Васил Главинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Главинов
политически деец

Роден
Починал
Етнос българи
Политика
Партия Българска работническа социалдемократическа партия
(Македоно-одринска социалдемократическа група)
Братя/сестри Лазар Главинов
Васил Главинов в Общомедия

Васил Костов Главинов с псевдоним Столарот[1] български социалист от Македония, политически деец на редица социални кръгове и на Българската комунистическа партия.[2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Главинов е роден през 1869 година във Велес, тогава в Османска империя. Учи при Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, след това работи 4 години като дърводелец-столар и в 1887 година се преселва да работи в София.[5][4] В София първоначално започва работа като работник в тухларната фабрика „Работник“, но по-късно отваря дърводелска работилница на улица „Сливница“.[4] Възприема социалистическите идеи и в 1892 година е сред основателите на софийското работническо дружество „Братство“,[5] първото работническо дружество в Княжество България. Поддържа тесни връзки с основния водач на социалистическото движение в страната Димитър Благоев[4] и чете неговите книги. В 1893 година става член на Българската работническа социалдемократическа партия.[6]

Главинов по указание на Димитър Благоевдва пъти посещава Велес и в 1894 година основава там първото работническо просветно дружество в Македония, като разпространява социалистически книжки и издания на БРСДП. Дружеството е регистрирано пред властите като неделно училище и читалище. В него членуват Трайчо Христов, Ризо Ризов, Иван Хаджипандев, Г. Крайнинчанец, Славейко Бачев, Д. Дойчинов и Илия Голистоянов, общо около 65 души. Създадени са и канали за пренос на социалистическа литература от София, като се използва неконтролираната от властите австрийска поща. Велешката група обаче бързо се разпада, поради строгата забрана от страна на Вътрешната македоно-одринска революционна организация да се образуват на организационната територия паралелни организации, както и поради слабата работническа класа в града. Във Велес Главинов участва в изграждането на градския и на околийския комитет на ВМОРО.[6]

През втората половина на 1896 година създава в София Македоно-одринска социалдемократическа група, в която членуват още Велко Марков, Никола Русински, Никола Карев, Димитър Мирасчиев, Андон Шулев, Атанас Раздолов, Стойно Стойнов, Гиго Драндаров, Лазар Главинов (брат на Васил Главинов), Димо Хаджидимов и други. От 1895 издават своя пръв вестник „Революция“.[7] Дърводелската работилница на Главинов на улица „Мария Луиза“ с превръща в клуб на групата.[6] В 1898 година групата издава по-добре оформения идейно „Политическа свобода“ (1898 – 1899). Васил Главинов смята, че не е възможна социална свобода без да има национална. Затова създава контакти с ВМОРО и участва на първата социалистическа конференция от 3 юли 1900 година в Крушево, където една част от социалистите се включват в националното движение. Самият Главинов пише:

В самата Македония възникналите под влиянието на Българската социалдемократическа партия македонски социалистически групи, макар да стояха на класова почва и организационно да бяха обособени, вървяха съвместно с вътрешните революционни организации и македонските социалисти дадоха скъпи жертви в Илинденското въстание, в което участваха най-активно.[5]
Димо Хаджидимов пръв седнал, Васил Главинов (втори прав) и други

Македоно-одринската социалдемократическа група организационно е част от БРСДП[6] и Главинов участва активно в дейността на партията. Като един от главните организатори на първомайските манифестации в София е арестуван през 1897 и 1902 година. Същевременно през 1904 – 1905 година по-активно се занимава с македоно-одринската социалистическа група.[8] След Младотурската революция от юли 1908 година при създадените условия за легално действие, Васил Главинов създава Интернационална социалистическа книжарница в Солун. Развива дейност заедно с Григор Василев, Димо Хаджидимов, Павел Делирадев, Димитър Мирасчиев, Ангел Томов. Създават солунската Македоно-одринска социалдемократическа група, която става неразделна част от БРСДП (т.с.).[9] Тогава става близък на Народната федеративна партия (българска секция) и изпълнява различни задачи, като обикаля Одрин, Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти, Сяр и други селища в Македония и Одринска Тракия, където създава социалдемократически групи и работнически синдикати. От Сяр е изгонен със свой съидейник, затова че били „български шпиони“. Във Велес и Битоля Главинов създава клонове на дружество „Класово единство“ с близо 100 души членска маса, начело на първото стоят Александър Мартулков, Иван Нойков, Тодор Игнов и Тодор Янчев, а на второто Никола Русински.[10] В Солун и Битоля от 1909 година издава вестник „Работническа искра“. В уводната статия „Партиите и работниците“ от бр.4 (Битоля, 5.11.1909), дава своя характеристика на НФП (българска секция) и Съюза на българските конституционни клубове. И двете български партии според вестника, първата, като представителка на дребната буржуазия, а втората – на едрата, са националистически партии и желаят да се обединят със свободните си братя от България.[11]

Главинов на стари години

През 1910 година Главинов участва на Първата балканска социалдемократическа конференция, проведена в Белград. В края на същата година се състои конференция с цел основаване на Османска социалистическа партия, но опитите завършват с неуспех. Спира издаването на вестника през 1911 година, а след започването на Балканската война се установява в София.[12] По време на войните е член на ръководството на Софийската партийна организация и на синдикалната организация.[13]

През 1920 година участва в образуването на Централната емигрантска комисия към ЦК на БКП, а след това и на Емигрантския комунистически съюз. Редактира органа им „Освобождение“.[14] Арестуван е неколкократно след Деветоюнския преврат в 1923 година и след атентата в църквата „Света Неделя“ в 1925 година, след това се оттегля от политическия живот.[13][15]

Главинов умира на 24 януари 1929 година в София.[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 208.
  3. Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
  4. а б в г Мичев, Добрин. Македонските социалисти и национално-освободителните борби. // Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 - 1944. Т. 2. Организирано национално-освободително движение. Илинденско-Преображенското въстание 1893 - 1903 г.. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-25-6. с. 272.
  5. а б в Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско. // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 67.
  6. а б в г Мичев, Добрин. Македонските социалисти и национално-освободителните борби. // Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 - 1944. Т. 2. Организирано национално-освободително движение. Илинденско-Преображенското въстание 1893 - 1903 г.. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-25-6. с. 273.
  7. Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско. // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 68 - 70.
  8. Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско. // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 71 - 73.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 40 – 41.
  10. Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско. // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 75.
  11. „Работническа искра" Архив на оригинала от 2011-07-08 в Wayback Machine.. бр.4/1909-Битола.
  12. Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско. // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 80.
  13. а б Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157.
  14. „Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 110.“, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304203312/http://nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf, посетен 4 март 2016 
  15. Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.229 – 230.
  16. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98.
     Портал „Македония“         Портал „Македония