Ракитово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Ракитово
Ракитово
Сградата на читалището в Ракитово
Сградата на читалището в Ракитово
Общи данни
Население 8 632 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 7 998 (НСИ)
Землище 117,099 km²
Надм. височина 817 m
Пощ. код 4640
Тел. код 03542
МПС код РА
ЕКАТТЕ 62004
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Ракитово
Костадин Холянов
(ПК „Екогласност“)
Адрес на общината
ул. „Иван Клинчаров“ 57
п.к. 4640
тел. централа: +35935422044
e-поща: obshtina@rakitovo.net
факс: +35935422253
информация: +35935422025
Ракитово в Общомедия
Улица в Ракитово на брега на Ракитовска Стара река
Краен квартал на Ракитово

Ракѝтово е град в Южна България. Градът е административен център на община Ракитово, Област Пазарджик и се намира на малко повече от 10 км. югоизточно от град Велинград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград отстоящ на 12 km.

В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир „Батак“, където се намира и курортен комплекс Цигов чарк. До Пловдив се минава по 87-километров път през Батак (на 15 km от Ракитово), Пещера (на 30 km), Пазарджик (50 km), Стамболийски (70 km). Отстои също на 70 km през Превала, Доспат и Хаджидимово от границата с Гърция (ГКПП „Илинден“) и на 120 km от прекрасните плажове на град Кавала.

Климатът е характерен с прохладно лято, мека зима и обилни снеговалежи. Топлият беломорски вятър, предимно иглолистната гора и местоположението на града го правят уникално кътче в сърцето на Родопите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Животът в землището на града се заражда около IV в. пр.н.е.

През своята дълголетна история Чепинския край е обитаван от различни племена и народи – беси, византийци, славяни, българи и власи.

Районът на Ракитово и Чепинското корито е сърцето на земята на тракийското племе беси. Днес може да се види тракийската крепост-светилище в местността Пашино бърдо, която местните наричат Пешин бърдо (Първото бърдо). От там започва биосферният резерват Мантарица (мант – свещена, на прорицател; терица – земя), която е под егидата на ЮНЕСКО.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Ракитово има 3 селища – град Ракитово, град Костандово и село Дорково. Населението в този район е смесено от християни и българи-мюсюлмани (помаци), което допринася за културното многообразие на региона. В града има църква, параклис и джамия, като те се поддържат от хората чрез дарения и целеви помощи.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

По статистически данни на НСИ към 31.12.2009 г. в Ракитово живеят 8 261 души[1].

Икономиката на града е зависима от дърво-преработвателната промишленост, която е основен работодател в района. С най-голям дял са дърводелските предприятия за профилирана дървесина, които произвеждат греди, дюшеме, ламперия и други видове продукти от профилиран и непрофилиран дървесен материал. Добре са застъпени и двата вида мебелно производство-занаятчийското и серийното. Мебели от дървесина и ПДЧ се произвеждат не само за вътрешния пазар, но и за износ. В града има и предприятия за екобрикети от пресовани дървесни частици и предприятие за бутилиране на минерална вода, която със своя уникален състав лекува артритни и стомашно чревни заболявания. Ракитово развива ловен туризъм, има изградени ловни ниви и всички условия за почиващите ловци.

Хората които не са заети в тези сектори на градската икономика обикновено работят в сферите на услугите и строителството в Пазарджик и Велинград.

Поради уникалното си местоположение Ракитово започва да заявява претенциите си да се развива и като туристически, и като исторически център. Градът очаква своите бъдещи инвеститори в туризма, леката промишленост и еко-енергийните-проекти. Слънцегреенето в Чепинската котловина и нивото на слънчевата радиация 1306/1474 kWh/m2( данни sts.bg) са над средните за страната, което дава възможност за развитие на фотоволтаични паркове. Средната скорост на вятъра в околността е 3 m/s, което автоматично създава възможностите за развитие на зона на средно мащабна ветроенергетика и енергиен потенциал от 100 – 200 W/m2.

