Гюргевски революционен комитет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гюргевският революционен комитет е българска организация, създадена през есента на 1875 г. в Гюргево. В комитета влизат: Никола Обретенов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Апостолов, Христо Караминков, Сава Пенев, Никола Славков, Георги Измирлиев,Иван Хаджидимитров, Георги Обретенов, Янко Ангелов, Никола П. Мартинов - Червеноводеца, Тодор Петков - чорбаджи, Иван Стоянов, Христо Иванов - Големия, Георги Бенковски.

За председател на комитета е избран Стефан Стамболов, за секретар - Стоян Заимов, а за представител - Иван Хаджидимитров

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Неуспехът на Старозагорското въстание предизвикал разочарование сред част от българската емиграция, но обстановката на Балканите продължавала да бъде благоприятна за въоръжени акции срещу Високата порта. Като отчитали сериозните политически затруднения на Турция и задълбочаването на Източната криза, някои от членовете на саморазпусналия се БРЦК решили да пристъпят към подготовка на ново въстание в България. За целта те изградили в Гюргево политическа организация, останала в нашата история под името Гюргевски революционен комитет.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Заседанията на Гюргевския комитет започнали около 11-12 ноември 1875 година и продължили до 25 декември. Сред неговите участници се откроявали Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов, Иван Хаджидимитров. Ръководството се осъществявало от Стамболов, а Заимов изпълнявал ролята на секретар. Новоучредената политическа формация се състояла от млади, енергични и решителни хора. Повечето от членовете на комитета били с богат революционен опит. Някои от тях се изявили като апостоли в неуспялото Старозагорско въстание. Други служили в руската армия и имали добри познания във военното дело. Всички те били разочаровани от безплодните спорове и нестихващите взаимни обвинения сред българската емиграция. Колебанията на Каравелов и Ценович им били чужди. Житейската предпазливост на „старите"около Добродетелната дружина, членовете на комитета възприемали като страх и сервилност към Русия. Опиянени от мисълта за историческата си мисия, те били убедени в своята правота и с присъщата за възрастта си амбициозност и праволинейност пристъпили към осъществяването на своята мечта - освобождението на България чрез всенародно въстание. Всички гюргевски дейци били единодушни по въпроса, че през пролетта на 1876 година трябвало да се организира ново въстание. Затова вниманието на комитета се насочило към обсъждане на онези въпроси, от които зависела успешната подготовка на въстанието. Използвайки опита от лятото на 1875 година, Гюргевският комитет разделил територията на страната на пет окръга: Ръководството на Първи Търновски революционен окрьг било поверено на Стефан Стамболов, а негови помощници станали Христо Караминков - Бунито и Георги Измирлиев - Македончето. Във Втори Сливенски окръг главен апостол бил Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Георги Икономов. Трети Врачански окръг се ръководел от Стоян Заимов, с помощници Георги Апостолов и Иваница Данчов. Четвърти Пловдивски окръг е оглавен от Панайот Волов с помощници Георги Бенковски и Тодор Каблешков. На Пети Софийски окръг за главен апостол е определен Никола Обретенов, а за негов помощник Никола Славков.

План за действие[редактиране | редактиране на кода]

Според плановете на Гюргевския комитет на територията на страната трябвало да се изградят 24 опорни точки, в които при опасност да намерят прикритие жените, децата и възрастното население. Въстанически отряди щели да поемат охраната на старопланинските проходи. Предвиждало се разрушаване на железопътната линия Одрин - Белово и подпалване на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези диверсионни акции била да се предизвика паника сред мюсюлманското население и да се парализира дейността на местните турски власти. За вдъхване на кураж у българите пък трябвало да се пусне слух, че Сърбия и Русия само чакат обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Специално внимание се отделяло на съгласуваността между отделните окръзи, на революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската, румънската и сръбската армия били отправени призиви да се включат в подготовката на въстанието. Изготвен бил и текстът на въстаническата клетва. Гюргевският комитет предвиждал дори след обявяване на въстанието да се създаде свободна територия, управлявана от временно правителство. Гюргевските дейци не фиксирали точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те отчели необходимостта от повече гъвкавост и предложили три дати: 18 април, 1 май или 11 май. В хода на подготовката всеки окръг трябвало да прецени степента на готовност и да определи кога населението да се вдигне на въстание. Окончателната дата трябвало да се съгласува между апостолите на петте окръга. Планът на бъдещото въстание бил окончателно завършен около 25 декември 1875 година, след което комитетът се саморазпуснал, а определените апостоли се прехвърлили през Дунав и започнали усилена работа по подготовка на въстанието.