Трета българска държава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Coat of arms of Bulgaria (1927-1946).svg

Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третия етап на българската държавност. Формално започва на 3 март 1878 г., когато, се подписва предварителния Санстефански мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война. Според една от разпоредбите на мирния договор се съдава българска държава, чиято територията обхваща населените с българи земи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море, без Нишко и Северна Добруджа до устието на Дунав, които Александър II дава съответно на Сърбия и на Румъния. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите, Великите сили провеждат Берлинския конгрес на който преразглеждат Санстефанския мирен договор и сключват окончателен такъв под името Берлински договор.

Направените териториални промени обособяват Мизия и Софийското поле във васалното на Османската империя Княжество България. В рамките на империята остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония и Одринска Тракия също остават в територията на Османската империя. Поморавието остава в границите на Сърбия, а Северна Добруджа е предадена на Румъния от Руската империя. На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя.

През 19121913 България участва в Балканските войни, в резултат на което след първоначания успех, претърпява военно поражение. В Първата световна война България е на страната на победените. През Втората световна война България е последователно на страната на Оста и на тази на Съюзниците, като съумява да запази довоенната си територия, но в края се оттегля от всички анексирани от нея в началото на войната територии в Гърция и Югославия.

След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1947 г. приема т.нар. Димитровска конституция и става Народна република. През 1971 г. е приета нова Конституция на Народна република България.

В края на 1989 г. Тодор Живков е принуден да се оттегли и на негово място като председател на Държавния съвет застава Петър Младенов, който на следващата година става първият президент на България. След публични протести на опозицията през лятото на 1990 г. Младенов се оттегля от поста си и от активен политически живот. На 1 август 1990 г. Жельо Желев е избран за президент на България. На 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана в Република България. На 12 юли 1991 г. е приета нова Конституция на Република България.

Територия и численост на населението на съвременната българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Държавна мирновременна територия и население на България 1878-2015 според международните договори, преброяванията извършени от НСИ и исторически данни през годините:[редактиране | редактиране на кода]

Години на съответния период без териториални промени Територия кв.км Увеличение спрямо предходната на държавната територия по международно-правно всеобщо признати граници Население към началото на периода Население към края на периода Ръст на населението в началото на периода с придобитите територии Увеличение на населението през самия посочен период
3 март - 13 юли 1878 България 170 000 - 5 073 527[1] n.a. - n.a.
1878-1885 Княжество България 63 752 - 106 248 кв. км отнети територии с Берлинския конгрес 2 007 919 (1880) n.a. - 3 065 608 намаление с населението в отнетите: Понишавие и Южно Поморавие (Пиротско и Вранско), Македония (Вардарска, Пиринска и Егейска) и Тракия (Горна Тракия (Южна България т.н. Източна Румелия) и санстефанските части от Родопите, Одринска и Беломорска Тракия) и Средна Добруджа (Мангалия - Расово) n.a.
1885-1912 Княжество България и Царство България 95 223 + 31 471 кв. км присъединени по Топханенския акт легализирал Съединението на България 3 154 375 (1887) 4 337 513 (1910) + 2 329 594 с присъединената част от Южна България + 1 183 138 (1887-1910)
1913-1915 Царство България 111 837 + 16 777 кв. км (при Балканските войни отнетa 7 565 кв. км Южна Добруджа и присъединени 24 572 кв. км по Букурещкия мирен договор и Цариградския договор 4 800 150 (1913)[2] n.a. + 462 637 с присъединените Беломорска Тракия, Пиринска Македония и Странджа n.a.
1915-1919 Царство България 114 425 + 2 588 кв. км присъединени по Българо-турската конвенция преди Първата световна война 4 852 402 (1915) n.a. + 52 352 в присъединените Димотишко и Караагачко [3] n.a.
1919-1940 Царство България 103 429 - 3 431 кв. км отнети c Ньойския договор след Първата световна война 4 846 971 (1920) 6 077 939 (1934) - 313 622 от отнетите в 1919 г. държавни територии (64 509 в Западните покрайнини, 36 491 в Струмишко [4] и 212 622 в Беломорска Тракия[5]) + 308 191 бежанци дошли до 1920 + 1 230 968 (1920-1934) естествен прираст и заселени след 1920 бежанци
1940 - 1989 Царство България и Народна република България 110 994 + 7 565 кв. км възвърнати по Крайовската спогодба преди Втората световна война 7 029 349 (1946) 9 009 018 (1989)[6] + 419 075 население на Южна Добруджа [7] + 1 919 300 (1946-1989) естествен прираст на населението
след 1989 Република България 110 994 без промяна 9 009 018 (1989) 6 924 716 (2015)[8][9] постоянно живеещо в страната население, от всичко 7 101 859 граждани - - 2 084 302 (1989-2015) намаляване с 23,1 % на населението



Държавна мирновременна територия и население на България при различните държавни владетели и режими 1879-2017 :[редактиране | редактиране на кода]

Владетел Държавна територия в началото на управлението Държавна територия в края на управлението Увеличение на държавната територия през управлението Население в началото на управлението Население в нв края на управлението Увеличение на населението през управлението
княз Батемберг управлявал 7 години: 26 юни 1879 - 26 август 1886 63 752 95 223 + 31 471 кв. км увеличение с 49,4 % 2 007 919 (1880) 3 154 375 (1887) + 2 329 594 (1880-1887) 57 % ръст от естествен прираст и съединената част на Южна България
Фердинанд I Български управлявал 31 години: 7 юли 1887 - 3 октомври 1918 95 223 103 429 + 8 206 кв. км увеличение с 8,6 % 3 154 375 (1887) 4 846 971 (1920) + 1 692 596 (1887-1918) 54 % ръст от естествен прираст, присъединени територии и бежанци след 1913 г.
цар Борис III управлявал 25 години: 3 октомври 1918 - 28 август 1943 103 429 110 994 + 7 565 кв. км увеличение със 7,3 % 4 846 971 (1920) 7 029 349 (1946) + 2 182 378 (1920-1946) 45 % ръст от естествен прираст, бежанци след 1920 и възвърната Южна Добруджа в 1940
Тодор Живков управлявал 33 години: 6 април 1956 г. – 10 ноември 1989 110 994 без изменение - 7 629 254 (1956) 9 009 018 (1989) + 1 379 754 (1956-1989) 18 % ръст от естествен прираст на населението
демократичен режим след 10 ноември 1989 г., управление 27 години до 2017 110 994 без изменение - 9 009 018 (1989) 6 924 716 (2015) - 2 084 302 (1989-2015) намаление от емиграция и измиране след 1989 г. на 23,1 % от населението на България

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на
преброяване
Численост
1880 2 007 919
1887 3 154 375
1892 3 310 713
1900 3 744 283
1905 4 035 575
1910 4 337 513
1920 4 846 971
1926 5 528 741
1934 6 077 939
1946 7 029 349
1956 7 629 254
1965 8 227 966
1975 8 727 771
1985 8 948 649
1992 8 487 317
2001 7 932 984
2011 7 364 570
2016 7 101 859
[[Преброяване на населението в България ({{{37}}})|{{{37}}}]] {{{38}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{39}}})|{{{39}}}]] {{{40}}}

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Общо 5 073 527 - в Мизия и Софийско 63 752 кв. км с население 2 007 919, Средна Добруджа (Расово - Мангалия) към 2700 кв. км с население около 20 000 (Ubicini в Стефан Недев, Научна експедиция в Добруджа, 1917 стр. 296), Понишавие и Южно Поравие (Пиротско и Вранско) към 6 200 кв. км с население към 60 000, Македония - 1 909 657 души (Кънчов Етнография и статистика, стр. 296), Горна Тракия (Южна България-т.н. Източна Ручелия) – 32 978 кв. км с население 815 951 и санстефанските части от Родопите, Одринска и Беломорска Тракия с население към 260 000 души
  2. Георги Марков, Българското крушение 1913,Издателство на БАН 1991 София, стр.225
  3. Преброяване 1920 на населението в Западна Тракия от властите на Антантата в Ататас Разбойников, Обезлгаряването на Западна Тракия 1919-1924,София 1940, стр. 27
  4. Общо население 101 000 - Цочо Билярски, Ньойският договор (1919)
  5. Ататас Разбойников, Обезлгаряването на Западна Тракия 1919-1924,София 1940, стр. 27
  6. Юри Михалков, Най-опасният проблем за България е не толкова бедността, колкото демографската катастрофа,БГнес 1 Март 2017
  7. Население на Южна Добруджа в 1938 - Николай Генчев, Външната политика на България 1938-1941, София 1998, Глава трета - Уреждане на добруджанския въпрос,
  8. Население на България 6 924 716 март 2015 по международни данни, официално 7 101 859 за към края на 2016 според изчисленията на НСИ
  9. България население 6 924 716 The World Factbook: Bulgaria, 2015