Тръстеник (община Свети Никола)
| Тръстеник Трстеник | |
| — село — | |
 Кръстове край Тръстеник | |
  Тръстеник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Надм. височина | 496 m |
| Население | 41 души (2002) |
| Пощенски код | 2220 |
| Тръстеник в Общомедия | |
Тръстеник (на македонска литературна норма: Трстеник) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северозападно от град Свети Никола.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Тръстеник е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Тръстеник е село, населявано от 262 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тръстеник (Trystenik) има 312 българи екзархисти.[2]
На 13 юли край Тръстеник се сражава успешно с войска четата на войводата Кръстю Лазаров и за отмъщение селото е опожарено и разрушено с артилерия от войската.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Тръстеник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] През войната селото е окупирано от сръбски части. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявяват за сърби:
| „ | Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, щото тия, които ще подпишат, да не избягат.[5] | “ |
След Междусъюзническата война в 1913 година Тръстеник остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Тръстеник (Trstenik) като българско християнско село.[6]
В 1994 година селото има 52, а в 2002 година – 41 жители, всички северномакедонци.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Тръстеник
Георги Марков (1881 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[8]- Георги Арсов Янев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Втора скопска дружина[9]
- Ефрем Тасев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Мирчо Атанасов (? – 1911), български революционер
- Мирчо Арсов Петков (1876 - след 1950), български революционер
- Нако Саздов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[11]
- Сандо Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 14, 17 юли 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Официален сайт на община Свети Никола
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 817.
- ↑ Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 16.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 601.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
| ||||||||
