Константин Нунков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Нунков
български революционер
фото Александър Владиков

Роден
Починал
Константин Нунков в Общомедия

Константин (Коста) Нунков с псевдоними Давид, Огнянов[1] е български революционер, анархист, деец на Македонския комитет и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.

Нунков е роден в 1877 година в Чирпан, тогава в Османската империя. Учи в Пловдив от 1891 до 1892 година, но не успява да завърши образованието си поради липса на средства. Работи като печатарски работник в Пловдив и София, като докато е в Пловдив за известно време живее с Пейо Яворов.

Нунков взима участие в така наречената Четническа акция, която е организирана от Македонския комитет в 1895 година. Оставя спомени за въстанието, озаглавени „Въстаническото знаме“, публикувани във „Войнишка сбирка“ в 1901 г.[3]

Приема идеите на анархизма. В 1900 година влиза с чета в Горноджумайско. През януари 1902 година е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед и проучва условията за атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско.

Константин Нунков със съпругата си

Деецът на ВМОРО Христо Караманджуков го описва така:

Той бе млад човек, неспокойна и пламенна натура и по убеждение анархист-терорист... Иначе бе честен и безкористен човек. В споровете и отношенията си бе прям и агресивен.[4]
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Нунков (31-и в третата колона).

На Пловдивския конгрес през 1902 година му е възложена организационната работа в Гюмюрджинско и Дедеагачко.

През декември 1902 година пристига заедно с Димо Николов, Петър Чапкънов и Теню Колев от Аладаа, снабдени с адски машини и 100 килограма динамит в Дедеагачко, където трябва да подпомогнат Марин Чолаков и да проучат възможностите за атентати по железопътната линия.[5]

Прави неуспешни опити за атентати по време на Илинденско-Преображенското въстание. През юли 1904 година става войвода в Кумановско, където се бори срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 година е делегат на скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.

На 8 февруари 1905 година край село Кутлибег в битка с турски аскер Коста Нунков загива заедно със седемчленната си чета и четирима милиционери от съседните села, начело с Пешо Иванов от Пезово.[6][7]

Константин Нунков е автор на брошурата „Взривните вещества и тяхното употребление“ (1902).[8] На него Яворов посвещава стихотворението „Напред“ (1895).[9][10]

Христо Силянов пише:

Чисти въ тѣхнитѣ младежки пориви, неотразимо мили образи изкачатъ отъ задгробното царство на свещенитѣ македонски сѣнки, и добили плъть и кръвь, шествуватъ въ тоя мигъ предъ просълзения ми погледъ... Коста Нунковъ отъ Чирпанъ, високъ, съ блага усмивка, която никога не изчезваше отъ брадатото му лице, винаги загриженъ за хода на комитетскитѣ работи и винаги заетъ съ приготовления за заминаване отвѫдъ...[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 32, 72.
  2. Биография от сайта на ВМРО-БНД
  3. Нунков, К. И. Въстанническото знаме. София, Войнишка сбирка, 1901, година VIII, книжка I, януари, февруари и март. с. 86 - 99.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр.76.
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 270 - 271.
  6. Силянов, Христо. „Освободителнитѣ борби на Македония, II“ стр. 311.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63, 120.
  8. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984.
  9. Янев, Владимир. „ПРОЧУТАТА ПЛОВДИВСКА ГИМНАЗИЯ. ДРУГИ АВТОРИ, СВЪРЗАНИ С ПЛОВДИВ ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК“
  10. Илюстрация Илинден, 1931, бр. 33, стр. 7-9.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 101.
     Портал „Македония“         Портал „Македония