Нацовци
| Нацовци | |
|---|---|
  Нацовци  Нацовци |
|
| Общи данни | |
| Население | 65 души[1] (15 март 2022 г.) |
| Землище | –[2] km² |
| Надм. височина | 220 m |
| Пощ. код | 5055 |
| Тел. код | 06116 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 51175 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
|
Община – кмет |
Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ) |
Нацовци е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на около 14 километра южно от Велико Търново на брега на река Белица. Край него минава проходът Хаинбоаз (Проход на републиката). Населението, заедно с жителите на близките селца Големани, Малчовци и Върлинка, възлиза на около 50 души. В последните години се обособява като вилна зона. Заобиколено от полите на Балкана, то е привлекателно място за отдих и туризъм.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селището възниква около 1830 г. Устни предания говорят за романтичната любов на ратайчето от Килифарево Наца и манастирския слуга Петър. Благосклонният игумен на манастира им дава парче земя, където свиват семейното си гнездо. Там възниква село Нацовци. По-късно, по повод преустройството на Килифаревския манастир „Рождество Богородично“, от тревненското село Бърдени там се преселват 5 семейства на майстори – строители. След години се преселват и някои балканджии.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 48 | 100.00 |
| Българи | 46 | 95.83 |
| Турци | ||
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 0 | 0.00 |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На два километра югоизточно от селото се намира „Калето“ – останки от стария Килифаревски манастир. По времето на Второто българско царство там е била книжовната школа на Теодосий Търновски. Има много легенди за злато, хвърлено в кладенеца (дълбок около 20 м.) пред манастира от бягащите от турците монаси. През 19 век е възстановен на ново място - на около километър на юг от Нацовци, близо до реката. Пътят за него минава през самото село. Преди манастира има стара воденица, която пустее и се руши. Действала от турски времена, градена от камък и работеща до към 2000-та година, за нуждите на светата обител, днес е изоставена на произвола на природата. На близо има хотел-ресторант с басейн, но мостът разделящ го от Манастира и с.Нацовци е разрушен от прииждащата стихия на селската река, която пролетно време няма нищо общо с кротката река Белица, през лятото и есента. Районът предлага непритенциозни възможности за отдих, риболов и туризъм, на хиляди натуралисти, природолюбители, бягащи от жегата в големия град. Подслон на туристи и еколюбители се предлага и в селото, и в манастира.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- На 8 септември всяка година е празникът на манастира. Тогава е и съборът на селото.
Други[редактиране | редактиране на кода]
За любителите на природата и туризма мястото предлага възможности за разходки до съседните балкански села. Ходене на „Синия вир“ – страхотно място с естествено джакузи в чистата река.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Нацовци е разположено в землището на село Големаните
- ↑ „Справка за населението на село Нацовци, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 14 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)
| ||||||||||
Портал „
Портал „