Брезово (община Демир Хисар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брезово.

Брезово
Брезово
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.3422° с. ш. 21.1272° и. д.
Брезово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 1080 m
Население 62 души (2002)
Пощенски код 7240, 7244
МПС код BT
Брезово в Общомедия

Брезово (изписване до 1945 година Брѣзово; на македонска литературна норма: Брезово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия

Разположено е в областта Долен Демир Хисар, високо в Бушева планина, в северната част на общината в скалистото подножие на Лубен. Землището на селото се простира по горното поречие на Църна. Землището е относително голямо 20,8 km2, от които обработваемите площи са 443,8 ha, но преобладават пасищата с площ от около 1213 ha, а горите заемат 315,9 ha. Надморската височина, на която се намира селото варира от 840 до 1100 m. В землището има обилие на варов камък.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия“ в западния край на селото е от XVII век, а гробищната „Свети Георги“ е от 1835 година.[2] Освен тях в селото има и малка църква „Свети Никола“.[1]

В XIX век Брезово е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Брезово има 90 християнски къщи на хубаво, но тясно място, като нивите му са високо по върховете.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брѣзово има 560 жители, всички българи християни.[4]

Селото се занима традиционно с варджийство.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брезово има 800 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брезово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1961 година Брезово има 510 жители, които през 1994 година драстично намаляват на 69,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 62 жители, всички македонци.[8] Населението се изселва в Демир Хисар, Битоля, Кичево, Прилеп, Скопие и други. Брезовци в Сърбия са известни пекари. Емигранти има и в Европа, САЩ и Австралия.[1]

Националност Всичко
македонци 62
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Софрония Гаврилов
Родени в Брезово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Брезово. // Мој Роден Крај. Посетен на 20 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 16.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  7. Брезово на сайта на община Демир Хисар
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.15
  12. Софрония Гавриловъ. // Илюстрация Илинден XIV (10 (140). София, декемврий 1942. с. 11.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
     Портал „Македония“         Портал „Македония