Георги Обретенов
 |
| Георги Обретенов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
след 1849 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Майка | Тонка Обретенова |
| Братя/сестри | Анастасия Обретенова Петрана Обретенова |
| Георги Обретенов в Общомедия | |
Георги Тихов Обретенов е български революционер, най-малкият син на баба Тонка Обретенова.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години и образование
[редактиране | редактиране на кода]Роден е след 1849 година в град Русе и е най-малкият син на баба Тонка Обретенова и Тихо Обретенов . Семейството на Георги се състои от хора отдадени на националноосвободителната борба. Братята му Ангел и Петър са четници в четата на хаджи Димитър, брат му Никола Обретенов е виден революционер, а сестра му Петрана [1] ушива знамето за Червеноводската чета (по-късно използвано от Ботевата чета),[1] както и за знамето на Сливенската чета.[1] Майка му пък е ятачка на много революционни дейци, включително е укривала Васил Левски.
Георги Обретенов завършва класното училище в Русе, след това помага на баща си в търговията му в село Исакча (Северна Добруджа). През пролетта на 1870 постъпва в юнкерското училище в Одеса.[1]
Революционер
[редактиране | редактиране на кода]Участие в Заарското въстание и Гюргевският комитет
[редактиране | редактиране на кода]Във връзка с подготовката на въстанието през 1875 година се завръща в Русе. След това става помощник-учител в Търново.[1] Тук се включва в организираната във Велико Търново чета. След неуспеха на Старозагорското въстание 1875 се прехвърля в Румъния.Взима участие в Гюргевският комитет. Отначало има съвещателен глас,[2] но брат му Никола Обретенов дава препоръка за него и впоследствие той е приет за пълноправен член на Гюргевският революционен комитет.[3] Избран е за помощник апостол на Иларион Драгостинов - и е изпратен във Втори сливенски революционен окръг.
Участие в Априлското въстание
[редактиране | редактиране на кода]Подготовка за въстанието
[редактиране | редактиране на кода]В началото на март 1876 главният апостол Иларион Драгостинов [4] и помощникът му Георги Обретенов стъпват на българска земя. Те се срещат с шуменският деец Кръстьо Кючюков, изпратен от емигрантския център за работа в Сливенския революционен окръг. Заедно с оръжието си Обретенов носи и печатни революционни прокламации, устав, въстаническо знаме и пропагандна стихосбирка на Христо Ботев и Стефан Стамболов.
Драгостинов минава през Свищов, а Обретенов през Русе, след което със съдействието на комитетските дейци от Търновския окръг по комитетските канали достигат до Сливен. След минаването на Балкана Георги Обретенов се спира в Твърдица у поп Стефан, а опасния багаж, който носи, двамата укриват в църковния олтар. Оттам Обретенов заминава за село Кортен при ръководителя на местния комитет Георги Колев. Двамата слагат въстаническите вещи в каруца, натоварена с жито и я закарват до Сливен.
Георги Обретенов успява да донесе в Сливен модерни пушки и да даде пример на всички съратници, че трябва да се снабдят преди всичко с оръжие. Още преди да замине от Гюргево за Сливен, Георги Обретенов се разпоредил за въоръжението на съратниците. Той издава писмена заповед, че всеки бъдещ въстаник трябва да има револвер с 200 куршума, пушка с 250 патрона и нож. Освен това ратникът трябвало да си осигури две паласки за патроните. Безспорно Георги Обретенов се стремял да наложи тези изисквания като задължителни за всички във II революционен окръг. Той дал и устни инструкции за военната работа, но писмени инструкции не е оставил. Има сведения, че ръководството на Сливенския революционен комитет се постарало да си достави модерни пушки от Румъния. За целта се събрали средства между съзаклятниците на доброволни начала. Обретенов донеся в Сливен знаме, изработено от сестрите му Петрана [1] и Анастасия, заради което сливенци не счели за необходимо да приготвят свое знаме.
Трудности пред подготовката за въстание
[редактиране | редактиране на кода]Обретенов и Драгостинов се сблъскват с куп проблеми - сливенската организация е разстроена след арестите, последвали издайствата на Ангел Узунов, а също и след старозагорският метеж; избухват и тактически противоречия между тях и местните революционни дейци. (Гледището на последните – да се възприеме линия на подготовка на чети, които да действуват в Балкана, без да се вдига въстание в града – надделява и това слага отпечатък върху цялостната подготвителна дейност, а по-късно и върху размаха и силата на въстанието в целия Сливенски окръг. Също така местните дейци не са съгласни с предложения план на действие да се запали Сливен.) Въпреки всичко апостолите не се отчайват и опитват да дадат нов тласък на подготвителната работа в Сливен. Георги Обретенов поема функции освен на агитатор и на военен инструктор.
