Направо към съдържанието

Наум Томалевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наум Томалевски
Наум Томалевски (седнал) и Георги Томалевски, Крушево, 1917 г.
Роден
Починал
2 декември 1930 г. (48 г.)
Учил вБитолска българска класическа гимназия
ПартияВътрешна македонска революционна организация (1901 г.)
Семейство
Братя/сестриДимитър Томалевски
Георги Томалевски
ДецаБогдан Томалевски
Подпис
Наум Томалевски в Общомедия

Наум (Нуне) Христов Томалевски е български учител и революционер, виден деец на Вътрешната македонска революционна организация, член на нейното Задгранично представителство, кмет на Крушево. Използва псевдонимите Летник, Лоенгрин,[1] Н. Дреновски, Смиле[2] и Смиле.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Родната къща на Томалевски в Крушево, днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република
Наум Томалевски, съпругата му Елена Кондова, Йордан Гюрков (отзад) и Петър Шанданов
Наум Томалевски, подполковник Александър Ганчев и Григор Календеров, 1917 г.

Томалевски е роден в 1882 година в българско мияшко семейство в град Крушево, тогава в Османската империя. Баща му Христо Димов Томалевски е строител, по произход от Галичник, а майка му Коца Георгиева (Гьорева) Макрева Гарска – от Гари.[4] Нейният баща Гьоре Макрев работи като дограмаджия в Скеча и там оглавява българската църковна и просветна борба, като отваря първата църква и училище.[4] По-малкият му брат Димитър Томалевски също е активен македонски деец,[5] а най-малкият му брат Георги Томалевски е писател, есеист.[6] Наум Томалевски завършва трето отделение в Крушево, след което заминава при баща си в София на гурбет.[4] В София учи до пети клас, след което постъпва в Битолската българска класическа гимназия.[4] В Битоля се запознава с революционните дейци Георги Попхристов, Георги Сугарев, Георги Пешков,[4] и в 1901 година постъпва във ВМОРО,[7] след като успява да заведе преоблечения като селянин Гоце Делчев до Даме Груев в Битолския затвор.[4]

Поради афера е принуден да избяга в България.[4] В столицата се запознава със социалистите Александър Антонов, Васил Главинов и Лазар Главинов, както и с Пейо Яворов, на когото помага в издаването на революционния вестник „Дело“, който защитава позициите на Вътрешната организация срещу тези на Върховния комитет.[4] В 1902 – 1903 година Томалевски учи в българското педагогическо училище в Скопие, където участва в ученически революционен кръжок.[4]

През юни 1903 година влиза в крушевска чета на ВМОРО, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание в Крушевско.[4] В дома на родителите му в Крушево е обявявена Крушевската република. След въстанието остава в Крушево като български учител и като член на околийския комитет на ВМОРО работи за възстановяване на революционната организация.[4] Преследван от властите след предателство от гъркомани, Томалевски бяга в свободна България и учителства в Оряховско.[4] Записва се в Софийския университет, но по-късно отново е учител в Козлодуй и Белослатинско.[4]

Завършва философия в Лозана и в 1912 година литература във Фрибур, Швейцария.[8][4] Балканската война в 1912 година го заварва в Киев, където се кани да специализира. Томалевски заминава за България, но наборната комисия го отлага в 1913 година и той става учител в Кюстендилската гимназия, а по-късно чиновник в Главната дирекция на статистиката.[4] През Първата световна война завършва Школа за запасни офицери и е назначен за кмет на Крушево.[4][9]

След загубата на войната, Томалевски е сред тези македонски дейци, които се опитват да възстановят македонското движение.[4] На 3 февруари 1920 година заедно с Тодор Александров, Александър Протогеров, Иван Каранджулов, доктор Никола Стоянов, Георги Баждаров, Михаил Монев, Аргир Манасиев и други участва в заседанието, на което се взема решение за възстановяване на четническата дейност във Вардарска и Егейска Македония.[10] Изпратен е от ВМРО на специална мисия в Западна Европа.[4] Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[11] В 1923 година Наум Томалевски е сред членовете основатели на Македонския научен институт.[12] През август 1924 година Томалевски събира фактологическия материал за Мемоара за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония и го депозира в Обществото на народите.[13]

На Шестия конгрес на ВМРО през февруари 1925 година Томалевски е избран за член на Задгранично представителство на ВМРО заедно с Кирил Пърличев и Георги Баждаров.[14][4][13]

Томалевски пише в „Народност“, „Вардар“, „Македония“, „Седмична зора“. Част е от редакцията на списание „Македония“.[4][15] През януари 1924 година Александър Протогеров и Наум Томалевски се срещат в Лондон с хърватския политик Степан Радич, като го увещават за съвместни действия на ВМРО и хърватската опозиция в Югославската скупщина. Заедно с Георги Баждаров и Йордан Гюрков правят обиколка в Европа през май 1925 година, в Австрия успешно договарят съвместни действия срещу Югославия с австрийския военен министър, унгарския министър-председател и с представители на италианското правителство.[16]

Първа страница на протогеровисткия вестник „Свобода или смърт“ от декември 1930 година, посветен на убийството на Томалевски[17]

След убийството на Александър Протогеров в 1928 година Томалевски застава на страната на протогеровистите.[18] Иван Михайлов издава заповед за убийство на Наум Томалевски. На 2 декември 1930 година Томалевски е застрелян[19] в двора на къщата си на улица „Руен“ (днес „Цанко Церковски“) №23 от Владо Черноземски и Андрей Манов.[20] При преследването на убийците е прострелян Манов, който е задържан, но умира от раните си.[21]

Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[22] Син на Наум Томалевски е архитектът Богдан Томалевски.[23] Другият му син е журналистът Наум Томалевски, който е роден 1930 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60, 69, 88.
  3. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 88.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф „Свобода или смърть. Революционенъ листъ“ // Година V, брой 114, декемврий 1930, с. 2. Посетен на 11 октомври 2015.
  5. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 127.
  6. ↑ Томалевска, Румена. Георги Томалевски – българинът, творецът, борецът // „Македония“, година XXXVIII, брой 32. 10 септември 1997 г. Посетен на 11 октомври 2015.
  7. ↑ Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Спомени. Посетен на 11 октомври 2015.
  8. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
  10. ↑ Тюлеков, Димитър. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. Посетен на 11 октомври 2015.
  11. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  12. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  13. ↑ а б Баждаровъ, Георги. Моите спомени. 1929. Посетен на 11 октомври 2015.
  14. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II. София, Издателска къща „Знание“, 1998. с. 92.
  15. ↑ Енциклопедия България, т. 7 (Тл-Я). София, Българска академия на науките, Българска енциклопедия, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996. с. 24 – 25.
  16. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II. София, Издателска къща „Знание“, 1998. с. 123, 156 – 157.
  17. ↑ „Свобода или смърть. Революционенъ листъ“ // Година V, брой 114, декемврий 1930, с. 1. Посетен на 11 октомври 2015.
  18. ↑ Троански, Христо. Убийствено червено. София, Издателско ателие Аб (Анго Боянов), 2003. ISBN 954-737-342-0.
  19. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 359.
  20. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 468-469.
  21. ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 256 – 260.
  22. ↑ ДАА, Фонд № 1685К, оп.1
  23. ↑ Попов, Лило. Паисий Хилендарски за арх. Томалевски // „Култура“, брой 41, 25 ноември 2005. Архивиран от оригинала на 2012-03-10. Посетен на 11 октомври 2015.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Наум_Томалевски&oldid=12408012“.