Фердинанд I Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Фердинанд.

Фердинанд I Български
български владетел
Zar Ferdinand Bulgarien.jpg
Роден
Починал
Погребан Кобург, Германия

Религия Католическа църква
Награди Pour le Mérite
Орден Черен орел
Орден „Свети Станислав“ I степен
Военен орден „За храброст“
Свети Александър
За гражданска заслуга
За военна заслуга
Орден на Златното руно
Железен кръст
Орден на слона
Орден „Св. св. Кирил и Методий“
Управление
Период 7 юли 1887 – 3 октомври 1918 г.
Коронация 2 август 1887 г.[1]
Предшественик Александър I
Наследник Борис III
Семейство
Род Сакскобургготски
Баща Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота
Майка Клементина Бурбон-Орлеанска
Братя/сестри Клотилда от Саксония-Кобург и Гота
Фердинанд Филип фон Саксония-Кобург и Гота
Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота
Съпруга Мария-Луиза Бурбон-Пармска (20 април 1893)
Елеонора Българска (28 февруари 1908)
Деца Борис III
Кирил Преславски
Евдокия
Надежда
Подпис BASA-600К-1-1860-1-Ferdinand I of Bulgaria, signature, 1889.jpg
Фердинанд I Български в Общомедия

Фѐрдинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 до абдикирането му на 3 октомври 1918 година. Той управлява България в продължение на 31 години и по този начин се превръща в най-дълго управлявалият монарх в Третата българска държава.

Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.

Произход и младост[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Франц фон Сакс-Кобург-Заалфелд
 
 
 
 
 
 
 
Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Августа Ройс Еберсдорф
 
 
 
 
 
 
 
Август фон Сакс-Кобург-Гота-Кохари
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ференц Йожеф Кохари
 
 
 
 
 
 
 
Мария-Антония Кохари
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Антония фон Валдщайн-Уортенберг
 
 
 
 
 
 
 
Фердинанд
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
херцог Луи-Филип II Орлеански
 
 
 
 
 
 
 
Луи-Филип
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Луиза-Анриет дьо Бурбон
 
 
 
 
 
 
 
Клементина Бурбон-Орлеанска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фердинанд IV Неаполитански
 
 
 
 
 
 
 
Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария-Каролина Австрийска
 
 
 
 
 
 

Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 27 февруари[2] 1861 г. в двореца Кобург във Виена.

Фердинанд през 1882

Син е на австрийския генерал принц Август фон Сакс-Кобург-Гота (18181881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907 г.), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Август поставя началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина.

Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886 г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август 1879 г. пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.[3]

На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54-ти пехотен полк, откогато носи наименованието 54-ти пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.

Начело на България[редактиране | редактиране на кода]

Цар Фердинанд при обявяването на Независимостта на България

По време на Българската криза български пратеници разговарят във Виена с Фердинанд Сакскобургготски и на 25 юни 1887 г. (7 юли нов стил) Великото народно събрание го избира за княз на България. Същият ден принцът подава оставка от австро-унгарската армия и уведомява австрийския външен министър, че приема избора.

Фердинанд полага клетва пред Великото народно събрание в Търново на 2/14 август 1887 г. Франция, Германия и Русия обявяват избора за незаконен. Високата порта не изразява мнение, а Австро-Унгария и Англия заемат двусмислена позиция: изборът е законен, но не може да бъде признат без съгласието на Високата порта, съгласно Берлинския договор.

На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“[4], с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.

Цар Фердинанд, кайзер Вилхелм II и фелдмаршал Август фон Макензен на военен парад във военновремевата столица на Сърбия Ниш след края на Сръбската кампания, декември 1915

През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият монарх, летял със самолет.[5]

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.[6]

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

Живот в изгнание[редактиране | редактиране на кода]

Ковчегът на Цар Фердинанд, положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му.

След като не е допуснат от братовчед си – австрийският император Карл I – да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), Цар Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30 – 40-те години на 20 век Цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Штявница (Banská Štiavnica)[7]. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага. Капелани на царя в изгнание са българите – отец Иван Романов до 1941 г., когато е избран за епископ на Софийско-пловдивския викариат и отец Йосиф Търновалийски от 1941 до 1946 г.[8]

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?". Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“ и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Семейство и личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ.[9]

Жени се 2 пъти. Първият му брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия, е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца:

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия, е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца.

Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител-филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили (един от автомобилите на Фердинанд е една от главните атракции в музея, посветен на историята на София, който отвори врати през 2014 г.). Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитоложко дружество.

