Присово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Присово
Общи данни
Население 709 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,755 km²
Надм. височина 221 m
Пощ. код 5033
Тел. код 061105
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 58459
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Присово
Малина Попова
(независим)

Присово е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

С. Присово се намира на 6 км. югоизточно от В.Търново. Намира се в началото на Подбалканската котловина, заградена от хълмовете: Присой бърдо, Страната до с. Мерданя, възвишенията на гр.Килифарево при селата Големани, Нацовци и Дебелския баир. Селището и землището му граничат на запад с гр.Дебелец, на юг с гр.Килифарево и с.Плаково, на югоизток със с.Велчево, на изток със селата Пчелище и Драгижево, на североизток със с.М.Чифлик и на север с гр.В.Търново.

Присово се намира на около 200-280 м. надморска височина и има умерено-континентален климат със студена зима и горещо лято, който с нищо не се отличава от този на цялата Подбалканска котловина. Но той е по-умерен от климата на Северна България, защото благодарение на хълмовете, които ограждат на север селото, трудно проникват северните студени ветрове и течения. В същото време Присово е изложено на течение, което идва от местността "Дълга лъка" към В.Търново през Присовското усое и от Дебелец и се отича през селата Пчелище и Церова кория. Това течение задържа развитието на стопанските култури с една-две седмици.

В района на селото духат предимно западни и североизточни ветрове, по-рядко - южнякът и източният вятър. През летния сезон падат проливни дъждове, придружени с бури и гръмотевици. През юли и август нерядко настъпва продължителна суша. През селото тече Присовската рекичка, която събира водите си от редица изворчета и чешми и в миналото се вливаше в р.Янтра. При корекцията на шосето за гр.Елена бе изграден микроязовир преди началото на Присовското устие. По неговата дига минава шосеен път. Селото има удобни автобусни линии за В.Търново, Къпиновски манастир, Миндя и Елена. Заселено е компактно от двете страни на Присовската рекичка в нагъсто застроени къщи.извадка от книгата на ЦОНЬО СТ.МАРИНОВ И ПЕТКО Д.ПЕТКОВ " СЕЛО КРАЙ ТЪРНОВГРАД"

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Редовен автобусни транспортни връзки селото има с Велико Търново, Пчелище, Ц.Кория, Капиново, Миндя, Велчево и Кап. Манастир.

История[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалище "Васил Левски" в Присово

Присовски манастир "Св. Архангел Михаил"[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен южно от с. Присово, близо до гр. Дебелец, Велико Търновско. Според преданието е съграден от братята Асеневци в памет и прослава на загиналите в бой български войски срещу Исак Ангел на Архангеловден. Вероятно до манастира (на върха) е имало крепост, която е пазила дефилето. По време на Втората българска държава тук са се подготвяли църковни служители и преписвачи на книги. Обителта често е посещавана от цар Иван Александър и семейството му.

Манастирът е опустошен при падането под османска власт, а през 1409 г. е създаден отново като книжовна школа. Монахът Лука през 1426 г. преписва един Триод в този манастир. Изграден е отново по време на Търновските въстания на Тодор Балина и Павел Джорджич. След дълго време монаси от Рилския и Самоковския манастир построяват малка сграда за живеене и параклис за молитви.

През 1858 г. майстор Петко Христов от Дебелец започва изграждането на сегашния храм. Неколкократни набези и грабежи принуждават обитателите да построяват тайници. За възстановяване на манастира помогнали много селяни от Дебелец и Присово, еснафът (казанджии, бакърджии и дърводелци) от Габрово, Търново и Дряново.

Манастирът е приемал просветители, възрожденци, хайдути и революционери. Посещаван (1867 г.) от Панайот Хитов, Васил Левски, Иван Кършовски и зограф Цани отТрявна. През 1869 г. Васил Левски пристига тук с отец Матей Миткалото. Иларион Макариополски още като ученик е идвал често тук. Манастирът е посетен от Левски, Димитър Общи и лясковския куриер на комитета Марин Стойчев през есента на 1871 г.

Преди да избухне Априлското въстание, в манастира пристига поп Харитон - бъдещият войвода. Прави събрание в игуменовата килия. Явни или тайни са били комитетските работи знаят само посветените в делото на борбата.

Присовски девически манастир "Св. Великомъченик Пантелеймон"[редактиране | редактиране на кода]

Присовският женски манастир

Основан през 1870 г., като "семеен" манастир от Минчо и Дража Райчеви. Църквата в него е построена 1881 г. и е осветена през 1882 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]