Велко Марков
| Велко Марков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
12 февруари 1870 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Македоно-одринска социалдемократическа група Вътрешна македоно-одринска революционна организация |
| Велко Марков в Общомедия | |
Велко (Веле, Вельо) Петров Марков с псевдоним Милтон[1][2] е български революционер социалист, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Велко Марков е роден през 1870 в бедно семейство в крушевското село Селце, тогава в Османската империя.[5] Научава се да чете и пише при даскал Павле и в 1892 година заминава на гурбет в София, където работи като строител и столар. Запознава се с Васил Главинов и Лазар Главинов и става социалист,[4] член на БРСДП.[6] Учредител е на столарския синдикат в София и на Македоно-одринска социалдемократическа група в 1896 година. През 1899 година заминава за Крушево, а по-късно се установява в Битоля като столар. В Битоля основава социалистически кръжок, а на 2 юни 1900 година организира социалистическа конференция в Крушевско, на която се решава социалистическите групи да се влеят във ВМОРО.[6]
През март 1901 година влиза в новосъздадената Крушевска чета на Никола Русински, а от август същата година е крушевски войвода. Като войвода има трудната задача да организира полските села, които дотогава са извън организацията - Годивле, Локвени, Турско, Бучин, Бела църква, Обършани, Върбяни, Крушеани и Свето Митрани, за да се съединят Битолската и Прилепската революционна околия.[3]
През пролетта на 1902 година четата на Марков се увеличава на 14 души, тъй като в резултат на Крушевската афера няколко видни български учители и граждани от Крушево стават нелегални. Нелегални стават Димитър Иванов – главен български учител в Крушево, Петко Иванов, Даме Новев, Методи Стойчев, Никола Карев и гражданите Тирчо Карев, Тома Кръстев, Георги Иванов, Никола Топузов – повечето в четата на Велко Марков[7]
| Четата на Велко Марков | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | От | Бележка | |||
| Велко Марков | Селце | войвода | |||
| Марко Христов | Сопотница | ||||
| Тирчо Карев | Крушево | ||||
| Петко Иванов | Горно Върбени | учител | |||
| Даме Новев | Крушево | учител | |||
| Тома Дойчинов | Крушево | търговец | |||
| Стоян Иванов | Джван | ||||
| Георги Христов | Света | ||||
| Методи Стойчев | Крушево | учител | |||
| Гюрчин Наумов | Сланско | ||||
| Христо Тасев[7] | Вогяни | ||||
| Иван Боримечката | Журче | ||||
| Павел Костов | Крушево | ||||
| Георги | Кошино[3] | ||||
На 26 май 1902 година четата е издадена в село Ракитница, нападната е от войска и башибозук и започва целодневно сражение. Четникът Тирчо Карев от Крушево се опитва да се самоубие като си прерязва гърлото, но не успява и моли другарите му да го доубият. На помощ на Марков се притичват милиция от града, изпратена от крушевския ръководител дякон Йосиф Пречистански, както и четата на демирхисарския войвода Йордан Пиперката, но и те не успяват да разкъсат обръча. Четата дава 6 убити, между тях пръв войводата Велко Марков, и няколко пленени. От турците загиват повече, включително крушевският золумаджия Юнус. Само наследилият Марков като крушевски войвода Гюрчин Наумов и още трима четници успяват да пробият турската блокада.[8][6]
След сражението избухва Ракитнишката афера - на другия ден потерите убиват шест селяни в Ракитница, раняват двама, изтезават 30 души и опожаряват 14 и ограбват 14 къщи.[9] Най-зверски е изтезаван учителят Андрей Христов.[10]
За него се пее народната песен:
| „ | Бучат ми силни ветрови, татони небе и земя зад Крушовската планина в нещастната Ракитница.
Зафучи тежко планина, заофка гора зелена: |
“ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 65.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 76.
- ↑ а б в Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба) // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 37.
- ↑ а б Майски, Н. К. Войвода Велко Марковъ // Илюстрация Илиндень V (6 (46). Издание на Илинденската Организация, май 1933. с. 1. Архивиран от оригинала на 2018-08-26.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 281.
- ↑ а б в Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на Българската академия на науките, София 1984, стр. 75.
- ↑ а б Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба) // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 99.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 142.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 143.
- ↑ Талев, Димитър. Илинден, Български писател, София, 1980
