Велко Марков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Велко Марков
български революционер
Velyo Markov.jpg
Роден
Починал
Велко Марков в Общомедия

Велко (Веле, Вельо) Петров Марков с псевдоним Милтон[1] е български революционер социалист, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Велко Марков е роден през 1870 в бедно семейство в крушевското село Селце, тогава в Османската империя. Научава се да чете и пише при даскал Павле и в 1892 година заминава на гурбет в София, където работи като строител и столар. Запознава се с Васил Главинов и Лазар Главинов и става социалист,[3] член на БРСДП.[4] Учредител е на столарския синдикат в София и на Македоно-одринска социалдемократическа група в 1896 година. През 1899 година заминава за Крушево, а по-късно се установява в Битоля като столар. В Битоля основава социалистически кръжок, а на 2 юни 1900 година организира социалистическа конференция в Крушевско, на която се решава социалистическите групи да се влеят във ВМОРО.[4]

През март 1901 година влиза в четата на Никола Русински, а от август е крушевски войвода. Като войвода има трудната задача да организира полските села, които дотогава са извън организацията - Годиве, Локвени, Турско, Бучин, Бела църква, Обършани, Върбяни, Крушеани и Свето Митрани, за да се съединят Битолската и Прилепската революционна околия.[2]

През пролетта на 1902 година четата на Марков се увеличава на 14 души, тъй като в резултат на Крушевската афера няколко видни български учители и граждани от Крушево стават нелегални. Нелегални стават Димитър Иванов - главен български учител в Крушево, Петко Иванов, Даме Новев, Методи Стойчев, Никола Карев и гражданите Тирчо Карев, Тома Кръстев, Георги Иванов, Никола Топузов – повечето в четата на Велко Марков[5]

Четата на Велко Марков
Име От Бележка
Велко Марков Селце войвода
Марко Христов Сопотница
Тирчо Карев Крушево
Петко Иванов Горно Върбени учител
Даме Новев Крушево учител
Тома Дойчинов Крушево търговец
Стоян Иванов Джван
Георги Христов Света
Методи Стойчев Крушево учител
Гюрчин Наумов Сланско
Христо Тасев[5] Вогяни
Иван Боримечката Журче
Павел Костов Крушево
Георги Кошино[2]

На 26 май 1902 година четата е издадена в село Ракитница, нападната е от войска и башибозук и започва целодневно сражение. Четникът Тирчо Карев от Крушево се опитва да се самоубие като си прерязва гърлото, но не успява и моли другарите му да го доубият. На помощ на Марков се притичват милиция от града, изпратена от крушевския ръководител дякон Йосиф Пречистански, както и четата на демирхисарския войвода Йордан Пиперката, но и те не успяват да разкъсат обрача. Четата дава 6 убити, между тях пръв войводата Велко Марков, и няколко пленени. От турците загиват повече, включително крушевският золумаджия Юнус. Само наследилият Марков като крушевски войвода Гюрчин Наумов и още трима четници успяват да пробият турската блокада.[6][4]

Паметник на Марков в Крушево

След сражението избухва Ракитнишката афера - на другия ден потерите убиват шест селяни в Ракитница, раняват двама, изтезават 30 души и опожаряват 14 и ограбват 14 къщи.[7] Най-зверски е изтезаван учителят Андрей Христов.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.65
  2. а б в Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 37.
  3. а б Майски, Н. К. Войвода Велко Марковъ. // Илюстрация Илиндень V (6 (46). май 1933. с. 1.
  4. а б в Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на Българската академия на науките, София 1984, стр. 75.
  5. а б Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 99.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония, том I. София, Издание на Илинденската организация. Държавна печатница, 1933. с. 142.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония, том I. София, Издание на Илинденската организация. Държавна печатница, 1933. с. 143.
     Портал „Македония“         Портал „Македония