Света София (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

„Света София“
Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg
Sofia Center.png
42.6965° с. ш. 23.3315° и. д.
„Света София“
Местоположение в България София Център
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Православие – БПЦ
Епархия Софийска епархия
Тип на сградата базилика
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане IV век
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
„Света София“ в Общомедия
Интериор на църквата

„Света София“ е православна църква в българската столица София.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Предполага се, че нейната архитектура е резултат на грузинско влияние на имперски и строителни първенци произхождащи от тези кавказки земи.

Църквата днес няма камбанария. Камбаната ѝ е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предходни сгради[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на „Света София“ са издигнати последователно четири църкви, предхождащи съвременната сграда.

Първият раннохристиянски храм е мартирий, издигнат в съществувалото от по-рано гробище източно от стените на античния град Сердика. Изглежда е построен непосредствено след Медиоланския едикт от 313 година, а откритата в него олтарна маса е датирана към средата на IV век. Първоначално той представлява правоъгълна постройка с размери 7,43 × 6,19 метра с полукръгла апсида, а впоследствие е удължен в западна посока до еднокорабна сграда с размери 14,51 × 6,19 метра.[1]

Около 380 година на мястото на мартирия е построена нова църква, която запазва неговите основни размери, използвайки остатъци от стените му като стилобати. Наосът е удължен с 4 метра и са добавени още два кораба, като северният е по-тесен, за да не засегне съществуващи гробници. Апсидата е разширена до ширината на наоса, което по това време е характерно за сирийската църковна архитектура.[2]

Малко по-късно църквата е построена наново за трети път. Страничните кораби са разширени (северният – само с половин метър) и апсидата е увеличена пропорционално. Целият наос е удължен още в западна посока, а в западния му край е добавен притвор. Тази църква не просъществува дълго, разрушена от готите няколко години след построяването си.[3]

В последните години на IV век на мястото е построена нова църква с нов мозаечен под, покриващ останките от предишните строежи. Тя има специфична планировка на псевдокуполна базилика с общ двускатен покрив над трите кораба и трансепт, използван като основа на масивна кула с отбранителни функции. Тази сграда е разрушена от хуните през 443 година.[4]

Съвременната сграда[редактиране | редактиране на кода]

Съвременната сграда на църквата е построена в средата на V век, при император Маркиан или при Лъв I Тракиец, повтаряйки планировката на предишната сграда.[5] Църквата е засегната в края на V век от нападения на прабългари и славяни и е възстановяване при в средата на VI век при император Юстиниан Велики.[5] Подобно на едноименната църква в Константинопол на Божията премъдрост – едно от имената на младия Исус Христос.[6] Смята се, че оттогава вече над 1400 години тя неотменно носи това име, което от XIV век започва да се използва и за целия град.

Не по-късно от завладяването на Сердика от българския владетел Крум в 809 година са срутени сводове на трите главни кораба и трансепта, както и надстройката на притвора. След покръстването на българите през втората половина на IX век църквата е ремонтирана, като са премахнати отбранителните кули и сградата придобива приблизително съвременния си план.[7]

През следващите столетия храмът продължава активно да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. По времето на Второто българско царство (XII – XIV век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква.

Превръщане в джамия и запустяване[редактиране | редактиране на кода]

„Света София“, гравюра от 1878 г.

След османското нашествие базиликата е превърната в джамия – издигнати са минарета и са унищожени уникалните стенописи (открити са следи на такива от XII век, предхождащи тези от Боянската църква). Най-вероятно сградата за пръв път е разрушена по време на земетресението от средата на XV век. В края на XVI век тя е отново възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.[8] Отново през 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада и сред турците се пуска мълвата, че са разгневили гяурския Господ и джамията е окончателно изоставена. Оцелялата част е превърната на склад и се използва като такъв до Освобождението, когато на 4 януари 1878 г. пред сградата с благодарствен молебен тържествено са посрещнати войските на руските освободители на генерал Гурко.

За кратко към края на XIX век сградата е използвана като наблюдателната кула на столичната пожарна команда.

Възстановяване през XX век[редактиране | редактиране на кода]

„Света София“, около 1915 г.
Камбаната е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа

Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г. На 21 септември същата година църквата е осветена. През 1935 г. се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов и архитект Александър Рашенов. През 1955 г. храмът, както и другата по-стара от нея сграда оцеляла от римската епоха на Сердика, ротондата „Св. Георги“, е обявен за паметник на културата.

Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм. Реставрацията на екстериора на църквата е извършена в периода 1980 – 1981 г. по проект и под ръководството на арх. Хр. Ганчев и арх. Д.Дамянов от Националния институт за паметниците на културата. През 1986 г. колектив с ръководител арх. Хр. Ганчев разработва Концепция и програма за консервация, реставрация и експониране на интериора на църквата „Св. София“. Работата по консервацията и експонирането на интериора и гробниците е извършена по проект на арх. В. Китов и е завършена в периода 2012 – 2013 година.

Археологическите проучвания, а и случайни изкопи непрестанно разкриват нови страни на християнската древност, съхранили се тук. През 1980-те и 1990-те години, след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е възстановен главният официален мемориал на Република България – Паметникът на Незнайния воин („Вечният огън“, проект на арх. Н. Николов), най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложен дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, реставрация и експонация на целия християнски култов комплекс.

От англо-американските бомбардировки на София в 1944 г. пострадала подобно на катедралата „Свети Александър Невски“, паметникът на Незнайния воин долепен до нея е сериозно увреден.[9] Днес напълно реставрирана, базиликата „Света София“ е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Филов, Богдан. Софийската църква „Света София“. С., 1913.
  • Стефан Бояджиев, Вера-Надежда Динова-Русева, Георги Бакалов, Марина Младенова. Раннохристиянски храм „Св. София“ – премъдрост Божия / The Early Christian Church of St. Sofia – God`s Wisdom. 2 прераб. и доп. изд. С., УИ, 2009.
  • Чилингиров, Асен. Софийската „Света София“ и нейните мозайки. С., Алфаграф, 2011.
  • Ганчев, Христо “Проучвания и проект за фасадна реставрация на църквата „Св.София“/1980 – 1981 г./", Сб. “Проучвания и консервация на паметниците на културата в България, том III, стр. 132 – 140, НИПК и ЦПИП-КК, София 1984.
  • G. Fingarova, Die Baugeschichte der Sophienkirche in Sofia. Wiesbaden, 2011; с рецензия от Е. Ризос
  • Ганчев, Хр. “Базиликата „Св.София“, Сп. „София“, бр. 3, 1981.
  • Ганчев, Хр. „Паметникът дал името на нашата столица“, в-к „Отечествен фронт“, бр.11088, 1981.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България