Русаля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Русаля
Общи данни
Население 264 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,236 km²
Надм. височина 126 m
Пощ. код 5057
Тел. код 061103, 0879426796
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 63416
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
„Антични развалини при село Ялар“, Феликс Каниц

Русаля е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. До 1934 година името на селото е Голямо Яларе[1].

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Русаля се намира на около 20 km от Велико Търново, по пътя за Павликени – третото след селата Самоводене и Хотница. Приблизително същото е разстоянието от Велико Търново по пътя за София и при Пушевския кантон надясно през с. Мусина. GPS координати N 43°09’59,8” и E 25°27’25,3”. Надморската височина в тези координати е 99 m.

През селото преминава река Негованка. Интересни обекти са Пещерата, Кралимарковият камък и Кралимарковата стъпка, както и училището по изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ за социално слаби деца.

История[редактиране | редактиране на кода]

В някои от местностите около днешното село през XII-XIV в. е имало малки селища. Историческите документи сочат за съществуването на село Хрусалица, което със завладяването на българската държава от турците е унищожено от завоевателя. В началото на XV в. отново е заселено с помохамеданчени българи. През втората половина на XV в. е основано село Яялар. Това село през втората половина на XVIII в. е вече Яялари Кебир – Голямо Яларе. Историята на село Яялари Кебир се губи в миналите векове и тук там се споменават откъслечни сведения в турските регистри за него.

По-просветени хора от Русаля, или свързали живота си с него, са писали в своите спомени за някои моменти от историята му, но повечето от тях не са се опирали на документален материал. Интерес са представлявали спомените на учителя-поборник опълченец Иван Русев Зринов от Беброво, Еленско, който учителства в селото от 1879 до 1881 г. Спомените му са изгубени от архива на първоначалното училище. Известни бележки, които е направил от тях учителят Руси Ст. Русев, ни бяха предоставени за ползване, за което искрено му благодарим.

Спомените на стария учител и кооперативен деятел Илия Ст. Катакашев (1864 – 1962) също са изгубени. Спомените на свещ. Георги Анчев (1864 – 1947), записани в Летописната книга на църквата „Св. Богородица“ в Русаля, се отнасят до името на селото според различните предания за първите заселници българи и за строежа на църквата.

Местният родолюбец агрономът Цоню Анчев Тодоров (1876 – 1951), пише в спомените си за местностите около селото, за техните наименования и за природните им хубости. Малко е записано за живота и дейността на Йордан Ив. Парцалев (1856 – 1938), активен участник в революционния комитет и четник в поп Харитоновата чета. Народният учител, профсъюзен и партиен ръководител Васил Ив. Мавриков (1876 – 1959) е оставил спомени за политическата дейност в селото, както и за основаването на комунистическата партийна група. Известна проучвателна дейност е извършил учителят Трифон А. Стойнов (1900 – 1984), който е записал спомени на възрастни хора от селото.

При избухването на Балканската война човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2].

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 401
1946 1 379
1956 1 122
1965 868
1975 615
1985 518
1992 426
2001 364
2011 275

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 275 100.00
Българи 267 97.09
Турци 5 1.81
Цигани 0 0.00
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 1 0.36

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Анчев, Анчо Тачев (1884 – 1957) – кмет на Русаля
  • Анчев, Борис Тачев (1894 – 1971) – кмет
  • Анчев, Иван Трифонов – кмет на Дряново
  • Анчев, Илия Тачев (п. 16.10.1912) – ефрейтор, участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар
  • Анчев, Тачо Стоянов (1856 – 1929) – участник в четата на Христо Ив. Големия
  • Тачев, Петър Витанов (р. 1938) – многократен републикански шампион по вдигане на тежести
  • Тачев, Тачо Ангелов (п. 3.10.1944) – загинал на фронта
  • Стоянов, Тачо Иванов (п. 16.10.1912) – младши подофицер, участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838
  3. „Справка за населението на село Русаля, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 16 декември 2018. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 16 декември 2018. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 декември 2018. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Рафаел В. Анчев – „Русаля. История на селото“
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България