Наум Томалевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наум Томалевски
български революционер

Роден
Починал
2 декември 1930 г. (48 г.)
Семейство
Деца Богдан Томалевски
Подпис Naum Tomalevski Signature (vectorized).svg
Наум Томалевски в Общомедия

Наум (Нуне) Христов Томалевски е български учител и революционер, виден деец на Вътрешната македонска революционна организация, член на нейното Задгранично представителство, кмет на Крушево. Използва псевдонимите Летник, Лоенгрин, Н. Дреновски, Смиле.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Томалевски в Крушево, днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република
Наум Томалевски, подполковник Александър Ганчев и Григор Календеров, 1917 г.

Томалевски е роден в 1882 година в българско мияшко семейство в град Крушево, тогава в Османската империя. Баща му Христо Димов Томалевски е предприемач, по произход от Галичник, а майка му Коца Георгиева Гарска - от Гари.[2] Нейният баща Гьоре работи като дограмаджия в Скеча и там оглавява българската църковна и просветна борба, като отваря първата църква и училище.[2] По-малкият му брат Димитър Томалевски също е активен македонски деец,[3] а най-малкият му брат Георги Томалевски е писател, есеист.[4] Наум Томалевски завършва трето отделение в Крушево, след което заминава при баща си в София на гурбет.[2] В София учи до пети клас, след което постъпва в Битолската българска класическа гимназия.[2] В Битоля се запознава с революционните дейци Георги Попхристов, Георги Сугарев, Георги Пешков,[2] и в 1901 година постъпва във ВМОРО,[5] след като успява да заведе преоблечения като селянин Гоце Делчев до Даме Груев в Битолския затвор.[2]

Поради афера е принуден да избяга в България.[2] В столицата се запознава със социалистите Александър Антонов, Васил Главинов и Лазар Главинов, както и с Пейо Яворов, на когото помага в издаването на революционния вестник „Дело“, който защитава позициите на Вътрешната организация срещу тези на Върховния комитет.[2] В 1902 - 1903 година Томалевски учи в българското педагогическо училище в Скопие, където участва в ученически революционен кръжок.[2]

През юни 1903 година влиза в крушевска чета на ВМОРО, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание в Крушевско.[2] В дома на родителите му в Крушево е обявявена Крушевската република. След въстанието остава в Крушево като български учител и като член на околийския комитет на ВМОРО работи за възстановяване на революционната организация.[2] Преследван от властите след предателство от гъркомани, Томалевски бяга в свободна България и учителства в Оряховско.[2] Записва се в Софийския университет, но по-късно отново е учител в Козлодуй и Белослатинско.[2]

Завършва философия в Лозана и в 1912 година литература във Фрибур, Швейцария.[6][2] Балканската война в 1912 година го заварва в Киев, където се кани да специализира. Томалевски заминава за България, но наборната комисия го отлага в 1913 година и той става учител в Кюстендилската гимназия, а по-късно чиновник в Главната дирекция на статистиката.[2] През Първата световна война завършва Школа за запасни офицери и е назначен за кмет на Крушево.[2][7]

Наум Томалевски, съпругата му Елена Кондова, Йордан Гюрков (отзад) и Петър Шанданов

След загубата на войната, Томалевски е сред тези македонски дейци, които се опитват да възстановят македонското движение.[2] На 3 февруари 1920 година заедно с Тодор Александров, Александър Протогеров, Иван Каранджулов, доктор Никола Стоянов, Георги Баждаров, Михаил Монев, Аргир Манасиев и други участва в заседанието, на което се взема решение за възстановяване на четническата дейност във Вардарска и Егейска Македония.[8] Изпратен е от ВМРО на специална мисия в Западна Европа.[2] В 1923 година Наум Томалевски е сред членовете основатели на Македонския научен институт.[9] През август 1924 година Томалевски събира фактологическия материал за Мемоара за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония и го депозира в Обществото на народите.[10]

На Шестия конгрес на ВМРО през февруари 1925 година Томалевски е избран за член на Задгранично представителство на ВМРО заедно с Кирил Пърличев и Георги Баждаров.[11][2][10]

Томалевски пише в „Народност“, „Вардар“, „Македония“, „Седмична зора“. Част е от редакцията на списание „Македония“.[2][12] През януари 1924 година Александър Протогеров и Наум Томалевски се срещат в Лондон с хърватския политик Степан Радич, като го увещават за съвместни действия на ВМРО и хърватската опозиция в Югославската скупщина. Заедно с Георги Баждаров и Йордан Гюрков правят обиколка в Европа през май 1925 година, в Австрия успешно договарят съвместни действия срещу Югославия с австрийския военен министър, унгарския министър-председател и с представители на италианското правителство.[13]

Първа страница на протогеровисткия вестник „Свобода или смърт“ от декември 1930 година, посветен на убийството на Томалевски[14]

След убийството на Александър Протогеров в 1928 година Томалевски застава на страната на протогеровистите.[15] Иван Михайлов издава заповед за убийство на Наум Томалевски. На 2 декември 1930 година Томалевски е застрелян в двора на къщата си на улица „Руен“ (днес „Цанко Церковски“) №23 от Владо Черноземски и Андрей Манов. При преследването на убийците е прострелян Манов, който е задържан, но умира от раните си.[16]

Син на Наум Томалевски е архитектът Богдан Томалевски.[17]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

,

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934. Звезди, 1999. с. 60, 69, 88.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф „Свобода или смърть. Революционенъ листъ“. // Година V, брой 114, декемврий 1930, с. 2. Посетен на 11 октомври 2015.
  3. Шанданов, Петър. Богатството ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 127.
  4. Томалевска, Румена. Георги Томалевски - българинът, творецът, борецът. // „Македония“, година XXXVIII, брой 32. 10 септември 1997 г. Посетен на 11 октомври 2015.
  5. Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Спомени. Посетен на 11 октомври 2015.
  6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  7. Николов, Борис. ВМОРО - войводи и ръководители. София, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
  8. Тюлеков, Димитър. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. Посетен на 11 октомври 2015.
  9. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  10. а б Баждаровъ, Георги. Моите спомени. 1929. Посетен на 11 октомври 2015.
  11. Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателска къща „Знание“, 1998. с. 92.
  12. Енциклопедия България, т. 7 (Тл-Я). София, Българска академия на науките, Българска енциклопедия, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996. с. 24 - 25.
  13. Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателска къща „Знание“, 1998. с. 123, 156 - 157.
  14. „Свобода или смърть. Революционенъ листъ“. // Година V, брой 114, декемврий 1930, с. 1. Посетен на 11 октомври 2015.
  15. Троански, Христо. Убийствено червено. София, Издателско ателие Аб (Анго Боянов), 2003. ISBN 954-737-342-0.
  16. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 256-260.
  17. Попов, Лило. Паисий Хилендарски за арх. Томалевски. // „Култура“, брой 41, 25 ноември 2005. Посетен на 11 октомври 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония