Плаковски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Плаковски манастир
„Свети Илия“
Plakovski Monastery Iz8.jpg
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.017° с. ш. 25.783° и. д.
Местоположение в България
Вид православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Плаково, България
Архитект Кольо Фичето
Стил Атонски тип (църква)
Изграждане 1280 г.
Съвременен статут мъжки манастир
Съвременно състояние действащ

Плаковският манастир „Свети Илия е действащ български православен мъжки манастир, част от Великотърновската епархия. Храмовият празник е на 20 юли (Илинден). Плаковският манастир е обявен за паметник на културата.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен в землището на село Плаково. Удобен асфалтиран път го свързва с намиращия се в близост Къпиновски манастир.

История[редактиране | редактиране на кода]

Плаковският манастир е основан по време на Второто българско царство. Първоначално се е намирал на няколко километра от днешната обител, а на сегашното си място манастирът е издигнат през втората половина на 13 век. При завладяването на България от османските нашественици е разрушен. През 1450 г. е възстановен, а през вековете на владичеството неколкократно е опожаряван и разграбван.

През 1835 г. в Плаковския манастир е организирана Велчовата завера. Един от водачите е тогавашния игумен на манастира отец Сергий. След потушаването на въстанието манастирът отново е разрушен.

Възстановяването на Плаковския манастир започва през 1845 г. Старата църква била съборена и на нейното място е построен сегашния манастирски храм. Предполага се, че тя е дело на Кольо Фичето, който по-късно през 1856 г. изгражда и жилищното крило с камбанарията.

През 1949 г. пожар изпепелява голяма част от жилищните сгради.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Пророк Илия“
Нартикът на църквата. Под корниза има фриз от арки, които придават раздвиженост на храма.

Днешният облик на манастира започва да се очертава след 1845 г. Тогава са построени църквата, манастирските жилищни сгради и кулата – камбанария.

Църква „Свети Илия“ е изградена в атонски тип, който е характерен за периода на Втората българска държава. Представлява продълговата, еднокорабна, просторна сграда с огромен конусообразен купол върху цилиндричен барабан, Има три високи еднакви полуцилиндрични абсиди и откритата нартика от западната страна с масивни цилиндрични колони, капители и дъги. Те създават значително разнообразие и раздвиженост на външното оформяне на черквата. Пластична раздвиженост създава и фризът от малки слепи декоративни арки, които опасват стените под главния корниз.

Над входната врата към църквата неизвестен художник е изрисувал „Възнесение на пророк Илия“. На ктиторския надпис е отбелязано само, че е по поръчка на габровския кожухарски еснаф от 1852 г. Иконостасът е неполихромиран с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Резбата му е с барокови форми. Автор на някои от иконостасните икони и още няколко малки икони е Захарий Зограф. От вътрешната страна на купола е изобразен Исус Христос.

През 1856 г. Колю Фичето изгражда и красива камбанария с височина около 26 метра притежаваща декоративна зидария и каменна чешма най-долу. Долепени до нея са двуетажни жилищни крила с Г-образна форма, които през 1949 г. при пожар са унищожени, а по-късно възстановени.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България