Брезово (община Демир Хисар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брезово.

Брезово
Брезово
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.3422° с. ш. 21.1272° и. д.
Брезово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 1080 m
Население 62 души (2002)
Пощенски код 7240
МПС код BT
Брезово в Общомедия

Брезово (изписване до 1945 година Брѣзово; на македонска литературна норма: Брезово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия

Разположено е в областта Долен Демир Хисар, високо в Бушева планина, в северната част на общината в скалистото подножие на Лубен. Землището на селото се простира по горното поречие на Църна. Землището е относително голямо 20,8 km2, от които обработваемите площи са 443,8 ha, но преобладават пасищата с площ от около 1213 ha, а горите заемат 315,9 ha. Надморската височина, на която се намира селото варира от 840 до 1100 m. В землището има обилие на варов камък.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия“ в западния край на селото е от XVII век, а гробищната „Свети Георги“ е от 1835 година.[2] Освен тях в селото има и малка църква „Свети Никола“.[1]

В XIX век Брезово е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Брезово има 90 християнски къщи на хубаво, но тясно място, като нивите му са високо по върховете.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брѣзово има 560 жители, всички българи християни.[4]

Селото се занима традиционно с варджийство.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брезово има 800 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брезово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1961 година Брезово има 510 жители, които през 1994 година драстично намаляват на 69,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 62 жители, всички македонци.[8] Населението се изселва в Демир Хисар, Битоля, Кичево, Прилеп, Скопие и други. Брезовци в Сърбия са известни пекари. Емигранти има и в Европа, САЩ и Австралия.[1]

Националност Всичко
македонци 62
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Софрония Гаврилов
Родени в Брезово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Брезово. // Мој Роден Крај. Посетен на 20 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 16.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  7. Брезово на сайта на община Демир Хисар
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  10. Софрония Гавриловъ. // Илюстрация Илинден XIV (10 (140). София, декемврий 1942. с. 11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония