Плаково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Плаково
Кметство и читалище „Просвета“ в Плаково
Кметство и читалище „Просвета“ в Плаково
Общи данни
Население 239 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,841 km²
Надм. височина 273 m
Пощ. код 5042
Тел. код 061108
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 56602
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Плаково в Общомедия
Медицински пункт и пощенски офис в Плаково
Главната улица
Мемориална стела за навършването на 500 години от основаването на Плаково

Плаково е село, разположено в Северна България. Намира се в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 15 км югоизточно от общинския център град Велико Търново по стария път, който го свързва с град Елена.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата, по време на османското владичество близо до сегашното село Плаково, се намирало селище на име Киселчово, което при поредните набези на кърджалиите е било опустошено. Оцелелите жители тръгнали към планината да търсят убежище и закрила. Мъката по изгубените домове и близки роднини била голяма. Те вървели и плачели и така новото селище било наречено Плаково.

Първите къщи са построени близо до реката, където днес е издигнат храмът „Рождество Богородично“, като постепенно селото се разраствало. По време на Руско-турската освободителна война в къщата на хаджи Стою се намирал щабът на руските воиски. В същата къща, която стои и до днес, гост е бил Васил Левски.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Храм „Рождество Богородично“

Храмът „Рождество на Пресвета Богородица“ в с.Плаково е осветен през 1847 г. Строен е по предварително издаден турски ферман върху основите на стара църква от онова време, която вече била тясна за населението.

Най-старият свещеник, за който има данни, че е служил в селото, е бил Нейко йерей, починал през 1794 г. на 104-годишна възраст, погребан в Плаковския манастир „Св.Илия“. Следващи свещеници са били свещ. Хвърлю, свещ. Кирил и свещ. Варлаам, които са служили до 1825 г. През 1826 г. е ръкоположен свещ. Христо Стойчев, който е един от инициаторите на построяването на новия храм.

Църквата „Рождество Богородично“ е строена вероятно от добър ученик на майстор Колю Фичето, който по това време е строял камбанарията на Плаковския манастир и църквата на Килифаревския манастир.

Иконостасът е дело на тревненски майстори. Иконите са авторски на Симеон Симеонов, зограф Досю Коюв от Трявна и Никола Илюв от Търново. Последните двама иконописци са работили и в църквата на Килифаревския манастир.

Към храма е съществувало килийно училище от 1810 г.

  • Читалище „Просвета“

Читалището в с.Плаково е основано през 1873 г. по инициатива на местни учители. Разполагало с малка библиотека, предимно със земеделска литература. Тук известният учител и поет Никола Козлев четял пред селяните художествена литература и свои произведения. Особено много се харесвала поемата му „Хайдут Сидер и черен Арап“, която дълги години след това се пеела като народна песен.

През 1933 г. е основан четиригласен мъжки хор с диригент Минчо Стоев. От 1953 г. е преобразуван на женски хор за обработен фолклор, който съществува и до днес.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

От януари 2005 г. е учредено сдружение „Плаково в бъдеще“, което си е поставило за цел да съхрани културно-историческото наследство и да развие културния туризъм в населеното място.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]