Културно-исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Неолитно селище[редактиране | редактиране на кода]

Находка от разкопки в местност "Макаков мост"

В местността "Макаков мост", по поречието на Чепинската река, се намира могила, чието разкопаване е разкрило останки датиращи от неолитa.[2]


Раннохристиянска трикорабна базилика „Николица“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика от ІV – VІ век, съществувала до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките ѝ е построен параклис през 1923 година.

Крепост с църква и стенопис в местност „Кулата – Градот“[редактиране | редактиране на кода]

Часовникова кула[редактиране | редактиране на кода]

Часовниковата кула в Ракитово е построена през 1872 г. с дарения на двама местни жители – Вели Хаджи Муса Ефенди и неговият син – Хафъз Хюсейн Ефенди, на височината Бърдо, разположена в непосредствена близост до източната част на града. Висока е 18,6 m, а стените ѝ са дебели 0,8 m

Средновековна крепост Цепина[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната крепост Цепина се намира северозападно от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина, на висок и скалист конусовиден връх от рида Къркърия на Баташката планина, с надморска височина 1136 м. Разположена върху 25 дка на 6 км над село Дорково, община Ракитово.

Тракийско светилище Алков камък – гр. Костандово[редактиране | редактиране на кода]

Тракийско светилище на Хера – „Алков камък“ се намира в едноименната местност, на 2.15 km северозападно по права линия от центъра на град Костандово. Надморска височина: 997 m GPS координати: 42°02’25” С.Ш. и 24°05’41” И.Д. Тръгва се от центъра на гр. Костандово и следвайки маркировката през млади борови гори се стига до местността Алков камък 50 – 60 мин.

Останки от тракийско светилище при Калето[редактиране | редактиране на кода]

Останки от древна тракийска крепост. Тя не е възстановявана през средновековието и е автентична. Покрай нея има запазен тракоримски път. Намира се на 1444 м в близост до м. Качаков чарк с площ 47 декара. В държавния регистър е записана под № 581 като историческо място. 

Римско селище „Ремово“[редактиране | редактиране на кода]

Историческо място, населявано от беси и римляни. Запазени и до днес са галерии от медни и златни рудници. С него е свързана легенда за златен стан (място за сечене на златни и сребърни монети). Има останки от римско селище, стар римски път и древен храм. На билото се намира м. Джурковица с тракийски некропол. По Ремово виреят редица ендемити, между които жълта и синя перуника, видрица, записани в Червената книга на България.

Параклис „Св. Никола Летний“[редактиране | редактиране на кода]

Намира се върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е сред най-големите 4 манастира в страната. От този тип е останала само църквата „Света София“ в град София.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Исторически музей Ракитово е разположен в Апостоловата къща (1906 г.) и новата сграда към нея. Има три експозиции – археологическа, етнографска и историческа – с предмети и колекции, свързани с историята и бита на местното население. Тук са представени археологически находки от открито неолитно селище край Ракитово, голямо количество снимков материал и фрагменти на откритите раннохристиянски базилики в местностите „Беглика“ и „Рангела“. Има добре обособен етнографски кът, където всеки ще може да се запознае с живота и традициите на местното население.

„Плиоценски парк, Дорково“ е изграден в близост до палеонтологичното находище край с. Дорково, което е най-голямото в Европа находище на мастодонти от рода Ананкус анвернензис от периода на късния плиоцен отпреди 4 – 4,5 милиона години. При разкопки на българо-френска експедиция през 1985 – 1987 г. палеонтолозите са намерили на терен от 15 m² около 600 кости с различна големина от над 30 вида животни. Такова струпване на костен материал не е намерено никъде другаде в Европа. Палеонтологичното находище край Дорково е обявено за природна забележителност през 1990 година.

