Русаля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Русаля
Общи данни
Население 264 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,236 km²
Надм. височина 126 m
Пощ. код 5057
Тел. код 061103, 0879426796
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 63416
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)

Русаля е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. До 1934 година името на селото е Голямо Яларе.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Русаля се намира на около 20 km от гр. В. Търново, по пътя за гр. Павликени. То е третото село след с. Самоводене и с. Хотница. Приблизително същото е разстоянието от гр. В. Търново по пътя за София и при Пушевския кантон надясно през с. Мусина. GPS координати N 43°09’59,8” и E 25°27’25,3”. Надморска височина в тези координати – 99 m. През селото преминава река Негованка. Интересни обекти са Пещерата, Крали Марковия камък и Крали Марковата стъпка както и училището по изкуства и занаяти – Димитър Екимов, за социално слаби деца.

История[редактиране | редактиране на кода]

В някои от местностите около днешното село през XII-XIV в. е имало малки селища. Историческите документи сочат за съществуването на село Хрусалица, което със завладяването на българската държава от турците е унищожено от завоевателя. В началото на XV в. отново е заселено с помохамеданчени българи. През втората половина на XV в. е основано село Яялар. Това село през втората половина на XVIII в. е вече Яялари Кебир – Голямо Яларе. Историята на село Яялар, Яялар-и Кебир си губи в миналите векове и тук там се споменават откъслечни сведения в турските регистри за него, затова и по-голяма трудност представляваше написването на материала, свързан с него.

По-просветени хора от Русаля, или свързали живота си с него, са писали в своите спомени за някои моменти от историята му, но повечето от тях не са се опирали на документален материал. Интерес са представлявали спомените на учителя-поборник опълченец Иван Русев Зринов от Беброво, Еленско, който учителствувал в селото от 1879 до 1881 г. Спомените му са изгубени от архива на първоначалното училище. Известни бележки, които е направил от тях учителят Руси Ст. Русев, ни бяха предоставени за ползване, за което искрено му благодарим.

Спомените на стария учител и кооперативен деятел Илия Ст. Катакашев (1864 – 1962) също са изгубени. Спомените на свещ. Георги Анчев (1864 – 1947), записани в Летописната книга на църквата „Св. Богородица“ – Русаля, се отнасят до името на селото според различните предания за първите заселници българи и за строежа на църквата.

Местният родолюбец, агрономът Цоню Анчев Тодоров (1876 – 1951 г.), пише в спомените си за местностите около селото, за техните наименования и за природните им хубости. Малко е записано за живота и дейността на Йордан Ив. Парцалев /1856 – 1938/, активен участник в революционния комитет и четник в поп Харитоновата чета. Народният учител, профсъюзен и партиен ръководител Васил Ив. Мавриков (1876 – 1959), е оставил спомени за политическите партии в селото, както и за основаването на партийната група. Известна проучвателна дейност е извършил учителят Трифон А. Стойнов /1900 – 1984/, който'е записал спомени на възрастни хора от селото.

При избухването на Балканската война един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Тачо Стоянов Анчев (1856 г. – 1929 г.) – участник в четата на Христо Ив. Големия
  • Анчо Тачев Анчев (1884 г. – 1957 г.) – кмет на с. Русаля
  • Борис Тачев Анчев (1894 г.-1971 г.) – кмет
  • Ефрейтор Илия Тачев Анчев (поч. 16.10.1912 г.) – участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар
  • Мл. подоф. Тачо Иванов Стоянов (поч. 16.10.1912 г.) – участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар
  • Тачо Ангелов Тачев (поч. 3.10.1944 г.) – загинал на фронта
  • Петър Витанов Тачев (род.1938 г.) – многократен републикански шампион по вдигане на тежести.
  • Иван Трифонов Анчев – кмет на град Дряново

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.
  • Рафаел В. Анчев – „Русаля. История на селото“