Русаля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Русаля
Общи данни
Население 160 души[1] (15 юни 2020 г.)
7,91 души/km²
Землище 20,236 km²
Надм. височина 126 m
Пощ. код 5057
Тел. код 061103, 0879426796
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 63416
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Русаля в Общомедия
„Антични развалини при село Ялар“, Феликс Каниц

Русаля е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. До 1934 година името на селото е Голямо Яларе.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Русаля се намира на около 20 km от Велико Търново, по пътя за Павликени – третото след селата Самоводене и Хотница. Приблизително същото е разстоянието от Велико Търново по пътя за София и при Пушевския кантон надясно през с. Мусина. GPS координати N 43°09’59,8” и E 25°27’25,3”. Надморската височина в тези координати е 99 m.

През селото преминава река Негованка. Интересни обекти са Пещерата, Кралимарковият камък и Кралимарковата стъпка, както и училището по изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ за социално слаби деца.

История[редактиране | редактиране на кода]

В някои от местностите около днешното село през XII-XIV в. е имало малки селища. Историческите документи сочат за съществуването на село Хрусалица, което със завладяването на българската държава от турците е унищожено от завоевателя. В началото на XV в. отново е заселено с помохамеданчени българи. През втората половина на XV в. е основано село Яялар. Това село през втората половина на XVIII в. е вече Яялари Кебир – Голямо Яларе. Историята на село Яялари Кебир се губи в миналите векове и тук-там се споменават откъслечни сведения в турските регистри за него.

По-просветени хора от Русаля, или свързали живота си с него, са писали в своите спомени за някои моменти от историята му, но повечето от тях не са се опирали на документален материал. Интерес са представлявали спомените на учителя-поборник опълченец Иван Русев Зринов от Беброво, Еленско, който учителства в селото от 1879 до 1881 г. Спомените му са изгубени от архива на първоначалното училище. Известни бележки, които е направил от тях учителят Руси Ст. Русев, ни бяха предоставени за ползване, за което искрено му благодарим.

Спомените на стария учител и кооперативен деятел Илия Ст. Катакашев (1864 – 1962) също са изгубени. Спомените на свещ. Георги Анчев (1864 – 1947), записани в Летописната книга на църквата „Св. Богородица“ в Русаля, се отнасят до името на селото според различните предания за първите заселници българи и за строежа на църквата.

Местният родолюбец агрономът Цоню Анчев Тодоров (1876 – 1951), пише в спомените си за местностите около селото, за техните наименования и за природните им хубости. Малко е записано за живота и дейността на Йордан Ив. Парцалев (1856 – 1938), активен участник в революционния комитет и четник в поп Харитоновата чета. Народният учител, профсъюзен и партиен ръководител Васил Ив. Мавриков (1876 – 1959) е оставил спомени за политическата дейност в селото, както и за основаването на комунистическата партийна група. Известна проучвателна дейност е извършил учителят Трифон А. Стойнов (1900 – 1984), който е записал спомени на възрастни хора от селото.

Читалище

При избухването на Балканската война човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341401
19461379
19561122
1965868
1975615
1985518
1992426
2001364
2011275

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 275 100.00
Българи 267 97.09
Турци 5 1.81
Цигани 0 0.00
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 1 0.36

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Анчев, Анчо Тачев (1884 – 1957) – кмет на Русаля
  • Анчев, Борис Тачев (1894 – 1971) – кмет
  • Анчев, Иван Трифонов – кмет на Дряново
  • Анчев, Илия Тачев (п. 16.10.1912) – ефрейтор, участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар
  • Анчев, Тачо Стоянов (1856 – 1929) – участник в четата на Христо Ив. Големия
  • Георгиев, Яне, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев[7]
  • Тачев, Петър Витанов (р. 1938) – многократен републикански шампион по вдигане на тежести
  • Тачев, Тачо Ангелов (п. 3.10.1944) – загинал на фронта
  • Стоянов, Тачо Иванов (п. 16.10.1912) – младши подофицер, участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  4. „Справка за населението на село Русаля, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 16 декември 2018.
  5. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 16 декември 2018. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 декември 2018. (на английски)
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Рафаел В. Анчев – „Русаля. История на селото“
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България