По време на посещенията си в Русия той винаги посещава магазина на фирма „Фаберже“ и прави покупки за доста големи суми.[10]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд I в Германия, 1928

През целия си живот Фердинанд е бил винаги високо награждаван. Притежавал е поне 120 висши чуждестранни ордени и награди.

Български[редактиране | редактиране на кода]

Чуждестранни[редактиране | редактиране на кода]

  • Османски орден „Имтияз“ с брилянти (26 март 1896 г.)
  • Кавалер на „Велик орден на Златното руно“, Австро-Унгария (1911 г.)
  • Кавалер на „Висш рицарски орден на Святото Благовещение“ (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия (1897 г.)
  • „Висш орден на Черния Орел“ (Hoher Orden vom Schwarzen Adler), Прусия, Германия
  • Железен кръст“ за храброст, I степен, Германия
  • Кавалер на ордена „Pour le Mérite“ с дъбови листа (mit Eichenlaub), Прусия, Германия (1916 г.)
  • Велик офицер на ордена на „Почетния легион“ (Ordre national de la Légion d'honneur), Франция (1905? г.)
  • Кавалер на ордена „Свети Апостол Андрей Първозвани“, Русия (1898 г.)
  • Кавалер на ордена „Свети Станислав“, I степен, Русия
  • Кавалер на ордена „Света Анна“, I степен, Русия
  • Кавалер на ордена на Белия Орел, Русия (преди 1902 г.)
  • Кавалер на „Свети Александър Невски“, Русия (1910 г.)
  • Кавалер на ордена за военни заслуги Militärverdienstkreuz, 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1 ноември 1915 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на „ордена на Свети Стефан Унгарски“, Австро-Унгария (1899 и 1908 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на Военния орден „Мария Терезия“, Австро-Унгария (1917 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (Militär-Max-Joseph-Orden), Бавария, Германия
  • Кавалер на Светия военен Константинов орден „Свети Георги“ (Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio), Парма, Италия (1893 г.)
  • Най-висш османски орден „Nishan-i-Ali-Imtiaz“, Османска империя (1910 и 1915 г.)
  • Кавалер на кралския орден на Серафимите (Kungliga Serafimerorden), Швеция (28 юни 1937 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на ордена „Прибина“ (Pribina‒Orden), Словакия (13 март 1941 г.)

ДРУГИ:

  • През 1928 г. Цар Фердинанд I е обявен за почетен гражданин на Байройт.[11]
  • През 1941 г. Цар Фердинанд I е обявен за почетен гражданин на Кобург.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Граф Робер дьо Бурбулон: „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
  • Даниела Давчева, Светослав Овчаров: „Лисицата и лъвът. Фердинанд I на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 – 1902“. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“
  • Цар Фердинанд: „Съвети към сина“. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“
  • Иван Йовков: „Кобургът“. София 1980
  • Josef Knodt: „Ferdinand der Bulgare“. Bielefeld 1947
  • Йоахим фон Кьонигсльов: „Фердинанд Български“. София 1998. Изд. Гал-Ико
  • Ханс Рожер Мадол: „Фердинанд. Цар на българите“. София 1932, 1992
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 08, 28 юли 1891 г., стр. 4
  2. Law on Introduction of the Gregorian Calendar in Bulgaria in 1916
  3. Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516.
  4. www.lostbulgaria.com
  5. King up in aeroplane. // The New York Times. 16 юли 1910.
  6. Манифест към българския народ, с който цар Фердинанд абдикира. // Държавен вестник бр. 223, 4 октомври 1918 г.. Anamnesis.
  7. През 1401 – 1919 г. – Унгария; през 1919 – 1939 г. – Чехословакия; през 1939 – 1945 г. – Словакия; през 1945 – 1993 г. – Чехословакия; от 1993 г. – Словакия
  8. Един завет – блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус, Цар Фердинанд I
  9. Стивън Констант „Фердинанд Лисицата“, София 1992 г.
  10. Кривошей Д. Ю., Скурлов В. В. Изделия фирмы „Фаберже“ в коллекциях монархических домов Болгарии, Сербии и Черногории (конец XIX – начало XX вв.) // Клио. – СПб., 2017. – № 9 (129). – С. 161 – 162.
  11. Seine Majestät König Ferdinand von Bulgarien. // barnick.de. barnick.de, 2013. Посетен на 5 февруари 2013. (на немски)
Александър I Батенберг Княз на България (7 юли 1887 – 22 септември 1908) --
-- Цар на българите (22 септември 1908 – 3 октомври 1918) Борис III