Никола Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за карловския архитект. За друго значение вижте Никола Лазаров (пояснение).

Никола Лазаров
български архитект
Архитект Никола Лазаров в работния си кабинет, докато работи по проекта на Централния военен клуб, който е открит през 1907 г. Източник: ДА „Архиви“.
Роден
Никола Иванов Лазаров
Починал
14 юни 1942 г. (72 г.)

Националност България
Работилархитект
Архитектура
Стилфренски барок, френски сецесион
Политика
Депутат
XII ОНС   
Семейство
БащаИван Лазаров
Никола Лазаров в Общомедия

Никола Иванов Лазаров е български архитект, едно от големите имена в архитектурно-строителното минало на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 април 1870 година в Карлово. Баща му Иван Генов Лазаров е производител и търговец на гайтани и розово масло, има и собствена търговска кантора в Браила (Румъния)[1][2]; убит е от турците по време на Освободителната война.[1][3]

Никола Лазаров учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив. Започва работа там като чертожник в Областното инженерство, но само след няколко месеца се премества в София.[2] Печели стипендия от Министерството на народната просвета и започва да следва архитектура във Франция. След втората година, въпреки високия си успех се завръща в България поради изчерпване на средствата, но получава препоръки от най-известните тогава архитекти и князът го включва като стипендиант в цивилната си листа. Продължава следването си и като студент участва в международни конкурси. Завършва с отличие École spéciale d'architecture в Париж през 1893 година.[1][3]

Завръща се в България и, като стипендиант, работи три години за държавата. Започва работа като архитект по поддръжка на правителствените здания в Княжеството. Ръководи преустройството на лятната княжеската резиденция Евксиноград. След това е поканен от княз Фердинанд да разшири Княжеския дворец в София.[2]

През 1896 г. открива в София първото частно архитектурно бюро. По това време в българската столица работят главно чуждестранни архитекти, особено френски и чешки, и арх. Лазаров прави забележителен пробив сред тях. При оттеглянето на арх. Антонин Колар от работата по Военния клуб, специална комисия възлага на Никола Лазаров да поеме обекта (1896). Той работи не само по екстериора – голяма част от интериора е също негово дело, поръчва мебелите за изработка във Франция, Австро-Унгария и Италия.[2]

Преди края на XIX век проектира сградата на мини „Перник“, читалище „Искра“ в Казанлък, читалище „Виделина“ в Пазарджик. В началото на новия век е избран за преустройството на софийската съборна църква „Свети Крал“ (днес „Света Неделя“).[2]

Проектира банята в Плевен, Театър „Нова Америка“ в София, двореца „Врана“, Българската централна кооперативна банка, Софийската окръжна палата, читалището в Стара Загора, помага по изграждането на ректората. Негово дело са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.

Никола Лазаров има силно присъствие в архитектурната среда на град Варна: една от най-красивите сгради в града – къщата на Петко Бакърджиев, до входа на Морската градина, известна като „Малкия дворец“ (1899 г.). Заедно с архитект Херман Майер той доизгражда двореца Евксиноград. През 1899 година построява на ул. „Братя Шкорпил“ №2 забележителната къща на аптекаря Ради Русев. През 1905 г. реализира хотел „Роял“ на ул. „Охрид“. През 1911 г. печели конкурса за построяване на Търговската гимназия (днес Икономически университет – Варна) и Драматичен театър. През същата година по негов проект е изградена и сградата на Петър Бончев (днес хотел „Сплендид“) и редица други частни домове. През 1912 г. арх. Лазаров проектира дома на кмета Александър Василев, който е известен още като „Малкия патрициански дом“.[4] Всички посочени сгради са паметници на архитектурата с принос в културно-строителното наследство на България. Творчеството на арх. Лазаров се отличава с богата декорация – барокови форми, дъгови фронтони, кули, балюстради и пр.

Арх. Лазаров умира в София на 14 юни 1942 г.

Личният му архив се съхранява във фонд 120К в Централен държавен архив. Той се състои от 204 архивни единици от периода 1884 – 1937 г.

Известни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Милкова, Милена. Къщите на архитект Никола Лазаров // ka6tata.com. 15 октомври 2006.
  2. а б в г д Архитектът на най-красивите сгради в България // built.bg. 22 декември 2021.
  3. а б Ташева, Петра. Никола Лазаров – Архитект Софийски // duma.bg, бр. 142. 30 юни 2016.
  4. Александър Ламбов, „В Патрицианския дом се събирал елитът на града“, блог на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, 17 април 2015 г.
  5. Людмил Митакиев, „Къщите близнаци на „Оборище“ са емблемата на Архитект Софийски“, в-к „Строител“, 15 декември 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]