Според Стоян Заимов, предвид затрудненията в подготовката Иларион Драгостинов и Георги Обретенов предлагат въстанието да избухне на 11 май (последната възможна дата) и това мнение се приема от всички апостоли.[5] В същото време Захари Стоянов твърди, че Оборищкото събрание взима решение за дата на избухване на въстанието 1 май, от което излиза, че Волов и Бенковски не са информирани за това решение.
Участие във въстанието (3-10 май 1876)
[редактиране | редактиране на кода]Преждевременно избухналото Априлско въстание в Копривщица парализира действията на сливналии. Между 20 и 25 април османската армия започва да съсредоточава военни части срещу всички областни центрове и придвижва цял полк от Шумен, а освен това са извършени и арести в Сливненско. В такава обстановка на 28 април пристига писмото на Бенковски, в което той зове за бунт. Въпреки настояванията на Драгостинов местните дейци проявяват нерешителност и "отместват" датата за избухване на въстанието за 03 май, когато така или иначе ще се свика Общо събрание. Когато става ясно, че въстанието търпи неуспех сливнавлии се разколебават още повече. По това време се появява и Димитър Топалов, с твърдения, че БРЦК е наредило да не се вдига въстание, докато не дойде помощ от Русия начело с гегерал Ив.Кишелiки. [6](Вероятно Топалов хиперболизира опитите на Иван Драсов (последният секретар на БРЦК), да привлече за революционната кауза наемният командир от руската армия, ген. Иван Кишелски[7].) Това съвсем убива духа на сливналии.
В уреченият час (3 май) се събира съвсем малък отряд в местността "Куш бунар". Ръководителите на въстаническата група, Иларион Драгостинов, Стоил Войвода, Георги Обретенов и Георги Дражев, решават въпреки малкия брой въстаници да осъществят набелязания план за обиколка и вдигане на въстание в балканските села из котленския край.
Опитвайки се да се върне към Нейково за храна, четата е пресрещната и започва първото голямо сражение с башибозуци, редовна войска и черкезка конница. Докато се оттегля, четата води бой, в който Георги Обретенов загива. С точната си стрелба той задържа напора на врага и прикрива другарите си, чието старо и негодно оръжие не може да им служи в боя. Осъзнавайки, че е тежко ранен, той се самоубива на 10 май 1876 г.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Георги Обретенов е наречена улица в квартал „Подуяне“ в София (Карта).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Божинов П., Кой кой е сред българите XV-XIX, С. 2000
- Косев К., Априлското въстание в съдбата на българския народ С. 2001
- Митев Й. История на Априлското въстание 1876 том 1 С. 1981
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 "Кой кой е сред българите XV-XIX век" историческа енциклопедия под редакция и съставителство на проф. Ил.Тодев., "Анубис" 2000 г. стр. 193
- ↑ Заимов, Стоян. "Миналото - Етюди върху "Записките на Захари Стоянов" София 1895 г. , издадено от придворната книжарница на Ив.Б.Касаров/печатница Ив.Вълков, стр. 73 https://www.google.bg/books/edition/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1&printsec=frontcover
- ↑ Заимов, Стоян. "Миналото - Етюди върху "Записките на З. Стоянов" , София 1895, стр. 74 https://www.google.bg/books/edition/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1&printsec=frontcover
- ↑ Кой кой е сред българите XV-XIX в." исторически сборник, под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, издателство Анубис, 2000, стр.37
- ↑ Заимов, Стоян. "Миналото - Етюди към записките на З.Стоянов". 1895/ издадено от придворната печатница на Ив.Б.Касаров/ печатница "Ив. Вълков", стр. 80 https://www.google.bg/books/edition/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1&printsec=frontcover
- ↑ Родев, Цончо, Тътени т 3. "И стана ден", издателство "Христо Г.Данов" 1998 г. 627 стр - 4 бележка под линия . (за ролята на Димитър Топалов)https://m3.chitanka.info/cache/dl/Tsoncho_Rodev_-_I_stana_den_-_5168-b.pdf
- ↑ Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник, под съставителство и редакция на проф. д.и.н. Илия Тодев. Анубис 2000, стр. 92
