Брезово (община Демир Хисар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брезово.

Брезово
Брезово
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.3422° с. ш. 21.1272° и. д.
Брезово
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 1080 m
Население 62 души (2002)
Пощенски код 7240, 7244
МПС код BT
Брезово в Общомедия

Брезово (изписване до 1945 година: Брѣзово; на македонска литературна норма: Брезово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия

Разположено е в областта Долен Демир Хисар, високо в Бушева планина, в северната част на общината в скалистото подножие на Лубен. Землището на селото се простира по горното поречие на Църна. Землището е относително голямо 20,8 km2, от които обработваемите площи са 443,8 ha, но преобладават пасищата с площ от около 1213 ha, а горите заемат 315,9 ha. Надморската височина, на която се намира селото варира от 840 до 1100 m. В землището има обилие на варов камък.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия“ в западния край на селото е от XVII век, а гробищната „Свети Георги“ е от 1835 година.[2] Освен тях в селото има и малка църква „Свети Никола“.[1]

В XIX век Брезово е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Брезово има 90 християнски къщи на хубаво, но тясно място, като нивите му са високо по върховете.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брѣзово има 560 жители, всички българи християни.[4]

Селото се занима традиционно с варджийство.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брезово има 800 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брезово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1961 година Брезово има 510 жители, които през 1994 година драстично намаляват на 69,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 62 жители, всички македонци.[8] Населението се изселва в Демир Хисар, Битоля, Кичево, Прилеп, Скопие и други. Брезовци в Сърбия са известни пекари. Емигранти има и в Европа, САЩ и Австралия.[1]

Националност Всичко
македонци 62
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Софрония Гаврилов
Родени в Брезово
  • Flag of Bulgaria.svg Андре Георгиев Бакиовски, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Богоя Костев, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Ванчо Велянов Юруков (1868 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Велян Тасев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[10]. македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 10-та прилепска дружина, награден с орден „За храброст“ IV степен.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Гаврил Георгиев Попов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Дойчин Илиев, български опълченец, ІI опълченска дружина, убит на 11 август 1877 г.[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Марков Корунов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Блажев Костев, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Божинов Мияйлев (1880 - ?), български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Върбата, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Геройски (? – 1899), български революционер от ВМК и ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Павлев, български революционер от ВМОРО, четник на Цветко Христов[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Огнен Миленков, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Павле Божинов Марков, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Согриев (1873 – 1917), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Совре Гаврилов Георгиев, български революционер от ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Ристев (? – 1903), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Софроний Гаврилов, български революционер от ВМОРО между 1901-1912 г.[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Стерьо Магденов Пейков, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Матев Мирчев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Андон Андонов, български революционер от ВМОРО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Йовев (1883 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Секулов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Дамянов, български революционер от ВМОРО[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Брезово. // Мој Роден Крај. Посетен на 20 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 16. (на македонска литературна норма)
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  7. Брезово на сайта на община Демир Хисар
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 693.
  12. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  14. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.15
  16. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  17. Софрония Гавриловъ. // Илюстрация Илинден XIV (10 (140). София, декемврий 1942. с. 11.
  18. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
     Портал „Македония“         Портал „Македония