Сопотница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сопотница.

Сопотница
Сопотница
— село —
      
Герб
Панорама на Сопотница
Панорама на Сопотница
North Macedonia relief location map.jpg
41.2944° с. ш. 21.155° и. д.
Сопотница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Площ 48 013 km²
Надм. височина 670 m
Население 929 души (2002)
МПС код BT
Официален сайт www.sopotnica.gov.mk
Сопотница в Общомедия

Сопотница (на македонска литературна норма: Сопотница) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 670 m надморска височина в областта Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на левия бряг на река Църна, на 10 km от град Демир Хисар и на два километра от пътя Демир Хисар - Кичево. Разположено е между ридовете Голема глава и Кула. Селската река извира в местността Извор и се нарича Извория. Землището на селото е 17,6 km2, от които горите са 850 ha, обработваемата земя 492 ha, а пасищата 289 ha. Селото е свързано с железопътна линия с Прилеп, която вече не функционира.[1]

В селото работи фабриката за сачми „Железник“. Край селото се намира и рудникът „Демир Хисар“.[1]

Гробищната църква в селото „Свети Никола“ е от 1874 година,[2] а край Сопотница е манастирът „Свети Атанасий“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Атанасий“
Мъжко хоро в Сопотница Жени в носии от Сопотница
Мъжко хоро в Сопотница
Жени в носии от Сопотница

Името на селото произлиза от праславянската дума „сопотъ“ – шумящ поток, извор.[3]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 - 1612 година селото е отбелязано под името Сопотниче с 55 джизие ханета (домакинства) [4].

В XIX век Сопотница е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Сопотница има 80 християнски къщи с два-три чифлика. Разположено е на хубаво място с малка рекичка през селото и добра земя.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сопотница има 560 жители, всички българи християни.[6]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато на три пъти от турски аскер и башибозук. На 11 август 1903 година са опожарени 70 от 81 къщи и са убити Георги Симонот и Стоян Дамев, на 17 август е убита Петре Янкулов, а на 26 септември и Петре Кузманов.[7].

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сопотница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

В 1949 година с доброволна работа на селяните е изграден културен дом. В 1956 година селото се сдобива с електричество, в 1969 година е изграден водопровод, в 1975 година е асфалтирана главната улица, а в 1980-те години в селото са изградени няколко блока.[1]

В 1961 година Сопотница има 956 жители, в 1991 – 989,[9] а според преброяването от 2002 година селото има 929 жители, от тях 926 македонци и 3 сърби.[10]

Националност Всичко
македонци 926
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 0

До 2004 година Сопотница е център на самостоятелна община.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сопотница
Починали в Сопотница
  • Flag of Bulgaria.svg Поп Кузман Попдимитров (? – 1906), деец на ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Сопотница. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 83.
  3. Rospond, Stanisław. Słownik etymologiczny miast i gmin PRL. Wrocław, 1984. с. 360.
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180.
  5. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  7. Илюстрация Илинден, бр.147, стр.15
  8. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  9. Сопотница на сайта на Община Демир Хисар
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в., Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, кн. 3, с. 69, 73.


     Портал „Македония“         Портал „Македония