Иларион Драгостинов
| Иларион Драгостинов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1852 г.
|
|---|---|
| Починал | 1876 г.
Нейково, Османска империя |
Иларион Иванов Драгостинов (Арбанасчето) е български националреволюционер.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иларион Драгостинов е роден към 1852 г. в село Арбанаси, Горнооряховско. Второто дете в семейството на заможния търговец Иван Драгостинов, българин от Елена, женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. По това време гръцкото влияние там е значително и от дете Иларион Драгостинов говори на гръцки език в дома си. Образованието си започва в гръцкото начално училище, тъй като българско училище било отворено едва през 1870 г. Тих, кротък и прилежен, от малък проявява любознателност и голяма наклонност към учението.
През 1868 г. завършва успешно Главното мъжко петокласно училище в Търново, в което усвоил добре френски и турски език, а по-късно румънски, немски и италиански. Сближава се с младежи като Филип Симидов, в чиято среда изживява първите си патриотични чувства. След като става свидетел на неуспешния бунт на хаджи Ставри през 1862 г. и на жестоката разправа на турците с въстаниците, у него се пробужда омраза към поробителя, укрепва голямата му обич към родината и свободата.
През 1868 г. заминава за Русе и се сближава с дейците на читалище „Зора“, огнище на просветна и революционна дейност. Погълнат от просветните идеи, развива широка дейност като секретар на читалището и ръководи агитацията срещу гърцизма в града. Само за една нощ определената за гръцка църква сграда е срината от младежите.
Паралелно с това се утвърждава и като уважаван търговец, създавайки самостоятелна комисионерска къща, която поддържа търговски връзки с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Гюргево и с градове от българските земи.
Като революционер
[редактиране | редактиране на кода]Ранна революционна дейност (1871-1875)
[редактиране | редактиране на кода]Постепенно обаче изоставя успешната си търговска дейност, отдавайки се всецяло на революционното дело. През 1871 г. е един от учредителите на Русенския революционен комитет наред с Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ради Иванов и Георги Икономов. През пролетта на 1872 г. Русенският частен революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на БРЦК. За нуждите на организацията през 1874 изоставя търговските си дела и се наема, като представител на английска компания, обслужваща железницата Варна-Русе.[1] Така добива шанс да разнася комитетската поща. Впоследствие заема поста телеграфист при русенската гара, като играе ролята на шпионин на БРЦК.[1] Неведнъж подпомага съмишленици да преминат тайно река Дунав. Лично пресича реката и под прикритието на служебните си задължения върши организационна работа.
През 1875 е изпратен в Шумен със задачата да възстанови Шуменския частен революционен комитет, замрял след бягството на Панайот Волов. Въпреки убедителните си слова обаче, не успява да склони шуменските дейци и се налага да се върне в Русе. Предателство го принуждава да забегне веднага във Влашко. Слабите опити за въстание, пламнали през септември 1875 г. в Стара Загора, в с. Червена вода, се оказват недостатъчни да увлекат народните маси за общо въстание.
Участие в Гюргевският комитет (1875)
[редактиране | редактиране на кода]Кризата в БРЦК не сломява духа на Драгостинов. Той и Стамболов замислят да издават сатиричен вестник, но събията ги изпреварват.[1] След като Стоян Заимов, Панайот Волов, Никола Обретенов и Христо Караминков - Бунито създават Гюргевският комитет, към тях се присъединяват Стефан Стамболов (който поема председателството), Иван Хаджидимитров и Иларион Драгостинов[2]. Драгостинов учавства във всички заседания на комитета,[2] а по негово настояване сред апостолите е приет Георги Измирлиев. На заседанията през ноември – декември 1875 г. на Гюргевския революционен комитет се вземат съдбоносни решения. На Драгостинов е поверен Вторият революционен окръг с център Сливен [2]– град с хайдушка, борческа традиция и с частен революционен комитет, основан още от Васил Левски. Той започва повсеместна тайна подготвителна революционна дейност. От Гюргево пише до приятелите си:
„Сбогом, братя, а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се“.
Участие в Априлското въстание (март - май 1876)
[редактиране | редактиране на кода]Драгостинов остава в Румъния много по-дълго от повечето апостоли, защото се опитва да осигури солидно количество оръжие.[1]На 7 март Драгостинов пресича Дунав и се озовава в Свищов.[1] Заминава за Арбанаси, където се среща с родителите си. Оттам, с верен на делото водач, през Елена се прехвърля на юг от Балкана. В село Кортен полага основите на частен революционен комитет, като на 21 март пристига в Сливен. По същия път преминава и Георги Обретенов.
