Ранченци
| Ранченци Ранченци | |
| — село — | |
 Църквата „Света Неделя“ | |
  Ранченци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Надм. височина | 529 m |
| Население | 38 души (2002) |
| Пощенски код | 2220 |
| Ранченци в Общомедия | |
Ранченци, още Ранчанци или Ранчинци (на македонска литературна норма: Ранченци), e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от град Свети Никола в южните склонове на планината Манговица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Ранчинци е село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Ранчанци брои 180 жители, от които всички българи християни.[2]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година християнското население на Ранчинци (Rantchintzi) се състои от 280 българи екзархисти.[3]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Ефрем Кастре и още един човек от селото са арестувани и измъчвани.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Ранчанци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Формата на името е установена като Ранчинци.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ранчинци (Rančinci) като българско християнско село.[6]
В 1910[7] или 1930[1] година е издигната църквата „Света Неделя“ като еднокорабен храм с купол.[7] Иконите в нея са от 1927 година, дело на Георги Зографски.[1]
В 1994 година селото има 67, а в 2002 година – 38 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 38 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В 2014 година името на селото е променено от Ранчинци на Ранченци (Ранченци).[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ранченци
Андрей Манов (1897 – 1930), терорист на ВМРО, убил заедно с Владо Черноземски Наум Томалевски- Моне Сълников, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]
- Наце Барутчиски (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска потеря на 12 юли 1923 година заедно със Страхил Попстанев от Свети Никола[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ а б Цркви // Вардарски регион. Срцето на Македонија. Архивиран от оригинала на 2016-09-15. Посетен на 3 септември 2016.
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.
| ||||||||
