Леденик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леденик
Кулата на Шемши Бей
Кулата на Шемши Бей
Общи данни
Население 1 017 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,619 km²
Надм. височина 171 m
Пощ. код 5049
Тел. код 06124
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 43253
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Леденик
Иван Стоянов
(БСП)
Леденик в Общомедия

Леденик е село в централна Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново и е в близост до общинския и областен център. Южно от селото тече река Янтра.

География[редактиране | редактиране на кода]

  • Село Леденик се намира в община Велико Търново. Разположено е само на 7 км западно от старопрестолния град, 10 км от архитектурния резерват Арбанаси. Северно от селото в непосредствена близост се намира първокласният път София – Велико Търново – Варна.
  • През Леденик се стига до с. Керека на юг, като се преминава през с. Шемшево, а оттам се стига до Дряново и Габрово. През с. Шемшево на запад се достига с. Пушево.
  • Селото е разположено на левия бряг на река Янтра.
  • На север землището на селото граничи с това на с. Беляковец и с. Момин сбор.
  • На изток – със землището на гр. Велико Търново.
  • На юг – със землището на с. Шемшево.
  • На запад – със землището на с. Пушево.

Село Леденик попада в северната централна част на природната област Предбалкан, част от структурата на Балканидите. Намира се на границата между низинния (0 – 200 м н. в.) и равнинно-хълмистия пояс (200 – 400 м н.в.). Най-ниската точка е 152 м (намираща се в източната част на землището), а най-високата 350,3 м (намираща се в североизточната част на землището ). В близост са Беляковските височини.

Преобладаващите скали са седиментни – основно пясъчници и варовици.[1][2]

В землището се намират следните структури:

  • Към периода на палеогена (Pg):
    • Авренска свита (мергели);
    • Шемшевска свита (алевролити, пясъчници, глинести варовици, органогенни варовици).
  • Към периода на Долната креда – Ловешко-ургонска група:
    • Еменска варовикова свита (биоморфни и афанитови варовици);
    • Българенска свита с Мъгърски клин (пясъчници, алевролити, глинести мергели, варовици).

Селото попада в пояса на умерено-континенталния климат. За студеното полугодие са типични мъгли (повишена влажност от р. Янтра) и слани. През топлото полугодие неблагоприятни климатични явления са: градушки, засушавания и поройни дъждове.

През селото протичат няколко потока, които се вливат в р. Янтра. Един от тях е каптиран и осигурява вода за чешмата в центъра на селото. В близост до реката при направен сондаж за търсене на залежи от горивни изкопаеми е открит минерален извор. Дебитът е малък, но постоянен.

Преобладаващите почви в землището на селото са сиви горски, които се нуждаят от торене с калиеви торове. В близост до р. Янтра има алувиално-ливадни почви.

Запазена естествена растителност има покрай р. Янтра. На запад от селото има и малка дъбова гора, която е млада и вероятно е антропогенна. В околността има и храстовидна растителност, най-вече по запустелите ниви.

История[редактиране | редактиране на кода]

В близост до сегашното село е имало римско селище. Предполага се, че историята на селището, намиращо се на тази територия, започва около 1017 г. Селото е изпълнено с истории и традиции.

В землището е регистрирано тракийско селище в м. Бели бряг, а в м. Усоето на 4,5 км ю. з. има ранновизантийска крепост, забелязана от Шкорпил. На 1 км западно, върху високия, с голям наклон към р. Янтра терен, е разкрита средновековна църква. По стилови белези от намерените стенописни фрагменти църквата е датирана от втората половина на XII век. Следи от селище около църквата не са открити.

В турския данъчен регистър от 1430 г. има село с името Леденик, за което е записано, че е тимар на Съйяклу Баязид и има 1 мюсюлманин, 47 християнски семейства и две вдовици.[3] През 1638 г. в селото има 42 мъже християни.[4]

По предание се знае, че селото през времето на Второто българско царство е в местността Дисагите, около буен извор, сега каптиран като чешма. Там то остава до първите години на османското владичество. Някъде през втората половина на XVII век с построяването на бейската кула се мести на днешното си място.[3]

На 6-ти май (Гергьовден) Леденик празнува своя сбор. Той се състои от карнавал в центъра на селото и всички могат да се почерпят и повеселят.