Трудности пред подготовката за въстание
[редактиране | редактиране на кода]Драгостинов установява, че дейността на комитета е разстроена от ареста на Атанас Узунов, както и от арестите последвали Старозагорският метеж; освен това голяма част от мъжкото население е в Тракия или Добруджа на гурбет и на Драгостинов е трудно да разгърне агитация. Странният му вид (висок мъж, с английски бакенбарди) улеснява полицията да влезе в дирите му. Освен това сливналии са свикнали да действат по хайдушки, а не по революционен маниер. (Избухват несъгласия по тактиката - сливналии не са съгласни да се пали града, а предлагат четническа борба). Всички тези фактори пречат на Драгостинов да разгърне мащабна агитация. Все пак Драгостинов не се отчайва, полага всички усилия да подготви своя окръг. Той и Георги Обретенов се заемат да укрепят организацията, като привлекат старите съмишленици и подготвят нови, верни на делото хора. Заминава за Ямбол и се среща с Георги Дражев. Обикаля с Георги Обретенов села и призовава народа към бунт. Според Заимов, осъзнавайки изостаналостта на Сливен, Драгостинов предлага с окръжна записка последната възможна дата за бунт - 11 май[3]. Стоян Заимов твърди, че всички главни апостоли се съгласяват с предложената от Драгостинов дата[3], но според Захари Стоянов Оборищкото народно събрание насрочва за дата 1 май,[1] т.е. излиза че Волов и Бенковски са в неведение. При всички случаи преждевременното избухване на въстанието в Копривщица парализира действията в Сливен ; същевременно между 20 и 25 април османците започват да съсредоточават военни части в близост до всички областни центрове. Цял полк е извикан от Шумен в Сливен. В Сливенско са извършени и поредица от арести. В такава затруднена обстановка на 28 април пристига писмото на Бенковски, в което той зове за бунт. Драгостинов незабавно свиква комитета, с цел обявяване на въстание. Местните дейци обаче искат отлагане за 03 май 1876 и Драгостинов е принуден да се съгласи.
Обявяване на въстанието в Сливен (3 май 1876) и последвали бойни действия (3-10 май 1876)
[редактиране | редактиране на кода]Докато апостолите чакат да дойде датата 03 май пристигат известия за потушаване на въстанието в Средногорието и Северозападните Родопи. Тези известия, в съчетание със започналите арести и настъплението на армията убиват куражът на сливналии. Съществуват предания, че Димитър Топалов идва с известието, че БРЦК е наредил да няма бунт, докато не дойде помощ от Русия. БРЦК вече не съществува, но действително Иван Драсов се опитва да използва контактите си с Иван Кишелски, за да уреди помощ.[4] (както е известно подобен слух има и на Оборищкото събрание и Бенковски го преодолява като иска пълномощия от народа). На 03 април Драгостинов излиза в Балкана последван само от най-смелите мъже - едва дванадесет човека. За знаменесец е избран Стефан Серткостов.
В прокламацията си от 4 април 1876 г. пише:
„Днес е най-сгодния случай да въстанем. Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина-турчин, че знаем да мрем за свободата на отечеството си“.
На 7 май четата се насочва към селата Нейково и Жеравна, които въстават и към четата се присъединяват към четата още 73 души. В хода на бойните действия Драгостинов предава командването на по-опитния Стоил воевода. Междувременно завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до с. Раково. На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник. На 12 май в областта Сатмачешма четата е обкръжена и заловена от хората на Осман билюкбаши. След неравен ръкопашен бой Стоил войвода е съсечен, главата му набучена на кол и откарана заедно с другите въстаници в Сливен.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е "Кой кой е сред българите XV-XIX в." исторически сборник, под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, издателство Анубис, 2000, стр.37
- ↑ а б в Стоян, Заимов. Миналото - Етюди към записките на З.Стоянов. стр. 73-74 https://www.google.bg/books/edition/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1&printsec=frontcover
- ↑ а б Стоян, Заимов. Миналото - Етюди към записките на З.Стоянов. стр. 80 https://www.google.bg/books/edition/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1&printsec=frontcover
- ↑ Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник, под съставителство и редакция на проф. д.и.н. Илия Тодев. Анубис 2000, стр. 92
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Иларион Драгостинов е наречена улица в квартал „Редута“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Бакалов, Георги. ДРАГОСТИНОВ , Иларион Иванов (Арбанасчето) (около 1852-10.V.1876) // Електронно издание "История на България". София, Труд, Сирма, 2003. ISBN 954528613X.
- Стойчева, Росица. Иларион Драгостинов // Априлското въстание и Сливен. Архивиран от оригинала на 8 ноември 2014. Посетен на 26 януари 2010.
