Дичин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дичин
Общи данни
Население 245 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20 483 km²
Надм. височина 77 m
Пощ. код 5059
Тел. код 06119
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 21244
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Дичин
Николай Теодосиев
(БСП)

Дичин е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разнообразна и красива природа. Климатът е умерено-континентален – типичен за Дунавската равнина. Лятото е горещо, а зимата – студена. На юг от селото тече река Росица. На север от селото има хълм с широколистни гори, в които се среща дивеч. В центъра на селото има лекарски кабинет, поща, читалищна сграда. Има и работеща мелница.

Съседни на Дичин са селата Лесичери (на запад), Водолей (на изток), Русаля на юг и Паскалевец на север.

Местности[редактиране | редактиране на кода]

Местности в селото:Кадена могила, Калиманица, Драгин дол, Гончов кладенец, Жилена бага, Усоета, Долната пъка, Гредата, Атеолу, Русанка и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Дичин води своята история още от римско време. В землището на селото са открити археологически доказателства за човешка дейност, най-вероятно датираща от това време. Оттук е минавал водопроводен канал, който е снабдявал с вода римския град Никополис ад Иструм. През 1907 година е закупена първата парна вършачка. Част от този водопровод е запазен. Александър Жеков е лекар в селото до 1926 година. Лечебницата и аптеката са се помещавали в къщата на Крум Колев.

През 1925 година, в селото се създава Кредитна кооперация"Съгласие". През 1959 година в селото се създава Пчеларско дружество "Акация".

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 445
1946 1 467
1956 1 234
1965 1 068
1975 700
1985 607
1992 584
2001 402
2011 273

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 273 100.00
Българи 266 97.43
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 2 0.73

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на село Дичин са православни християни. Православния храм"Света Параскева" е построен през 1843 година и е осветен. При освещаването е присъствал Търновския митрополит Неофит Византиос.Първият свещенник в храма е Тодор Мичков.[4]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Зора“[редактиране | редактиране на кода]

В село Дичин през 1873 година, се основава Читалище „Зора“.Основатели и първонастоятели, на читалищната дейност в селото са: Матей Преображенски, даскалът Васил Неделчев и поп Петър Драганов.

  • детски оркестър „Весели деца“

Индустрия[редактиране | редактиране на кода]

В Дичин се създава керамична фабрика през 30-те години на XX век. През 1947 година, предприятието е национализирано Керамична фабрика „Начо Иванов“.

През 1948 година се създава Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първи май“.

  • Мелница „Братя Дамянови и сие“

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Божановата чешма – построена от Божановия род през XIX век
  • паметника на Братован Илиев

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Веселин Боянов Панайотов – сценарист, писател, публицист.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Справка за населението на село Дичин, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 13 декември 2018. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 13 декември 2018. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 декември 2018. (на английски)
  4. Книга за село Дичин

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дичин – Христо Харитонов, Иван Кръстев, Петър Лефтеров 1994
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България