Направо към съдържанието

Вирово

Вирово
Вирово
— село —
Църквата „Света Петка“
Църквата „Света Петка“
41.2328° с. ш. 21.09° и. д.
Вирово
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина811 m
Население151 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Вирово в Общомедия

Вирово (на македонска литературна норма: Вирово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Свети Никола

Вирово e разположено в подножието на Плакенска планина, в долината на Боищката река, по която минава пътят свързващ селото с общинския център Демир Хисар отстоящ на 18 km. Землището на Вирово е 17,5 km2, от които горите заемат най-голяма площ от 988,9 ha, пасищата са 515,9 ha, а обработваемите семи 236,3 ha.[1] Църквите в селото са гробищната „Свети Никола“ (1878) и манастирските „Света Петка“ и „Въведение Богородично“ („Света Богородица Пречиста“).[1][2]

В XIX век Вирово е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Училище в селото има от 1873 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вирово има 350 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вирово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 66 къщи.[4]

Населението се занимава с валавичарство, като в селото има над осемдесет валавици (за валяне на ръчно тъкано платно) и вирове (за валяне на ямболии). Имало е и кюмюрджийница за правене на въглища (кюмюр).[1] По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година във Вирово има леарница за бомби и куршуми и в селото са изработени няколко черешови топчета.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Вирово има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

Валавицата на Велян Щърковски във Вирово

В 1953 година селото има 630 жители.[1] През 1961 година Вирово има 461 жители, които през 1994 намаляват на 217,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 151 жители.[7]

Родени във Вирово
  • Лазар, български революционер, войвода на селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[8]
  • Нестор Петров Деспотов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Никола Стефанов Лозанов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Спасе Стойчев Димитриев, български революционер от ВМОРО[9]
  • Стоян Андрев Бошев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Тале Николов Кръстев, български революционер от ВМОРО[10]
  1. а б в г д е Вирово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 23. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  6. Вирово на сайта на община Демир Хисар
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008 
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
  9. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  10. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  11. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.