Никола Славков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Славков
български революционер
Nikola Slavkov.jpg
Роден
Починал
20 април 1936 г. (84 г.)
ПартияЛиберална партия
Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.

Никола Ангелов Славков е български революционер, общественик и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е и учи в Свищов. Емигрира в Сърбия и оттам Русия. В Одеса се среща с Христо Ботев. Член на БРЦК, през есента на 1875 участва в Гюргевския революционен комитет при подготовката на Априлското въстание. Заедно с Никола Обретенов са определени за апостоли на V Софийски революционен окръг. През януари 1876 г., при опит да достигне София е заловен след предателство в Орханийско. Руско-Турската освободителна война го заварва в затвора. Служи като преводач по време на войната.

След Освобождението е секретар на русенския полицай-мейстер, чиновник за особени поръчки при русенския губернатор, полицай-мейстер на Варна, окръжен началник на Осман Пазарски окръг, първи околийски началник на същата околия, Севлиевски окръжен управител и столичен градоначалник в края на века от 1895 до 1898 г. Член е на Либералната партия в Княжество България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]