Никола Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за карловския архитект. За друго значение вижте Никола Лазаров (пояснение).

Никола Лазаров
български архитект
Архитект Никола Лазаров в работния си кабинет, 1942 г. Източник: ДА „Архиви“
Архитект Никола Лазаров в работния си кабинет, 1942 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
14 юни 1942 г. (72 г.)
Националност Флаг на България България
Архитектура
Стил френски барок, френски сецесион
Политика
Депутат
Семейство
Баща Иван Лазаров
Никола Лазаров в Общомедия

Никола Лазаров е български архитект, едно от големите имена в архитектурно-строителното минало на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Лазаров е роден на 1 април 1870 година в Карлово. Завършва архитектура като държавен стипендиант в Париж. Започва работа като архитект по поддръжка на правителствените здания в княжеството, след което открива в София частно архитектурно бюро. Довършва сградата на Военния клуб, проектира банята в Плевен, Театър „Нова Америка“ в София, двореца Врана, Българската централна кооперативна банка, Софийската окръжна палата, читалището в Стара Загора, помага по изграждането на ректората. Негово дело са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.

Никола Лазаров има силно присъствие в архитектурната среда на град Варна: една от най-красивите сгради в града – къщата на Петко Бакърджиев, до входа на Морската градина, известна като „Малкия дворец“ (1899 г.). Заедно с архитект Херман Майер той доизгражда двореца Евксиноград. През 1899 година построява на ул. „Братя Шкорпил“ №2 забележителната къща на аптекаря Ради Русев. През 1905 г. реализира хотел „Роял“ на ул. „Охрид“. През 1911 г. печели конкурса за построяване на Търговската гимназия (днес Икономически университет – Варна) и Драматичен театър. През с.г. по негов проект е изградена и сградата на Петър Бончев (днес хотел „Сплендид“) и редица други частни домове. През 1912 г. арх. Лазаров проектира дома на кмета Александър Василев, който е известен още като „Малкия патрициански дом“.[1] Всички посочени сгради са паметници на архитектурата с принос в културно-строителното наследство на България. Творчеството на арх. Лазаров се отличава с богата декорация – барокови форми, дъгови фронтони, кули, балюстради и пр.

Арх. Лазаров умира в София на 14 юни 1942 г.

Известни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Александър Ламбов, „В Патрицианския дом се събирал елитът на града“, блог на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, 17 април 2015 г.
  2. Людмил Митакиев, „Къщите близнаци на „Оборище“ са емблемата на Архитект Софийски“, в-к „Строител“, 15 декември 2012 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]