Още тогава учените от българо-френската експедиция предлагат на мястото да се изгради палеонтологичен музей. На мястото се изгражда единствен по рода си музей. Това е Диорама „Плиоценски парк“, открита през лятото на 2013 г. Диорамата представлява възстановка на субтропичната среда на обитателите на района от времето на плиоцена. Плиоценският парк показва в цял ръст и най-величествения представител от онова време – мастодонт от рода Ананкус анвернензис.

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Будилник“ в Ракитово е най-старият културен институт в общината. Основано е на 26 април 1898 г. по идеята на писателя и тогавашен учител в селото Иван Клинчаров (1877 – 1942).

В Костандово има читалище „Просвета“.

Други забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • к.к. Цигов чарк.
  • Пещерата Лепеница – отворена за туристи от 11.09.2010 г.
  • Биосферен резерват „Мантарица“.
  • Параклис „Св. Никола Летний“ 14 в.
  • Стражева крепост Пелева кула
  • Неолитно селище от IV в. пр.н.е. в местността Могилите
  • Зона за отдих ВИА ФЕРАТА
  • Пещера „Властелинът“ – открита през 2014 година в процес на проучване, затворена за туристи!
  • Връх „Суткя“ 2186 метра висок.
  • Останки от светилище на местност „Пашино бърдо“
  • Гарванов камък
  • Жълтият камък

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Будилник“
Държавно горско стопанство Ракитово
  • Читалище „Будилник“
  • Църквата „Св. Неделя“, постр. 1861 г.
  • Джамия
  • Етнографски музей
  • Държавно Ловно Стопанство „Ракитово“
  • РУ на МВР – Ракитово
  • РЗПБЗН Участък „РАКИТОВО“
  • ВУИ /ТВУ/ „Ангел Узунов“
  • Болница, „ДКЦ 1 – Медик 2000“ ЕООД
  • Филиал на Центъра за спешна медицинска помощ – Ракитово при РЦСМП – Пазарджик
  • ОДЗ „Малина Тодорова“
  • ОДЗ „Митко Палузов“
  • СОУ „Св. Климент Охридски“
  • СОУ „Христо Ботев“
  • Помощно училище „Д-р Петър Берон“
  • СООУ „Христо Смирненски“
  • Ловна зона „КАРКАРИЯ“ – ДЛС Ракитово
  • ЦРСИХУ Св.Стилян – Ракитово
  • Градски стадион „9-ти Септември“
  • ФАСП – Ракитово при АСП – Пазарджик
  • Медицински център „Свети Врач“ – град Ракитово, кв. „Запад“
  • Банка ДСК – Клон Ракитово
  • Общинска Банка – АД, Клон Ракитово
  • Център за рехабилитация на възрастни хора
  • Център за рехабилитация на деца и юноши
  • Дирекция „Бюро по Труда“
  • Държавна Агенция „Закрила на детето“, Отдел „Закрила на детето“ – Ракитово
  • Общинска администрация – Ракитово
  • Общинска служба „Земеделие“ – Ракитово

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник-събор на град Ракитово е Еньовден – 6 – 7 юли. Най-големият летен празник в Ракитово. Свързан е с култа към слънцето и растителността и надеждата за плодородие. Неизменен атрибут на празника е яневицата (бял равнец). Тя се сплита на венци слага се по вратите за здраве. Има поверия за „Яневското слънце“, за водата в менците – важна част от еньовския обред. На 7 юли е и празникът на на църквата в Ракитово – „Света Неделя“.

В гр. Костандово празникът на църквата „Св. Константин и Елена“ 21 май е превърнат в празник на града. Наред с традиционните фолклорни изяви на местния ансамбъл за автентичен фолклор и гостуващите състави от региона се провеждат и спортни състезания и детски програми.

В началото на август на Илинден (по стар стил) се провежда международен фолклорен фестивал в с. Дорково. През 1999 г. с подкрепата и съдействието на фондация „Пътеки“ – официален представител на България в ЦИОФФ (Международен съвет на организациите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства), фестивалът прераства в международен. Освен много групи от различни региони на страната в него вземат участие фолклорни ансамбли от Гърция, Полша, Молдова, Македония и Сърбия.

