Васил Главинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Главинов
политически деец

Роден
1869 г.
Починал
24 ноември 1929 г. (60 г.)
Политика
Партия Българска работническа социалдемократическа партия
(Македоно-одринска социалдемократическа група)
Васил Главинов в Общомедия

Васил Костов Главинов е с псевдоним Столарот[1] български социалист от Македония, политически деец на редица социални кръгове и на Българската комунистическа партия.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Главинов е роден през 1869 година във Велес, тогава в Османска империя. Учи занаят при Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, след това работи 4 години като дърводелец-столар и през 1887 година заминава на гурбет в България. В 1892 година е сред основателите на софийското работническо дружество „Братство“. Възприема социалистическите идеи и в 1893 година става член на Българската работническа социалдемократическа партия[4].

През 1894 година по указание на Димитър Благоев се връща във Велес и основава първата социалистическа група в Македония. През втората половина на 1896 година създава в София Македоно-одринска социалдемократическа група, в която членуват още Велко Марков, Никола Русински, Никола Карев, Димитър Мирасчиев, Андон Шулев, Атанас Раздолов, Стойно Стойнов, Гиго Драндаров, Лазар Главинов (брат на Васил Главинов), Димо Хаджидимов и други. От 1895 издават своя пръв вестник „Революция[5], а през 1898 година издават по-добре оформения идейно „Политическа свобода“ (1898 - 1899). Васил Главинов смята, че не е възможна социална свобода без да има национална. Затова създава контакти с ВМОРО и участва на първата социалистическа конференция от 3 юли 1900 година в Крушево, където една част от социалистите се включват в националното движение. Самият Главинов пише:

В самата Македония възникналите под влиянието на Българската социалдемократическа партия македонски социалистически групи, макар да стояха на класова почва и организационно да бяха обособени, вървяха съвместно с вътрешните революционни организации и македонските социалисти дадоха скъпи жертви в Илинденското въстание, в което участвуваха най-активно[4].
Димо Хаджидимов пръв седнал, Васил Главинов (втори прав) и други

В София Главинов поддържа дърводелската си работилница на ул. „Мария Луиза“ и същевременно участва активно в дейността на БРСДП. Като един от главните организатори на първомайските манифестации в София е арестуван през 1897 и 1902 година. Същевременно през 1904-1905 година по-активно се занимава с македоно-одринската социалистическа група[6]. След Младотурската революция от юли 1908 година при създадените условия за легално действие, Васил Главинов създава Интернационална социалистическа книжарница в Солун. Развива дейност заедно с Григор Василев, Димо Хаджидимов, Павел Делирадев, Димитър Мирасчиев, Ангел Томов. Създават солунската Македоно-одринска социалдемократическа група, която става неразделна част от БРСДП (т.с.)[7]. Тогава става близък на Народната федеративна партия (българска секция) и изпълнява различни задачи, като обикаля Одрин, Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти, Сяр и други селища в Македония и Одринска Тракия, където създава социалдемократически групи и работнически синдикати. От Сяр е изгонен със свой съидейник, затова че били „български шпиони“. Във Велес и Битоля Главинов създава клонове на дружество „Класово единство“ с близо 100 души членска маса, начело на първото стоят Александър Мартулков, Иван Нойков, Тодор Игнов и Тодор Янчев, а на второто Никола Русински[8]. В Солун и Битоля от 1909 година издава вестник „Работническа искра“. В уводната статия „Партиите и работниците“ от бр.4 (Битоля, 5.11.1909), дава своя характеристика на НФП (българска секция) и Съюза на българските конституционни клубове. И двете български партии според вестника, първата, като представителка на дребната буржуазия, а втората - на едрата, са националистически партии и желаят да се обединят със свободните си братя от България.[9]

Главинов на стари години

През 1910 година Главинов участва на Първата балканска социалдемократическа конференция, проведена в Белград. В края на същата година се състои конференция с цел основаване на Османска социалистическа партия, но опитите завършват с неуспех. Спира издаването на вестника през 1911 година, а след започването на Балканската война се установява в София[10]. По време на войните е член на ръководството на Софийската партийна организация и на синдикалната организация.[11]

През 1920 година участва в образуването на Централната емигрантска комисия към ЦК на БКП, а след това и на Емигрантския комунистически съюз. Редактира органа им „Освобождение“.[12] Арестуван е неколкократно след Деветоюнския преврат в 1923 година и след атентата в църквата „Света Неделя“ в 1925 година, след това се оттегля от политическия живот.[11][13]

Главинов умира на 24 януари 1929 година в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.92
  2. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 208.
  3. Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
  4. а б Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.67
  5. Мадолев, Георги. Васил Главинов - пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.68-70
  6. Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.71-73
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 40-41.
  8. Мадолев, Георги. Васил Главинов - пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.75
  9. „Работническа искра" бр.4/1909-Битола
  10. Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.76-80.
  11. а б Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157.
  12. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 110.
  13. Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.229-230.
     Портал „Македония“         Портал „Македония