Подуяне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Подуяне
район на Столична община
Разположение на Подуяне в Столична общинаРазположение на Подуяне в Столична община
Страна Флаг на България България
Площ ? km²
Население (12.06.2006[1]) 85 996 души
Кмет Ева Митова (ГЕРБ)

Подуяне или Подуене е район на Столичната община. Той включва квартала „Васил Левски“ и жилищните комплекси "Хаджи Димитър", „Сухата река“, „Левски-В“ и „Левски-Г“. През 1895 г. село Подуяне става част от град София. Празник на района е 1 юни.

Подуенското кръстовище

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 14471480 г. Подуяне е бивше село, присъединено към столицата още през 1895 г. – споменава се в творбите на Елин Пелин. През 20-те години на XX век се създават кварталите „Хаджи Димитър“ и „Сухата река“ и бързо се застрояват с къщи на преселници, главно от Северозападна България. Това е оставило следа в наименованието на някои улици в района („Тодорини кукли“, „Петрохан“ и др.).

Териториална структура[редактиране | редактиране на кода]

Район „Подуяне“ от всички страни е обграден с ж.п. линии. Основно значение има международната ж.п. магистрала, която разделя района от Центъра. През района преминават две реки – Перловската и Слатинската, а Владайската река е граница с район „Сердика“. Бул. „Владимир Вазов“, който минава по Перловската река, разделя района на две части:

Слатинската река разделя кв. „Сухата река“ от кв. „Васил Левски“, а бул. „Владимир Вазов“ разделя кв. „Левски“ на две части – „В“ и „Г“.

Подуяне се състои от два „смесени“ (с блокове и къщи) жилищни комплекса – „Хаджи Димитър“ и „Сухата река“, един изцяло блоков жилищен комплекс – „Левски“ (В и Г) и един квартал от къщи – „Васил Левски“. Кв. „Подуяне“ е естествено свързан със „Сухата река“ и може да се води негова първа част, особено след презастрояването от 90-те години на XX век и предстоящата модернизация, а жк „Ст. Караджа“ представлява трета част на „Хаджи Димитър“. Останалите две части, разделени главно от ул. „Макгахан“, са по-старата, „бяла“ част (блокове от 70-те и началото на 80-те години на XX век) и по-новата, „цветна“ част (блокове от средата на 80-те години на XX век).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Районът е трети в столицата по население – 85 996 жители (към 2012 г.), след „Люлин“ и „Младост“. Съответно в „Хаджи Димитър“ живеят 25 000, в „Сухата река“, заедно с кв. „Подуяне“ – 25 000, в жк „Левски“ (В и Г) – 15 000 и в кв. „Левски“ – 10 000.

В квартал „Подуяне“ се намира православният храм „Св. Богородица“. В квартал „Хаджи Димитър“ се намира православният храм „Св. Димитър“.

Възрастова структура[редактиране | редактиране на кода]

Сравнително застаряла:

  • в подтрудоспособна възраст: 16,3% от населението (при 14,7% общо за София) въпреки заселването на студенти и млади хора от страната;
  • в трудоспособна възраст: 64,8% от населението (при 63% за София);
  • в надтрудоспособна възраст: 18,9% от населението (при 22,3% за София).

Етническа структура[редактиране | редактиране на кода]

райони общо-д. възрастова структура – % образователна структура – % етническа структура – % икон. а-ст-% б-ца-%
подтр. в-ст тр. в-ст надтр. в-ст висше полув. ср. осн. начално незав. начално българи турци роми други
София 1170842 14,7 63,0 22,3 21,8 5,5 42,2 14,6 5,8 4,0 96,0 0,5 1,5 1,2 49,1 4,5
Подуяне 75004 16,3 64,8 18,9 15,1 5,7 46,7 15,5 6,4 4,3 97,4 0,6 1,0 0,7 52,8 4,5

Източник: София в числа, НСИ, 2003

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 76 672 100.00
Българи 67 207 87.65
Турци 361 0.47
Цигани 431 0.56
Други 370 0.48
Не се самоопределят 489 0.63
Не отговорили 7814 10.19

Образователна инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В района има Артколеж и 11 училища:

  • 4 средни – 24 СОУ „Пейо Крачолов Яворов“, 44 СОУ „Неофит Бозвели“, 95 СОУ „Професор Иван Шишманов“, 130 СОУ „Стефан Караджа“ и 166 „Васил Левски“ (спортно);
  • 7 основни – 42 ОУ „Хаджи Димитър“, 49 ОУ „Бенито Хуарес“, 106 ОУ „Григорий Цамблак“, 124 ОУ „Васил Левски“, 143 ОУ „Георги Бенковски“ и 199 ОУ „Свети Апостол Йоан Богослов“
  • 3 ОДЗ, 9 детски градини и 2 детски ясли, 117 ЦДГ на ул. „Ботьо Петков“ е открита през 1963 г.
  • Читалище НЧ „Възраждане“, основано през 1928 г.

Търговска и развлекателна инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В района има магазини: пет „Билла“, три „Фантастико“, „Домко“, „Практис“, „Т-Маркет", „Зора“, „Кауфланд“, три базара – „Герена“, Таби, и „Поли“, два пазара за плодове и зеленчуци – „Герена“ и „Хаджи Димитър“. Също така се помещават и Бизнес център „Стефан Караджа“ и Балкан Стар.

На границата на район Подуяне и Кремиковци има магазини „Техномаркет“, „HomeMax“, Inter cars (бивш хранителен магазин Roda megamarket) и ресторант KFC Drive Thru. Има и плувно-развлекателен комплекс „Варадеро“ с налични 1 голям и 2 малки басейна и водна пързалка.

Здравна инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В района има 2 ДКЦ: бившите 23-та и 18-та поликлиники. Районът се обслужва от МБАЛ „Царица Йоана“ (бивш ИСУЛ).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 януари 2018.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България