Легенди и предания, свързани с Леденик[редактиране | редактиране на кода]

В с. Леденик има легенда, свързана с кулата на Шемши бей, която е разположена на скалистия хълм Мела. Хълмът е врязан като полуостров в коритото на река Янтра.

Преданието разказва, че единственият син на бея се влюбил в красивата българска мома Неда. Разтревожени за съдбата на дъщеря си, родителите се обърнали за съвет към старата знахарка Мина. Тя дала на девойката билка, която приспала момичето така дълбоко, че то изглеждало като мъртво. Не искайки да повярва в мълвата за „смъртта“ на любимата си, господарският син се отправил към дома на родителите ѝ. Виждайки изгората си в ковчег, младият човек се прострелял в сърцето. Не след дълго в къщата се появил старият бей, оплаквайки смъртта на сина си. Очакващи отмъщение, родителите приели новия гост със страх. Мъдрият господар не само не отмъстил, но и дал пари за погребението на дъщеря им.

Късно вечерта, пробудилата се вече Неда и брат ѝ се отправили тайно към Търново, но на излизане от селото ги видял леденичанин и мълвата за възкръсналото момиче се разнесла из селото. Стигнала и до ушите на бея, който обхванат от съмнения, наредил да изровят гроба на девойката. Ковчегът бил пълен с камъни и измамата била разкрита. Всички роднини на девойката били изклани на Аша Чаир.

Научавайки за трагедията, сполетяла семейството му, братът събрал дружината си и нападнал свитата на бея. Момъкът не успял да стигне до бившия си господар, който изплашен решил да се пресели в Търново. Това е историята на последния бей, обитавал сградата. От този момент леденичани започнали да наричат сградата „Кулата“.

Постройката е изградена около 1650 г., когато турският бей получава в наследство земя и решава да построи на нея разкошен за времето си сарай. И до днес се носи мълва за разкоша, с който било обзаведено бейското жилище.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Тук е съхранена атмосферата на Възрожденската епоха – стари къщи на един или два ката, с каменна основа и чардак. Те са основно разположени в западната по-стара част на селото.

Селото е известно със старинната си кула от XVII век. Тя е свързана с интересна легенда, напомняща по сюжет „Ромео и Жулиета“. При частична реставрация на кулата на Шемши бей е изграден хотел, а самата кула е етнографски музей на три етажа.

  • На първия етаж се намира музеят, където има изложена етнографска експозиция. Тук можете да видите с какви инструменти и сечива са си служели предишните поколения, за да работят на полето. Едни от тях са вършачки, кошери, рало и т.н. Представени са също така вещи и предмети от бита и ежедневието на работливия български селянин през Възрожденският период – вретено, стан и други.
  • На втория етаж на Кулата се намират спалнята на Шемши бей и няколко гостни. В тази спалня е разположено единствено неговото легло, което заема почти цялата стая и е просто огромно. За да се стигне до нея обаче, трябва да се мине през една друга стая, която е украсена с типично арабски мотиви и според традициите на арабския стил. А на третия етаж се помещават две огромни зали, богато украсени с китеници и дърворезби.

Храм „Свети Георги“, който е осветен през 1835 г. Той е един от най-старите във Великотърновската епархия.

ВЕЦ Леденик е построен през 1929 година и има ниска мощност под 1 kW.

Леденик има свой стадион. На него често идва да тренира футболният отбор Етър. Също така на него играят футбол и тукашните деца.

Селото е известно и с това, че многото деца, които имат късмета да живеят в такова райско кътче, обичат и екстремността – да карат колело по направените от тях опасно стръмни пътеки.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Геоложка карта на България, картен лист К-35-028
  2. [1]
  3. а б Овчаров, Т., Средновековни обекти във Великотърновска област, 2001, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
  4. Овчаров, Тодор, „Старини в землището на село Шемшево“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]