство“. Член на AGCA (Arbeitsgemeinschaft Christliche Archäologie) и Асоциация на византинистите и медиевистите в България, почетен член на Christlich-archäologisches Seminar в Марбург (2013) и Historisches Kolleg Мюнхен (2014).

Участва и е помощник-ръководител на археологическите разкопки на средновековната крепост „Кулата-Градот“ над Ракитово (2009-2013); консултант на археологическите проучвания на средновековен манастир при крепостта Урвич при София (2011-2013) и средновековния некропол на Анхиало (Поморие) (2012).

През 2004-2008 г. е гл. редактор на сп. „Богословска мисъл“. Гостпрофесор в университетите в Йена (2006, 2011, 2014), Рим (2007, 2009), Прешов (2011), Берлин (2012), Мюнхен (2013/14), Ерланген (2014), Виенската академия на науките (2012) и Немския археологически институт в Берлин (2010), от 2017 г. ръководи Югоизточноевропейския-български културен институт (Методиев център) в Елванген.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • „Манастири в Софийска епархия на БПЦ, теренни проучвания“ – СУ „Св. Климент Охридски“ (2005-2006)
  • „Организация и цел на поклоннически пътувания в България“ – СУ „Св. Климент Охридски“ (2006-2007)
  • Prosopographie zur Christlichen Archäologie“ – РІО, Colleggio di Campo Santo Teutonico (2007-2012)
  • „Раннохристиянско изкуство в Албания. Приноси към изследването на християнската култура на Балканите“ – СУ „Св. Климент Охридски“ (2011-2013)
  • „Български приноси в археологическото проучване на Балканите“ (2012)
  • Периодика „Християнска археология и изкуство“ (2013-)
  • „Корпус на античните саркофази в България“, съвместно с Christlich-archäologisches Seminar der Universität Marburg (2014)
  • Корпус на раннохристиянските църкви в България (2015-2016)

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Bildprogramm im Narthex des Rila-Klosters in Bulgarien unter besond. Berücksichtigung der Wasserweihezyklen. Erlangen 2002.
  • „Wichtige Urkunden von Kloster und Gemeinde Münchaurach“. – Quellen zur Heimatgeschichte, Bd. 5, Aurachtal 2008.
  • Фрагменти от миналото. Някои особености на саркофазната пластика от ІV век. С., 2008.
  • „Православието и готското арианство през VІ век в исторически и археологически свидетелства“. – ГСУ/БгФ, т. VІІ. С., 2012.
  • Раннохристиянско и средновековно изкуство от Албания. Каталог към изложбата „Aлбания – позната и непозната“. Християнска археология и изкуство, С. 1, 2013.

Източници[редактиране | редактиране на кода]