Сопотница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Сопотница.

Сопотница
Сопотница
— село —
      
Герб
Панорама на Сопотница
Панорама на Сопотница
North Macedonia relief location map.jpg
41.2958° с. ш. 21.1536° и. д.
Сопотница
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Площ 48 013 km²
Надм. височина 670 m
Население 929 души (2002)
Пощенски код 7244
МПС код BT
Официален сайт www.sopotnica.gov.mk
Сопотница в Общомедия

Сопотница (на македонска литературна норма: Сопотница) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 670 m надморска височина в областта Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на левия бряг на река Църна, на 10 km от град Демир Хисар и на два километра от пътя Демир Хисар - Кичево. Разположено е между ридовете Голема глава и Кула. Селската река извира в местността Извор и се нарича Извория. Землището на селото е 17,6 km2, от които горите са 850 ha, обработваемата земя 492 ha, а пасищата 289 ha. Селото е свързано с железопътна линия с Прилеп, която вече не функционира.[1]

В селото работи фабриката за сачми „Железник“. Край селото се намира и рудникът „Демир Хисар“.[1]

Гробищната църква в селото „Свети Никола“ е от 1874 година,[2] а край Сопотница е манастирът „Свети Атанасий“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Атанасий“

Името на селото произлиза от праславянската дума „сопотъ“ – шумящ поток, извор.[3]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 - 1612 година селото е отбелязано под името Сопотниче с 55 джизие ханета (домакинства).[4]

В XIX век Сопотница е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Сопотница има 80 християнски къщи с два-три чифлика. Разположено е на хубаво място с малка рекичка през селото и добра земя.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сопотница има 560 жители, всички българи християни.[6] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Сопотница има 80 български къщи.[7]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато на три пъти от турски аскер и башибозук. На 11 август 1903 година са опожарени 70 от 81 къщи и са убити Георги Симонот и Стоян Дамев, на 17 август е убита Петре Янкулов, а на 26 септември и Петре Кузманов.Селото пострадва по време на Илинденско-Преображенското въстание.[8] След въстанието Сопотница получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[9]

Разказ на свещеника от Сопотница за разорението на селото в 1903 г.

Слѣдъ 5 дни на 11 августъ... изгориха и 70 кѫщи отъ нашето село. А това стана слѣдъ сражението при Доленичката кория. Едно отдѣление дебрани , придружени отъ башибозукъ, нападна кѫщитѣ ни, ограби ги и ги изгори. Здрави останаха 11 християнски и 12-тѣ турски къщи. Сега селянитѣ съ прибрани въ колиби, които си построиха отъ рѫженица. Прѣзъ цѣлото врѣме на възстанието убиха се отъ башибозука само 4-ма души отъ Сопотница.[9]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сопотница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[10]

В 1949 година с доброволна работа на селяните е изграден културен дом. В 1956 година селото се сдобива с електричество, в 1969 година е изграден водопровод, в 1975 година е асфалтирана главната улица, а в 1980-те години в селото са изградени няколко блока.[1]

В 1961 година Сопотница има 956 жители, в 1991 – 989,[11] а според преброяването от 2002 година селото има 929 жители, от тях 926 македонци и 3 сърби.[12]

Националност Всичко
македонци 926
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 0

До 2004 година Сопотница е център на самостоятелна община.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мъжко хоро в Сопотница Жени в носии от Сопотница
Мъжко хоро в Сопотница
Жени в носии от Сопотница
Родени в Сопотница
  • Flag of Bulgaria.svg Веле Мицев Абединов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Веле Саторов (1878 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Диме Николов Кочов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Златан Стойков Мреношки, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Йован, син на Пейо, байрактар в хайдушката чета на войводата Никле от Буково, заловен от властите, осъден на 7 години каторга в галерите.[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Йонче Петров Мандов, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Петров Пърцойков, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Христов (1879 – 1942), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Мице Найдов Пейков, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Тренчев Попов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Macedonia.svg Радован Цветковски (р.1931), писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Трайчев Бурянов, български революционер от ВМОРО.[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Петров Пейков, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стефанов (1844 – 1937), български духовник
Починали в Сопотница
  • Flag of Bulgaria.svg Поп Кузман Попдимитров (? – 1906), деец на ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Сопотница. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 83. (на македонска литературна норма)
  3. Rospond, Stanisław. Słownik etymologiczny miast i gmin PRL. Wrocław, 1984. с. 360.
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180.
  5. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  7. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 19.
  8. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  9. а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 114.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  11. Сопотница на сайта на Община Демир Хисар
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-22 
  13. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в.. // Исторически преглед ХХІІ (3). 1966. с. 69, 73.
  17. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.


     Портал „Македония“         Портал „Македония