Дичин
| Дичин | |
  Дичин  Дичин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 210 души[1] (31 декември 2024 г.) 10,3 души/km² |
| Землище | 20,483 km² |
| Надм. височина | 77 m |
| Пощ. код | 5059 |
| Тел. код | 06119 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 21244 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Дичин Николай Теодосиев (БСП) |
Дичин е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разнообразна и красива природа. Климатът е умерено-континентален – типичен за Дунавската равнина. Лятото е горещо, а зимата – студена. На юг от селото тече река Росица. На север от селото има хълм с широколистни гори, в които се среща дивеч. В центъра на селото има лекарски кабинет, поща, читалищна сграда. Има и работеща мелница.
Съседни на Дичин са селата Лесичери (на запад), Водолей (на изток), Русаля на юг и Паскалевец на север.
Местности
[редактиране | редактиране на кода]Местности в селото:Кадена могила, Калиманица, Драгин дол, Гончов кладенец, Жилена бага, Усоета, Долната пъка, Гредата, Атеолу, Русанка и други.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Дичин води своята история още от римско време. В землището на селото са открити археологически доказателства за човешка дейност, най-вероятно датираща от това време. Оттук е минавал водопроводен канал, който е снабдявал с вода римския град Никополис ад Иструм. През 1907 година е закупена първата парна вършачка. Част от този водопровод е запазен. Александър Жеков е лекар в селото до 1926 година. Лечебницата и аптеката са се помещавали в къщата на Крум Колев.
През 1925 година, в селото се създава Кредитна кооперация „Съгласие“. През 1959 година в селото се създава Пчеларско дружество „Акация“.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 273 | 100.00 |
| Българи | 266 | 97.43 |
| Турци | ||
| Цигани | ||
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 2 | 0.73 |
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Жителите на село Дичин са православни християни. Православния храм „Света Параскева“ е построен през 1843 година и е осветен. При освещаването е присъствал Търновския митрополит Неофит Византиос. Първият свещеник в храма е Тодор Мичков.[5]
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Народно читалище „Зора“
[редактиране | редактиране на кода]В село Дичин през 1873 година, се основава Читалище „Зора“. Основатели и първонастоятели, на читалищната дейност в селото са: Матей Преображенски, даскалът Васил Неделчев и поп Петър Драганов.
- детски оркестър „Весели деца“
Индустрия
[редактиране | редактиране на кода]В Дичин се създава керамична фабрика през 30-те години на XX век. През 1947 година, предприятието е национализирано Керамична фабрика „Начо Иванов“.
През 1948 година се създава Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първи май“.
- Мелница „Братя Дамянови и сие“
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Божановата чешма – построена от Божановия род през XIX век
- паметника на Братован Илиев
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Веселин Боянов Панайотов – сценарист, писател, публицист.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ „Справка за населението на село Дичин, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 13 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 декември 2018. (на английски)
- ↑ Книга за село Дичин
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Дичин – Христо Харитонов, Иван Кръстев, Петър Лефтеров 1994
| ||||||||||
