Наум Томалевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наум Томалевски
български революционер

Роден
Починал

Образование Битолска българска класическа гимназия
Семейство
Деца Богдан Томалевски
Подпис Naum Tomalevski Signature (vectorized).svg
Наум Томалевски в Общомедия

Наум (Нуне) Христов Томалевски е български учител и революционер, виден деец на Вътрешната македонска революционна организация, член на нейното Задгранично представителство, кмет на Крушево. Използва псевдонимите Летник, Лоенгрин, Н. Дреновски, Смиле.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Томалевски в Крушево, днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република
Наум Томалевски, подполковник Александър Ганчев и Григор Календеров, 1917 г.

Томалевски е роден в 1882 година в българско мияшко семейство в град Крушево, тогава в Османската империя. Баща му Христо Димов Томалевски е предприемач, по произход от Галичник, а майка му Коца Георгиева Гарска - от Гари.[2] Нейният баща Гьоре работи като дограмаджия в Скеча и там оглавява българската църковна и просветна борба, като отваря първата църква и училище.[2] По-малкият му брат Димитър Томалевски също е активен македонски деец,[3] а най-малкият му брат Георги Томалевски е писател, есеист.[4] Наум Томалевски завършва трето отделение в Крушево, след което заминава при баща си в София на гурбет.[2] В София учи до пети клас, след което постъпва в Битолската българска класическа гимназия.[2] В Битоля се запознава с революционните дейци Георги Попхристов, Георги Сугарев, Георги Пешков,[2] и в 1901 година постъпва във ВМОРО,[5] след като успява да заведе преоблечения като селянин Гоце Делчев до Даме Груев в Битолския затвор.[2]

Поради афера е принуден да избяга в България.[2] В столицата се запознава със социалистите Александър Антонов, Васил Главинов и Лазар Главинов, както и с Пейо Яворов, на когото помага в издаването на революционния вестник „Дело“, който защитава позициите на Вътрешната организация срещу тези на Върховния комитет.[2] В 1902 - 1903 година Томалевски учи в българското педагогическо училище в Скопие, където участва в ученически революционен кръжок.[2]

През юни 1903 година влиза в крушевска чета на ВМОРО, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание в Крушевско.[2] В дома на родителите му в Крушево е обявявена Крушевската република. След въстанието остава в Крушево като български учител и като член на околийския комитет на ВМОРО работи за възстановяване на революционната организация.[2] Преследван от властите след предателство от гъркомани, Томалевски бяга в свободна България и учителства в Оряховско.[2] Записва се в Софийския университет, но по-късно отново е учител в Козлодуй и Белослатинско.[2]

Завършва философия в Лозана и в 1912 година литература във Фрибур, Швейцария.[6][2] Балканската война в 1912 година го заварва в Киев, където се кани да специализира. Томалевски заминава за България, но наборната комисия го отлага в 1913 година и той става учител в Кюстендилската гимназия, а по-късно чиновник в Главната дирекция на статистиката.[2] През Първата световна война завършва Школа за запасни офицери и е назначен за кмет на Крушево.[2][7]

Наум Томалевски, съпругата му Елена Кондова, Йордан Гюрков (отзад) и Петър Шанданов

След загубата на войната, Томалевски е сред тези македонски дейци, които се опитват да възстановят македонското движение.[2] На 3 февруари 1920 година заедно с Тодор Александров, Александър Протогеров, Иван Каранджулов, доктор Никола Стоянов, Георги Баждаров, Михаил Монев, Аргир Манасиев и други участва в заседанието, на което се взема решение за възстановяване на четническата дейност във Вардарска и Егейска Македония.[8] Изпратен е от ВМРО на специална мисия в Западна Европа.[2] В 1923 година Наум Томалевски е сред членовете основатели на Македонския научен институт.[9] През август 1924 година Томалевски събира фактологическия материал за Мемоара за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония и го депозира в Обществото на народите.[10]

На Шестия конгрес на ВМРО през февруари 1925 година Томалевски е избран за член на Задгранично представителство на ВМРО заедно с Кирил Пърличев и Георги Баждаров.[11][2][10]

Томалевски пише в „Народност“, „Вардар“, „Македония“, „Седмична зора“. Част е от редакцията на списание „Македония“.[2][12] През януари 1924 година Александър Протогеров и Наум Томалевски се срещат в Лондон с хърватския политик Степан Радич, като го увещават за съвместни действия на ВМРО и хърватската опозиция в Югославската скупщина. Заедно с Георги Баждаров и Йордан Гюрков правят обиколка в Европа през май 1925 година, в Австрия успешно договарят съвместни действия срещу Югославия с австрийския военен министър, унгарския министър-председател и с представители на италианското правителство.[13]

Първа страница на протогеровисткия вестник „Свобода или смърт“ от декември 1930 година, посветен на убийството на Томалевски[14]

След убийството на Александър Протогеров в 1928 година Томалевски застава на страната на протогеровистите.[15] Иван Михайлов издава заповед за убийство на Наум Томалевски. На 2 декември 1930 година Томалевски е застрелян в двора на къщата си на улица „Руен“ (днес „Цанко Церковски“) №23 от Владо Черноземски и Андрей Манов. При преследването на убийците е прострелян Манов, който е задържан, но умира от раните си.[16]

Син на Наум Томалевски е архитектът Богдан Томалевски.[17]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

,

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934. Звезди, 1999. с. 60, 69, 88.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф „Свобода или смърть. Революционенъ листъ“. // Година V, брой 114, декемврий 1930, с. 2. Посетен на 11 октомври 2015.
  3. Шанданов, Петър. Богатството ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 127.
  4. Томалевска, Румена. Георги Томалевски - българинът, творецът, борецът. // „Македония“, година XXXVIII, брой 32. 10 септември 1997 г. Посетен на 11 октомври 2015.
  5. Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Спомени. Посетен на 11 октомври 2015.
  6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  7. Николов, Борис. ВМОРО - войводи и ръководители. София, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
  8. Тюлеков, Димитър. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. Посетен на 11 октомври 2015.
  9. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  10. а б Баждаровъ, Георги. Моите спомени. 1929. Посетен на 11 октомври 2015.
  11. Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателска къща „Знание“, 1998. с. 92.
  12. Енциклопедия България, т. 7 (Тл-Я). София, Българска академия на науките, Българска енциклопедия, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996. с. 24 - 25.
  13. Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателска къща „Знание“, 1998. с. 123, 156 - 157.
  14. „Свобода или смърть. Революционенъ листъ“. // Година V, брой 114, декемврий 1930, с. 1. Посетен на 11 октомври 2015.
  15. Троански, Христо. Убийствено червено. София, Издателско ателие Аб (Анго Боянов), 2003. ISBN 954-737-342-0.
  16. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 256-260.
  17. Попов, Лило. Паисий Хилендарски за арх. Томалевски. // „Култура“, брой 41, 25 ноември 2005. Посетен на 11 октомври 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония