Мише Развигоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мише Развигоров
български революционер

Роден
1873 г.
Починал
21 март 1907 г. (34 г.)
Мише Развигоров в Общомедия

Михаил (Мише) Спиров Развигоров с псевдоним Клебел[1] е български революционер, деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Развигоров с баща му Спиро Развигоров (вдясно)

Роден е през 1873 година в Щип в семейство на революционери. Братята му Александър и Емануил (Мане) също са видни дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а племенникът му - Ипократ Развигоров (1900-1927) и синът му Страхил Развигоров (1897-1948) са сред забележителните фигури на ВМРО след Първата световна война.

Завършва V клас на Солунската българска мъжка гимназия и III клас на Кюстендилското педагогическо училище в 1896 година.[2] В Кюстендилското училище към 1893 година участва в образуването на Македонско младежко дружество.[3] Изключен е заради ученически бунт и завършва средното си образование в Педагогическото училище в Казанлък. През 1895 година се завръща в родния си град и работи като учител. През същата година се включва в редовете на ВМОРО. В края на 1897 година, след разкритията на властта във връзка с Винишката афера, е арестуван. За да спаси другарите си, поема цялата вина върху себе си, вследствие на което е осъден на доживотен затвор в Подрум кале в Мала Азия.

През август 1902 година е амнистиран. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. От 1904 година е щипски околийски войвода. През септември 1904 година с четата си наказва осем сърбомани в кумановското село Кокошине (вижте: Кокошинско клане), уличени в участието в мрежа, предала четата на Славейко Арсов на турските власти.[4]

През 1905 г. Развигоров е делегат на Рилския конгрес на ВМОРО, а през 1906 г. е избран за член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. За известно време като секретар в четата му се включва и бъдещият ръководител на ВМРО Тодор Александров.

Мише Развигоров пленява Коста Георгиев, секретар в четата на Кръстьо Българията, като в кореспонденцията им намира информация за издевателстване над местното население и дейци на организацията. Влиза в задочен спор с другия ръководител на скопския окръжен комитет Петър Ангелов.

Гробът на Мише Развигоров.

Според Ефрем Чучков през 1907 година Мише Развигоров е предаден от Марко Секулички, който по внушение от София се свързва с Ване Икономски от Щип от чорбаджийската партия, които развиват партизанщина и разцепление във ВМОРО[5]. Край Щип четата му е обградена от турска войска и след продължително сражение, за да не попадне в ръцете на османските части, Мише Развигоров се самоубива в подпалена от врага къща.[6][7][8] В сражението загиват още четникът Петър Жабата и членът на градската организация Милан Кръстев.[9][10]

В статия по случай годишнината от смъртта на Мише Развигоров през 1943 година Ангел Узунов пише статия в списание Илюстрация Илинден, в която се чете:

Днес Македония е свободна и обединена с майка България и безсмътният дух на Мише Развигоров е успокоен.[11]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Спиро
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър
(1874-1946)
 
Михаил
(1873-1907)
 
Емануил
(1886-1919)
 
Томе
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страхил
(1897-1948)
 
 
 
 
 
Ипократ
(1900-1927)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.52
  2. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 100.
  3. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903), Македонски научен институт, София, 2008, с. 80.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София 1943, с. 309.
  5. Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, “ВЕДА-МЖ”, София, 2001 г., стр. 33-36.
  6. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  7. Кратка биография на Мише Развигоров
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 143.
  9. Михайлов, Иван. Спомени. Том I, Stabilimento „Tipografico Pliniana“ - Selci Umbro, 1958, стр. 60.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
  11. Илюстрация Илинден, 1943, бр.144, стр.2
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
     Портал „Македония“         Портал „Македония