Базерник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Базерник
Базерник
— село —
41.2822° с. ш. 21.0481° и. д.
Базерник
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина950 m
Население52 души (2002)
Пощенски код7244
МПС кодBT
Базерник в Общомедия

Базерник или Баздерник (на македонска литературна норма: Базерник) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Стари къщи в Базерник

Базерник е планинско село, разположено на 950 m в Плакенската планина, в западната част на общината, на 22 km от град Демир Хисар. Част е от областта Долен Демир Хисар. Землището на Базерник е 13 km2, от които горите заемат площ от 734,1 ha, пасищата са 370,4 ха, а обработваемите площи 172,4 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XX век Базерник е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата в селото е „Свети Атанасий“ е възрожденска - изписана в 1891 - 1895 година.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Баздерник има 50 християнски къщи, разположени на хубава планинска река. Според предание селото е основано от цигани, преселени от Пазарджик. Селяните правят коли.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баздерникъ има 350 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Базерник е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 54 къщи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Базерник има 400 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Базерник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1948 година селото има 412 жители.[1] През 1961 година Базерник има 224 жители, които през 1994 намаляват на 83,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 52 жители.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Секулов
Свидетелство за служба в Македоно-одринското опълчение на Магден Кръстев, 10 август 1913 година
Родени в Базерник
  • Ангел Секулов (Ангел Базернишки) (1876 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Ангеле Василев Трайков, български революционер от ВМОРО[10]
  • Аце Трайчев (Коларчето) (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Богоя Божинов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[11]
  • Васил Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[12]
  • Велян Секов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[13]
  • Магден Кръстев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина[14]
  • Михайло Ангелов Станоянов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Нанчо Настев (Настов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина[15]
  • Нове Кузманов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Петър Кръстев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година[17]
  • Стоян Силянов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[18]
  • Трайче (Трайчо) Алексов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, Първа рота на Шеста охридска дружина, загинал във войните[19]
  • Цветан Иванов Трайков, български революционер от ВМОРО[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Базерник // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 5 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 11. (на македонска литературна норма)
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  8. Базерник на сайта на Община Демир Хисар
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008 
  10. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 93.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 665.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 481.
  16. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 389.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 611.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.