Цонковци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цонковци
Общи данни
Население0 души[1] (15 декември 2005 г.)
Надм. височина560 m
Пощ. код5035
Тел. код?
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ78536
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)

Цонковци е село в Стара планина, Северна България. Намира се в област Велико Търново, землището на близкото с.Райковци.[2]

Към 1934 г. селото има 119 жители. В днешно време няма постоянно население. По периоди населението на тези селца се развива по следния начин – от края на Турското робство до 50-те и 60-те години плавно е нараствало, след което хората започнали да се изселват, най-вече в градовете Стара загора и Велико Търново. Днес почти всички махали са безлюдни, като само в някои има по един-двама човека.

До махала Цонковци липсва годен за автомобили път. Насипан третокласен път има до близките села Терезии и Бочковци.

Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]

В местен порядък това селце е било една от махалите съставящи землището на с.Райковци, които били около 21 на брой. През XIX и началото на XX век от Вонеща вода до предела на пр. Хаинбоаз тези махали били около 60. Към края на робството Райковци било самостоятелна община, отделила се от гр.Трявна, с построена собствена църква и кметство. Скрити в гънките на Балкана, тези махали се населявали предимно с българи, често забягнали по принуда, гонени от османските управници. Било то за кръвен или друг данък, а и други подобни унижения. Ето защо турско население по тези места липсвало.

Хората често идвали със семействата си, изсичали част от гората, която тук била гъста и така разкривали нива и място, за да построят къщите си. Така и се раждало името на махалата, най-често по името на първия ѝ заселник.

Множество исторически данни потвърждават, че именно в тези непроходими дебри се криели голяма част от хайдутите, участвали в четите на известни наши войводи. Такива са Филип Тотю, родом от близкото с. Гърците, Бойчо войвода, Богдан войвода, Досьо Байрактар и дори кап. Дядо Никола.

Друг поминък на местните били занаятите, овощарството и разбира се, гледането на овце и друг добитък. Тъй като местността не предлага големи възможности за земеделие, много от хората ходели да жънат като ратаи в южна България. Друго, с което се славели местните, било производството на сливова ракия, която била доста по-силна от продаваната в магазинната мрежа в наши дни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Област Велико Търново. // Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година. Т. Книга 1. Население по области, общини и населени места. София, Национален статистически институт, 2012. с. 87.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]