Последната събота от август – традиционен горски бал в местността Парка над Ракитово. Този празник датира от началото на века и е свързан с почитта и уважението на местното население към ракитовската гора. Провежда се и конкурс за избиране на царица на гората.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ракитово
  • Коста Биков (1944), сценарист и режисьор
  • Милош Зяпков (1940 – 1990), писател
  • Мария Везева (1936 – 2009), писателка, поетеса, журналистка, учителка
  • Николай Ташев (1964), режисьор
  • Димитър Тупаров (1933 – 1964), музикант, преподавател по музика, един от първите музиканти в града
  • Ангел Узунов, педагог
  • Георги Холянов (1946), композитор
  • доц. д-р Васил Ташев (1924 – 1999), лекар хирург, ръководител на Клиниката по детска хирургия на ВМИ, Пловдив
  • проф. д-р Асен Карталов (1933), преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, почетен гражданин на Ракитово от 2008 година
  • свещеник Константин поп Русинов, съосновател на читалище „Будилник“
  • Петър Гелин, журналист, поет, писател и краевед
  • Неделя Петкова (1826 – 1894), първата учителка в Ракитово
  • Васил Попатанасов (1912 – 2004), ръководи ракитовската енория от 1947 в продължение на 3 десетилетия
  • проф. д-р Крум Дамянов (1937), скулптор
  • доц.д-р Петър Ташев български хирург, завеждащ Детска Клиника в УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив
  • Иван Елкин (1931), Цигулар
  • Никола Янев-Чоли (1947), Музикален педагог, композитор
  • Иван Тупаров (1959), Български атлет
  • Димитър Мечев (1928 – 2007), Диригент
  • Катерина Тупарова (1965), Оперетна актриса
  • Тодор Вандев (1929), Диригент
  • Д-р Йосиф Нунев (1960), Преподавател
  • Ген.Петър Банков (1930 – 2007), Генерал от Българска Армия
  • Георги Марин (1946), Български лекоатлет
  • Петър Марин (1943), Български лекоатлет
  • Ангел Кошеджийски (1968), Треньор
Починали в Ракитово
  • Никола Попиванов (1880 – 1918), български революционер
  • Генерал Петър Банков, Българска Армия

Здраве[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на чистия въздух и специфичното си местоположение, Ракитово е подходящо място за хора, страдащи от астма и белодробни заболявания. Затова и там се намира училище-пансион за деца с такива проблеми. Училището е с дългогодишна традиция в обучението и предлага много добра база за отдих. Обучават се деца от цяла България, като непрекъснато се следи за тяхното развитие от педагози и лекарски екип. В града работи и минерална баня, чиято вода лекува артритни и стомашночревни заболявания. На територията на Ракитово работи филиал за спешна помощ, както и 12 лични лекари. Специалисти има в МБАЛ „Велинград“ и МБАЛ „Здраве“.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Характерна е тежката балканска кухня, обикновено основана на месни и млечни изделия. Тук се прави строго специфична за района кървава кървавица и ароматна саламурена сланина. Кухнята е обогатена от специфични подправки благодарение на голямото разнообразие от билки и растения в региона.

Поради изискванията на вероизповеданията там се приготвят свински, телешки и агнешки скари. Много разпространено е цялото печено агне в няколко варианта – във фурна, на чеверме и в трап. Също така пастърма, капама със 7 вида месо, бурания (смес от боб и зеле), боб с пастърма, качамак с дрожки (запечено тесто от царевично брашно със сланина). Характерна е т.нар. мътеница – смес от прясно и кисело мляко.

Популярно е и ястието гювеч, приготвяно от зеленчуци и месо. Глиненият съд, в който се приготвя, също се нарича „гювеч“.

Паметник с надпис в Светлоград: „Дървета на приятелството са засадени от първата делегация. Ракитово, НРБ, май 1981 г.“

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Списък на побратимените градове
Град Държава

Flag of Russia.svg Светлоград

Русия

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България