Ракитница (община Демир Хисар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ракитница.

Ракитница
Ракитница
— село —
Стара къща в Ракитница
Стара къща в Ракитница
North Macedonia relief location map.jpg
41.3167° с. ш. 21.19° и. д.
Ракитница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 690 m
Население (2002) 20 души
Пощенски код 7244
МПС код BT
Ракитница в Общомедия

Ракитница (на македонска литературна норма: Ракитница) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис на Свети Теодор Стратилат в църквата „Свети Димитър“ в Ракитница

Селото е разположено на 690 m надморска височина в Долен Демир Хисар, на река Жаба. Землището на Ракитница е 17,6 km2, от които горите заемат най-голяма площ от 850 ha, обработваемите площи са 427 ha, а пасищата 289 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“ е от XVI - XVII век.[2] В XIX век Ракитница е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ракиница (Rakitnitza) е посочено като в каза Ресен с 30 домакинства и 25 жители мюсюлмани и 60 българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Ракитница има 30 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ракитница има 255 жители, всички българи християни.[5]

На 23 юли 1902 година турски аскер и башибозук обграждат в Ракитница четата на крушевския войвода на ТМОРО Велко Марков. В последвалото сражение войводата и някои четници са убити, други се самоубиват, за да не попаднат в плен, а четирима, водени от Гюрчин Наумов, успяват да пробият блокадата и оцеляват. След сражението избухва така наречената Ракитнишка афера.[6][7] По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 10 къщи.[8]

Наум Томалевски пише за селото:

Селото Ракитница отстои приблизително на 10 килом. югозападно отъ Крушево. Разположено е въ котловината, покрай малката река Жаба, която слиза отъ Бушева чешма и е лѣвъ притокъ на р. Църна. Селото брои 35 - 40 кѫщи, едноетажни и повечето покрити съ слама. Населението е чисто българско. По-голѣмата часть от него се занимава съ земледѣлие, а останалото съ скотовъдство, въглищарство и дърварство. Има българска черква и българско училище. Ракитница административно припадаше къмъ мюдюрлъка въ турското с. Прибилци, а въ революционно отношение - къмъ крушовския околийски комитетъ. Селото е организирано изцѣло отъ околийския крушовски войвода Никола Петровъ Русевъ от Малешевско, при когото сѫ били като четници между другитѣ Вельо Марковъ и Георги Сугаревъ.[9]

След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ракитница има 240 българи екзархисти.[11]

През 1961 година Ракитница има 305 жители, които през 1994 година намаляват на 40,[12] а според преброяването от 2002 година селото има 20 жители.[13]

Националност Всичко
македонци 10
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Ракитница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ракитница. // Мој Роден Крај. Посетен на 18 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 65.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88 – 89.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  6. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 33 - 40.
  7. Трајановски, Александар. Војводата Ѓурчин Наумов-Пљакот, Гласник на Институтот за нацинална историја, год. 51, бр.1, Скопје, 2007, с. 52.
  8. Илюстрация Илинден, бр.147, стр.15
  9. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 35.
  10. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  11. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.172 – 173.
  12. Ракитница на сайта на община Демир Хисар
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония